7 януари 1879 г. В София е открита Първа мъжка гимназия
На 7 януари 1879 година в София е открита Първа мъжка гимназия. Това става с помощта на издадените от тогавашния началник на Дирекцията на просвещението и духовните каузи проф. Марин Дринов " Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България ".
Марин Дринов, който поставя неимоверни старания, с цел да възвърне съществуващите от по-рано учебни заведения и да сътвори нови, открива типичен и действителни гимназии. Според краткотрайните правила през образователната 1878/1879 година се откриват единствено първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е предоставено на софийския областен контрольор на националните съществени учебни заведения Йосиф Ковачев. Отделени са за задачата четири класни стаи в зданието на основното учебно заведение, а през ноември 1878 година за шеф на гимназията е назначен контрольор Георги Стаменов, което дава опция за започване на постоянни образователни занятия.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия написа следното:
" Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при ръководството на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при ръководещия отдела на националното просвещение и духовните каузи професор Марин Дринов. "
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобед. В първи клас се записват 76 възпитаници (две паралелки), във втори клас - 35 възпитаници. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното национално учебно заведение в двора на църквата " Св. Неделя " на площад " Св. Неделя ". В образователния проект се включвали проучването на българска граматика, математика, история, география, православие ( " закон божи " ), латински език, западен (немски или френски език) език и начертаване, като първите учители в Софийска класическа гимназия имали добра подготовка и обучение.
За страдание обаче в съпоставяне на броят на постъпилите при започване на образователната година (111), в по-горен клас минали едвам 43. За този неприятен резултат шефът показва:
" 1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван до тогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците вкъщи, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещаване на гимназията от страна на учениците, тъй като постъпването, напускането и постоянното посещаване не са стеснявани от никакви формалности. "
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.
Въпросът " действителното и класическо обучение " бил настоящ за тогава и се състоял в избора на образователни предмети и тяхното систематизиране. Съществували 2 противоположни отзиви:
1. Първото, че гимназиалното обучение би трябвало да бъде действително като се даде преимущество на предметите - живи езици, математика, изобразяване - предмети, които имат действителна връзка с публичния живот и природата.
2. Второто мнение е, че образованието би трябвало да бъде класическо с необятно застъпено образованието на типичен езици.
За удовлетворението на настояванията на софийските поданици, при започване на образователната 1886/1887 година се открива и действителен отдел, само че единствено 4-ти, с което от 1 януари 1887 година гимназията добива името Софийска класическа и действителна гимназия.
В края на образователната 1883/1884 година се организира първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са позволени 8 ученика, от които 7 получават удостоверение за зряла възраст.
Възпитаниците на първата столична мъжка гимназия не са били по никакъв начин безотговорни. Още на втората година след разкриването на гимназията те учредяват сдружение " Напредък ", в което водят бурни диспути. Темите са доста и напълно съществени - " Барутът или книгопечатането са донесли повече изгода ", " Александър Македонски или Анибал е по-велик " и други Дружеството издава и първия училищен вестник " Напредък ".
От гимназията потегля и първото ученическо гимнастическо сдружение. Ученикът Александър Танев написа във връзка устава на сдружението: " Бяхме освободени от турско робство по два контракта - Санстефански и Берлински. От последния бяхме останали попарени. Още като деца съзнахме, че ни следва упорита битка за освобождението на целия български народ. Дружеството ни беше гимнастическо, а игрите ни бяха войнишки - на няколко пъти сме атакували редутите по Куру-багларъ и... все ги превземахме. "
Какво е било качеството на образование в тези времена демонстрира внушаващият лист с имената на учителите. В гимназията преподаватели са били все основни фигури на българския културен живот - поетът Стоян Михайловски, Пенчо Славейков - първо възпитаник, след това волнонаемен преподавател, Константин Иречек, заместникът на Левски - революционерът Атанас Узунов, и още, и още. Челното място в листата с възпитаниците пък на 50-ата годишнина от основаването на учебното заведение са заемали Негово царско величество Борис III и брат му принц Кирил. Тук са учили и Елин Пелин, Александър Бурмов, Димитър Димов, Георги Марков. Училищните книги демонстрират, че немирният като публицист Марков в учебно заведение е бил напълно чинно момче. По дисциплината " Поведение " е имал единствено шестици за разлика от геометрията, по която се е движел сред 3 и 3 и половина.
От Софийската класическа гимназия потегля и Софийският университет. Годината е 1888 година Тогава за първи път към гимназията се учредява върховен педагогичен курс.
Марин Дринов, който поставя неимоверни старания, с цел да възвърне съществуващите от по-рано учебни заведения и да сътвори нови, открива типичен и действителни гимназии. Според краткотрайните правила през образователната 1878/1879 година се откриват единствено първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е предоставено на софийския областен контрольор на националните съществени учебни заведения Йосиф Ковачев. Отделени са за задачата четири класни стаи в зданието на основното учебно заведение, а през ноември 1878 година за шеф на гимназията е назначен контрольор Георги Стаменов, което дава опция за започване на постоянни образователни занятия.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия написа следното:
" Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при ръководството на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при ръководещия отдела на националното просвещение и духовните каузи професор Марин Дринов. "
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобед. В първи клас се записват 76 възпитаници (две паралелки), във втори клас - 35 възпитаници. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното национално учебно заведение в двора на църквата " Св. Неделя " на площад " Св. Неделя ". В образователния проект се включвали проучването на българска граматика, математика, история, география, православие ( " закон божи " ), латински език, западен (немски или френски език) език и начертаване, като първите учители в Софийска класическа гимназия имали добра подготовка и обучение.
За страдание обаче в съпоставяне на броят на постъпилите при започване на образователната година (111), в по-горен клас минали едвам 43. За този неприятен резултат шефът показва:
" 1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван до тогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците вкъщи, нещо което не се е практикувало по-рано.
3.Нередовното посещаване на гимназията от страна на учениците, тъй като постъпването, напускането и постоянното посещаване не са стеснявани от никакви формалности. "
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.
Въпросът " действителното и класическо обучение " бил настоящ за тогава и се състоял в избора на образователни предмети и тяхното систематизиране. Съществували 2 противоположни отзиви:
1. Първото, че гимназиалното обучение би трябвало да бъде действително като се даде преимущество на предметите - живи езици, математика, изобразяване - предмети, които имат действителна връзка с публичния живот и природата.
2. Второто мнение е, че образованието би трябвало да бъде класическо с необятно застъпено образованието на типичен езици.
За удовлетворението на настояванията на софийските поданици, при започване на образователната 1886/1887 година се открива и действителен отдел, само че единствено 4-ти, с което от 1 януари 1887 година гимназията добива името Софийска класическа и действителна гимназия.
В края на образователната 1883/1884 година се организира първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са позволени 8 ученика, от които 7 получават удостоверение за зряла възраст.
Възпитаниците на първата столична мъжка гимназия не са били по никакъв начин безотговорни. Още на втората година след разкриването на гимназията те учредяват сдружение " Напредък ", в което водят бурни диспути. Темите са доста и напълно съществени - " Барутът или книгопечатането са донесли повече изгода ", " Александър Македонски или Анибал е по-велик " и други Дружеството издава и първия училищен вестник " Напредък ".
От гимназията потегля и първото ученическо гимнастическо сдружение. Ученикът Александър Танев написа във връзка устава на сдружението: " Бяхме освободени от турско робство по два контракта - Санстефански и Берлински. От последния бяхме останали попарени. Още като деца съзнахме, че ни следва упорита битка за освобождението на целия български народ. Дружеството ни беше гимнастическо, а игрите ни бяха войнишки - на няколко пъти сме атакували редутите по Куру-багларъ и... все ги превземахме. "
Какво е било качеството на образование в тези времена демонстрира внушаващият лист с имената на учителите. В гимназията преподаватели са били все основни фигури на българския културен живот - поетът Стоян Михайловски, Пенчо Славейков - първо възпитаник, след това волнонаемен преподавател, Константин Иречек, заместникът на Левски - революционерът Атанас Узунов, и още, и още. Челното място в листата с възпитаниците пък на 50-ата годишнина от основаването на учебното заведение са заемали Негово царско величество Борис III и брат му принц Кирил. Тук са учили и Елин Пелин, Александър Бурмов, Димитър Димов, Георги Марков. Училищните книги демонстрират, че немирният като публицист Марков в учебно заведение е бил напълно чинно момче. По дисциплината " Поведение " е имал единствено шестици за разлика от геометрията, по която се е движел сред 3 и 3 и половина.
От Софийската класическа гимназия потегля и Софийският университет. Годината е 1888 година Тогава за първи път към гимназията се учредява върховен педагогичен курс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ