На 7 юли в централата на ООН в Ню Йорк

На 7 юли в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк беше открита последната, единадесета сесия на Отворената работна група по киберсигурност (OEWG). Тази група беше основана през 2019 година по самодейност на Русия, с цел да създаде правила за отговорно държание на страните в осведомителното пространство. Заседанието ще продължи до 11 юли, а участниците се надяват да одобряват финален отчет, който ще бъде координиран с всички страни, участващи в процеса.

Проектодокументът от 56 страници, показан в навечерието на съвещанието е направен от Бурхан Гафур, ръководител на OEWG и сингапурски посланик. В плана се отбелязва, че работата на групата в интервала 2021-2025 година е протичала в „ доста предизвикателна геополитическа среда “, която включва съревнование сред огромните сили, политическо напрежение, фрагментация на международната стопанска система и възходяща угриженост по отношение на злоупотребата с ИКТ от страна на държавни и недържавни участници. Независимо от това, OEWG съумя да построи доверие и да реализира общо схващане по основни въпроси.

Форматът на OEWG се трансформира във втория профилиран механизъм в границите на Организация на обединените нации за интернационална осведомителна сигурност, наред с Групата на държавните специалисти (GGE) също основана по самодейност на Русия през 2004 година. В полемиките на OEWG вземат участие съвсем всички държави-членки на Организация на обединените нации, както и представители на интернационалните организации, бизнеса и неправителствени организации. Групата се основава на 11 доброволни правила на държание, контрактувани в границите на GGE, в това число задължения да не употребяват кибертехнологии против сериозна инфраструктура, да не разрешават осъществяването на офанзиви от личната си територия и да не вкарват скрити функционалности в ИТ артикули.

Проектът за финален отчет възпроизвежда тези правила и включва нови оферти, разисквани по време на работата на експертната група. По-специално, той предлага да се защитят подводните кабели и телекомуникационните спътници от бойкот, който би могъл да наруши достъпа до интернет в районен мащаб. Въпреки това, както и преди, всички ограничения са с целесъобразен темперамент и нямат правни последствия при положение на неспазване.

Русия, която упорства за създаването на правно обвързваща Конвенция за интернационална осведомителна сигурност, по-рано показа обновена идея на документа, учредена на правилата на държавния суверенитет и невмешателство. Нейните съществени цели са попречване на спорове, поощряване на съдействието и подкрепяне на кибернетичния капацитет на разрастващите се страни. Тази самодейност обаче се посреща с съмнение от страна на редица западни страни и към този момент остава на равнище идея.

В същото време Русия съумя да осъществя едно от практическите си оферти: преди година тя сътвори Глобалния указател на точките за контакт – платформа за взаимоотношение сред националните екипи за реагиране при компютърни произшествия (CERT). Той е наличен на уеб страницата на Службата на Организация на обединените нации по въпросите на разоръжаването (UNODA) и се трансформира в първата универсална мярка за подсилване на доверието в границите на OEWG. Според съветските представители регистърът разрешава на способените органи на разнообразни страни навреме да обменят информация при положение на произшествия в киберпространството.

В дневния ред на сесията е включено и разискване на бъдещето на самия преговорен механизъм. Русия предлага краткотрайният формат да бъде сменен с непрекъснат орган с права за взимане на решения и опция за създаване на правно обвързващи правила. Въпреки поддръжката на доста участници за концепцията за безсрочна платформа, съответните параметри на бъдещия ѝ мандат остават предмет на различия.