Св. вмчца Неделя. Преп. Тома Малейски и Акакий
На 7 юли означаваме Вмца Кириакия (Неделя) Никомидийска, преп. Тома Малеин и преп. Акакий Синайск.
Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, вероятно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молебствия чадо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цялостен живот да пази непорочие. Тя пораснала красива и интелигентна девственица. Много младежи търсели нейното единодушие за брак, само че тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и желае да почине девственица.
Тогава един юноша от знатно семейство, афектиран от нейния отвод, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската религия. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те потърпевши страдалчески, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било на вятъра. Христос се явил на мъченицата в пандиза и я излекувал от раните й. Накрай, откакто Неделя уверено декларирала: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди гибелта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII-XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
Свети преподобни Тома Малейски и Акакий
Преди да одобри отшелнически ранг, преподобният Тома служел във войската и бил прочут с благосъстоянието и храбростта си. Той имал огромна телесна мощ и направил значително подвизи в сраженията - доста пъти с помощта на него съплеменниците му удържали победи над враговете. Но заради любовта си към Христа, Тома оставил света и житейската суетност и поел богатството Христово робство - монашеския чин. Той се стремял да се уподоби на своя Господ, като се обрекъл на мизерия и възпитавал в себе си примирение, за което търсел наставленията на богоугодни подвижници от разнообразни манастири, известни с постническия си живот. Пожелал цялостно успокоение за постническите си подвизи, Тома се отправил в пустинята. През нощта пред него заблестял огнен дирек на небето и самият свети оракул Илия му се явил, с цел да му покаже пътя към вътрешността на пустинята. Упътван от подобен лидер, Тома стигнал планината, наречена Малея, която станала за него същото, каквото за Илия планината Кармил. Тук той заживял в самотност, пребивавайки в общение единствено с Бога и сподобявайки се с божествени откровения и видения.
Както преди, до момента в който живеел в света и безстрашно побеждавал забележимите врагове, по този начин и в този момент, откакто оставил света и обитавал в пустинята, с непрестанната си молитва като с изострен меч поразявал и прогонвал невидимите пълчища от зли духове. И както не може да се скрие от погледите на индивидите град, който стои точно на планината, или звезда, сияеща на небесната корав, по този начин и преподобният Тома не могъл да се скрие от хората в пустинната планина Малея, където сияел със своята святост като ярка звезда и озарявал земята.
Когато хората научили за подвижника, той станал просветник за помрачените в разсъдъка и асистент на нуждаещите се от помощ, тъй като Бог му дал силата да чудотвори и благодатта да изцелява. Той по чудноват метод изцелявал всевъзможни заболявания, давал просветление на слепите, на недъгавите възвръщал способността вярно и леко да вървят, а един път по неговата молитва на безводно място се разкрил извор на вода. Не единствено по време на земния си живот Тома правил голям брой чудеса, само че и откакто се преставил в Бога, ставали чудеса от честните му мощи. Вярващите получавали неизмеримо бързо излекуване от всевъзможни недъзи и даже от неизлечими заболявания, а също и от беснуване - по молитвите на светеца, и по благодатта на Христа, нашия Бог.
Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, вероятно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молебствия чадо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цялостен живот да пази непорочие. Тя пораснала красива и интелигентна девственица. Много младежи търсели нейното единодушие за брак, само че тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и желае да почине девственица.
Тогава един юноша от знатно семейство, афектиран от нейния отвод, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската религия. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те потърпевши страдалчески, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било на вятъра. Христос се явил на мъченицата в пандиза и я излекувал от раните й. Накрай, откакто Неделя уверено декларирала: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди гибелта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII-XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
Свети преподобни Тома Малейски и Акакий
Преди да одобри отшелнически ранг, преподобният Тома служел във войската и бил прочут с благосъстоянието и храбростта си. Той имал огромна телесна мощ и направил значително подвизи в сраженията - доста пъти с помощта на него съплеменниците му удържали победи над враговете. Но заради любовта си към Христа, Тома оставил света и житейската суетност и поел богатството Христово робство - монашеския чин. Той се стремял да се уподоби на своя Господ, като се обрекъл на мизерия и възпитавал в себе си примирение, за което търсел наставленията на богоугодни подвижници от разнообразни манастири, известни с постническия си живот. Пожелал цялостно успокоение за постническите си подвизи, Тома се отправил в пустинята. През нощта пред него заблестял огнен дирек на небето и самият свети оракул Илия му се явил, с цел да му покаже пътя към вътрешността на пустинята. Упътван от подобен лидер, Тома стигнал планината, наречена Малея, която станала за него същото, каквото за Илия планината Кармил. Тук той заживял в самотност, пребивавайки в общение единствено с Бога и сподобявайки се с божествени откровения и видения.
Както преди, до момента в който живеел в света и безстрашно побеждавал забележимите врагове, по този начин и в този момент, откакто оставил света и обитавал в пустинята, с непрестанната си молитва като с изострен меч поразявал и прогонвал невидимите пълчища от зли духове. И както не може да се скрие от погледите на индивидите град, който стои точно на планината, или звезда, сияеща на небесната корав, по този начин и преподобният Тома не могъл да се скрие от хората в пустинната планина Малея, където сияел със своята святост като ярка звезда и озарявал земята.
Когато хората научили за подвижника, той станал просветник за помрачените в разсъдъка и асистент на нуждаещите се от помощ, тъй като Бог му дал силата да чудотвори и благодатта да изцелява. Той по чудноват метод изцелявал всевъзможни заболявания, давал просветление на слепите, на недъгавите възвръщал способността вярно и леко да вървят, а един път по неговата молитва на безводно място се разкрил извор на вода. Не единствено по време на земния си живот Тома правил голям брой чудеса, само че и откакто се преставил в Бога, ставали чудеса от честните му мощи. Вярващите получавали неизмеримо бързо излекуване от всевъзможни недъзи и даже от неизлечими заболявания, а също и от беснуване - по молитвите на светеца, и по благодатта на Христа, нашия Бог.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ