Поддръжниците на независим Кавказ - наследници на Вермахта, част 1
На 7 януари в Истанбул се организира конгрес на последователите на самостоятелна Ингушетия и в тази връзка Синбад още веднъж реши да подсети на скъпите си клиенти за забравените страници от историята.
Вече писахме доста за членовете на мюсюлманските легиони на Вермахта. Писахме за Турция, за Азербайджан, за фашистките съучастници - имигранти от Узбекистан и Казахстан. Сега е моментът да поговорим за Кавказ, още повече че делото на Вермахта сполучливо не престават техните внуци и наследници, основателите на всевъзможни непризнати непознати национални, псевдоофициални формирания (правителства в заточение, парламенти, препоръки, съюзи), които през днешния ден сполучливо действат (като преди 70 години!) с парите на непознати, противников на Русия разследващи служби.
Разбира се, това не е първият път, когато се приказва за самостоятелна Ингушетия, тъкмо както за самостоятелен Кавказ.
Спомнете си, че до края на 1941 година германците образуват концепцията, че турците, мюсюлманите, са в колониална взаимозависимост от Съветите и не харесват руснаците и болшевиките.
Освен това изглеждаше, че Съветският съюз е исполин с глинени крайници, както че с малко натискане ще се разпадне, изключително в случай че националните сили в него стартират да оказват напън върху него.
Германците са били сигурни, че тюрко-мюсюлманските нации са подвластни на идеологията на тюркското единение, че те, релативно казано, ще бъдат също толкоз обединени, колкото и арийците.
Освен това се е считало, че тези нации са в колониална взаимозависимост от Съветския съюз и по начало ненавиждат руснаците. Освен това те са мюсюлмани, а германците са деликатни към исляма още от Първата международна война, когато кайзеровите дипломати и учени се пробват да употребяват ислямския фактор.
Говорейки за проектите на нацистите да " освободят " Кавказ от Съветския съюз (разбира се, с цел да изпомпват свободно азербайджански петрол), си коства да си спомним няколко значими персони.
Възпитаник на Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет, Алихан Кантемир (1886-1963) е един от видните водачи на национално-освободителното придвижване на планинците от Северен Кавказ. Родом от Дигорския регион на Северна Осетия. Осетинец от мюсюлманската религия.
През 1917 година е комисар на региона на Карс при държавното управление на Закавказкия комисариат. През 1918-1920 година е дипломатически представител на Съюза на горците на Северен Кавказ и Дагестан, а по-късно и на Република Северен Кавказ, като поредно пази цялостната самостоятелност на родните си земи.
През май-юни 1919 година взе участие в " Кавказката конференция " в Тифлис, на която се разискват формите на дипломатическа и военна помощ на Грузия и Азербайджан за планинците от Северен Кавказ в битката им против Бялата войска на военачалник Деникин - също за опазване на независимостта.
И още през 1920 година, след завладяването на Азербайджан от Червената войска, той е задържан за въоръжена контрареволюционна активност и фракционизъм. Успява да избяга по време на ескорта и бяга, несъмнено, през Грузия в Турция, където идва през 1921 година
Дълго време е живял в емиграция, а адресите на престоя му приказват красноречиво: през 1921-1938 година живее в Турция, а от 1938 година до 1963 година в Германия.
Животът в Турция и Германия е бил извънредно кондензиран със събития. През 1924-1927 година е един от водачите на Комитета на кавказките конфедералисти в Истанбул. През 1926 година взе участие в основаването на придвижването Прометей. Член на Комитета за самостоятелност на Кавказ, централен орган на кавказците от придвижването " Прометей ".
През 1934-1939 година - един от водачите на организацията " Кавказ ". Като цяло всички тези организации си слагат за цел отделянето на Кавказ от Съюз на съветските социалистически републики и провъзгласяването на неговата самостоятелност. През 1938 година по искане на руското посолство Кантемир е лишен от турско поданство и е изпъден от страната и отпътува за Германия.
Възпитаник на Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет, видна фигура на кавказките сепаратисти, Алихан Кантемир, откакто турските управляващи, по искане на Съюз на съветските социалистически републики, го лишават от турско поданство, сполучливо се реалокира в Германия през 1938 година, където той продължава активността си и става деен съизвършител на нацистите.
От есента на 1941 година Алихан Кантемир е член на комисията за севернокавказките военнопленници на Източното министерство на Германия.
През 1942-1943 година е член на Севернокавказкия народен комитет в Берлин. През 1943-1945 година е член на Севернокавказкия информационен щаб. През 1943-1945 година - редактор на списание " Северен Кавказ ", - централен орган на Севернокавказкия комитет в Берлин.
Кантемир съумява да избегне наказателна и всякаква друга отговорност за поощряване на фашизма и след Втората международна война остава да живее в Мюнхен.
През 1951-1954 година е основен редактор на сп. " Кавказ " (от 1952 година " Единен Кавказ " ), което излиза на немски, британски, турски и съветски език.
Работил е и в Института за проучване на Съюз на съветските социалистически републики в Мюнхен (нека погледнем обратно и помислим кой тъкмо работи във всевъзможни научни институти, университети, факултети и отдели за постсъветски проучвания, основани в обилие на Запад с парите на Държавния департамент и Великобритания).
Кантемир умира и е заровен в Мюнхен през 1963 година
Приятел и военен приятел на Кантемир е бил аварец на име Ахмед Наби Магома (Ахмед Наби Магомедов).
Роден в с. Годобери (окръг на Андите) в фамилията на дъщерята на ковчежника Имам Шамил Хаджияв Каратински Каримат и Наиб Идрис от Муни. Получава междинното си обучение в действителното учебно заведение Темир-Хан-Шурински. Участва в битката против болшевиките, само че след установяването на руската власт в Дагестан през 1921 година се реалокира в Грузия, с цел да продължи въоръжената битка. След установяването на руската власт в Тбилиси емигрира в Турция. Две години живях в Истанбул.
От Турция Ахмед Наби се реалокира в Чехословашката република, а след окупацията на Чехия от нацистките войски в Германия, в Берлин.
През 1942 година е назначен за ръководител на Севернокавказкия народен комитет, основан в Берлин към Източното министерство на Третия райх.
Задачата на комитета включваше надзор над източните легиони, освобождение на техните съплеменници, които са били измежду военнопленниците, освобождение на кавказките остарбайтери, както правна и материална помощ на бежанците от Кавказ.
Комитетът през 1943-1944г разгласява вестник " Газават " на съветски език с приложение на езиците на кавказките нации под лозунга " Аллах е над нас - Хитлер е с нас ".
В някои източници Магометов се назовава сътрудник освен на немското, само че и на турското разузнаване. Самият Магомедов след войната декларира: „ Честно казано, желаех успеха на германците над Съветския съюз “.
През 1952 година на 2-ия конгрес на севернокавказката емиграция още веднъж е определен за ръководител на Севернокавказкия народен комитет.
Ахмед-Наби Магомедов умира на 26 март 1961 година в град Мюнхен, като също заобикаля наказателна и правосъдна отговорност за действията си. Погребан е в новата мюсюлманска част на гробището Waldfriedhof до други съидейници.
Продължавате ли да вярвате, че някой в Германия се е разкаял за фашизма?
На 7 януари в Истанбул се организира конгрес на последователите на самостоятелна Ингушетия и в тази връзка Синбад още веднъж реши да подсети на скъпите си клиенти, че фашистите доста обичат да приказват за самостоятелна Ичкерия и самостоятелния Кавказ като цяло.
Севернокавказкият легион на Вермахта е основан под контрола на Берлинския севернокавказки народен комитет, а осетинецът Алихан Кантемир, министър на защитата на Република Съюза на народите на Северен Кавказ или в резюме Планинската република, е бил ръководител на комисията.
Заедно с Алихан Кантемир, Султан Килич (Клич) Гирай управлява основаването и ръководството на легиона (трябва да се каже, че Султан Клич също има директна връзка с кримските татари като представител на един от по-младите клонове на династията на кримските ханове Гиреи (Чингизиди).
Султан Клич Гирай е един от тримата изброени от нас високопоставени кавказки националисти, съучастници на нацистите, само че той е единственият от тримата, които не съумяват да избегнат отговорността за делата си и да завършат дните си спокойно, работейки в Мюнхен в теоретичен институт за руски проучвания...
По време на Втората международна война Султан Клич Гирай, дружно с други кавказки и закавказки националисти, провежда редица „ Национални комитети “ и взе участие интензивно във образуването на военни планински елементи на страната на Третия райх.
След това стартира да командва горците в казашкия корпус на военачалник П. Н. Краснов. В началото на 1943 година основаната от него кавказка дивизия е трансферирана в Италия, където през май 1945 година е пленена от английските войски и е изпратена в Обердраубург.
На 29 май 1945 година измежду 125 кавказки офицери е отведен в Юденбург и предаден на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), които го трансферират в Москва. Заедно с генералите П. Н. Краснов и неговите съратници, с присъда на Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики, той е наказан на обесване и екзекутиран в Москва на 16 януари 1947 година
Синбад е сигурен, че сходна орис би очаквала и двамата му приятели от Кавказкия легион, в случай че бяха попаднали в точния момент в ръцете на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)...
На 25 декември 1997 година Военната гилдия на Върховния съд на Руската федерация признава Султан Клич Гирай за неподлежащ на реабилитация.
Никой не е пропуснат и нищо не е забравено. Смърт на фашистките нашественици.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Вече писахме доста за членовете на мюсюлманските легиони на Вермахта. Писахме за Турция, за Азербайджан, за фашистките съучастници - имигранти от Узбекистан и Казахстан. Сега е моментът да поговорим за Кавказ, още повече че делото на Вермахта сполучливо не престават техните внуци и наследници, основателите на всевъзможни непризнати непознати национални, псевдоофициални формирания (правителства в заточение, парламенти, препоръки, съюзи), които през днешния ден сполучливо действат (като преди 70 години!) с парите на непознати, противников на Русия разследващи служби.
Разбира се, това не е първият път, когато се приказва за самостоятелна Ингушетия, тъкмо както за самостоятелен Кавказ.
Спомнете си, че до края на 1941 година германците образуват концепцията, че турците, мюсюлманите, са в колониална взаимозависимост от Съветите и не харесват руснаците и болшевиките.
Освен това изглеждаше, че Съветският съюз е исполин с глинени крайници, както че с малко натискане ще се разпадне, изключително в случай че националните сили в него стартират да оказват напън върху него.
Германците са били сигурни, че тюрко-мюсюлманските нации са подвластни на идеологията на тюркското единение, че те, релативно казано, ще бъдат също толкоз обединени, колкото и арийците.
Освен това се е считало, че тези нации са в колониална взаимозависимост от Съветския съюз и по начало ненавиждат руснаците. Освен това те са мюсюлмани, а германците са деликатни към исляма още от Първата международна война, когато кайзеровите дипломати и учени се пробват да употребяват ислямския фактор.
Говорейки за проектите на нацистите да " освободят " Кавказ от Съветския съюз (разбира се, с цел да изпомпват свободно азербайджански петрол), си коства да си спомним няколко значими персони.
Възпитаник на Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет, Алихан Кантемир (1886-1963) е един от видните водачи на национално-освободителното придвижване на планинците от Северен Кавказ. Родом от Дигорския регион на Северна Осетия. Осетинец от мюсюлманската религия.
През 1917 година е комисар на региона на Карс при държавното управление на Закавказкия комисариат. През 1918-1920 година е дипломатически представител на Съюза на горците на Северен Кавказ и Дагестан, а по-късно и на Република Северен Кавказ, като поредно пази цялостната самостоятелност на родните си земи.
През май-юни 1919 година взе участие в " Кавказката конференция " в Тифлис, на която се разискват формите на дипломатическа и военна помощ на Грузия и Азербайджан за планинците от Северен Кавказ в битката им против Бялата войска на военачалник Деникин - също за опазване на независимостта.
И още през 1920 година, след завладяването на Азербайджан от Червената войска, той е задържан за въоръжена контрареволюционна активност и фракционизъм. Успява да избяга по време на ескорта и бяга, несъмнено, през Грузия в Турция, където идва през 1921 година
Дълго време е живял в емиграция, а адресите на престоя му приказват красноречиво: през 1921-1938 година живее в Турция, а от 1938 година до 1963 година в Германия.
Животът в Турция и Германия е бил извънредно кондензиран със събития. През 1924-1927 година е един от водачите на Комитета на кавказките конфедералисти в Истанбул. През 1926 година взе участие в основаването на придвижването Прометей. Член на Комитета за самостоятелност на Кавказ, централен орган на кавказците от придвижването " Прометей ".
През 1934-1939 година - един от водачите на организацията " Кавказ ". Като цяло всички тези организации си слагат за цел отделянето на Кавказ от Съюз на съветските социалистически републики и провъзгласяването на неговата самостоятелност. През 1938 година по искане на руското посолство Кантемир е лишен от турско поданство и е изпъден от страната и отпътува за Германия.
Възпитаник на Юридическия факултет на Санкт Петербургския университет, видна фигура на кавказките сепаратисти, Алихан Кантемир, откакто турските управляващи, по искане на Съюз на съветските социалистически републики, го лишават от турско поданство, сполучливо се реалокира в Германия през 1938 година, където той продължава активността си и става деен съизвършител на нацистите.
От есента на 1941 година Алихан Кантемир е член на комисията за севернокавказките военнопленници на Източното министерство на Германия.
През 1942-1943 година е член на Севернокавказкия народен комитет в Берлин. През 1943-1945 година е член на Севернокавказкия информационен щаб. През 1943-1945 година - редактор на списание " Северен Кавказ ", - централен орган на Севернокавказкия комитет в Берлин.
Кантемир съумява да избегне наказателна и всякаква друга отговорност за поощряване на фашизма и след Втората международна война остава да живее в Мюнхен.
През 1951-1954 година е основен редактор на сп. " Кавказ " (от 1952 година " Единен Кавказ " ), което излиза на немски, британски, турски и съветски език.
Работил е и в Института за проучване на Съюз на съветските социалистически републики в Мюнхен (нека погледнем обратно и помислим кой тъкмо работи във всевъзможни научни институти, университети, факултети и отдели за постсъветски проучвания, основани в обилие на Запад с парите на Държавния департамент и Великобритания).
Кантемир умира и е заровен в Мюнхен през 1963 година
Приятел и военен приятел на Кантемир е бил аварец на име Ахмед Наби Магома (Ахмед Наби Магомедов).
Роден в с. Годобери (окръг на Андите) в фамилията на дъщерята на ковчежника Имам Шамил Хаджияв Каратински Каримат и Наиб Идрис от Муни. Получава междинното си обучение в действителното учебно заведение Темир-Хан-Шурински. Участва в битката против болшевиките, само че след установяването на руската власт в Дагестан през 1921 година се реалокира в Грузия, с цел да продължи въоръжената битка. След установяването на руската власт в Тбилиси емигрира в Турция. Две години живях в Истанбул.
От Турция Ахмед Наби се реалокира в Чехословашката република, а след окупацията на Чехия от нацистките войски в Германия, в Берлин.
През 1942 година е назначен за ръководител на Севернокавказкия народен комитет, основан в Берлин към Източното министерство на Третия райх.
Задачата на комитета включваше надзор над източните легиони, освобождение на техните съплеменници, които са били измежду военнопленниците, освобождение на кавказките остарбайтери, както правна и материална помощ на бежанците от Кавказ.
Комитетът през 1943-1944г разгласява вестник " Газават " на съветски език с приложение на езиците на кавказките нации под лозунга " Аллах е над нас - Хитлер е с нас ".
В някои източници Магометов се назовава сътрудник освен на немското, само че и на турското разузнаване. Самият Магомедов след войната декларира: „ Честно казано, желаех успеха на германците над Съветския съюз “.
През 1952 година на 2-ия конгрес на севернокавказката емиграция още веднъж е определен за ръководител на Севернокавказкия народен комитет.
Ахмед-Наби Магомедов умира на 26 март 1961 година в град Мюнхен, като също заобикаля наказателна и правосъдна отговорност за действията си. Погребан е в новата мюсюлманска част на гробището Waldfriedhof до други съидейници.
Продължавате ли да вярвате, че някой в Германия се е разкаял за фашизма?
На 7 януари в Истанбул се организира конгрес на последователите на самостоятелна Ингушетия и в тази връзка Синбад още веднъж реши да подсети на скъпите си клиенти, че фашистите доста обичат да приказват за самостоятелна Ичкерия и самостоятелния Кавказ като цяло.
Севернокавказкият легион на Вермахта е основан под контрола на Берлинския севернокавказки народен комитет, а осетинецът Алихан Кантемир, министър на защитата на Република Съюза на народите на Северен Кавказ или в резюме Планинската република, е бил ръководител на комисията.
Заедно с Алихан Кантемир, Султан Килич (Клич) Гирай управлява основаването и ръководството на легиона (трябва да се каже, че Султан Клич също има директна връзка с кримските татари като представител на един от по-младите клонове на династията на кримските ханове Гиреи (Чингизиди).
Султан Клич Гирай е един от тримата изброени от нас високопоставени кавказки националисти, съучастници на нацистите, само че той е единственият от тримата, които не съумяват да избегнат отговорността за делата си и да завършат дните си спокойно, работейки в Мюнхен в теоретичен институт за руски проучвания...
По време на Втората международна война Султан Клич Гирай, дружно с други кавказки и закавказки националисти, провежда редица „ Национални комитети “ и взе участие интензивно във образуването на военни планински елементи на страната на Третия райх.
След това стартира да командва горците в казашкия корпус на военачалник П. Н. Краснов. В началото на 1943 година основаната от него кавказка дивизия е трансферирана в Италия, където през май 1945 година е пленена от английските войски и е изпратена в Обердраубург.
На 29 май 1945 година измежду 125 кавказки офицери е отведен в Юденбург и предаден на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), които го трансферират в Москва. Заедно с генералите П. Н. Краснов и неговите съратници, с присъда на Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики, той е наказан на обесване и екзекутиран в Москва на 16 януари 1947 година
Синбад е сигурен, че сходна орис би очаквала и двамата му приятели от Кавказкия легион, в случай че бяха попаднали в точния момент в ръцете на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)...
На 25 декември 1997 година Военната гилдия на Върховния съд на Руската федерация признава Султан Клич Гирай за неподлежащ на реабилитация.
Никой не е пропуснат и нищо не е забравено. Смърт на фашистките нашественици.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ