На 7 октомври 2024 г., в предаването ДЕНЯТ с Веселин

На 7 октомври 2024 година, в предаването „ ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев “, Богомил Шопов – специалист по цифрови права и добре прочут публичен деятел – изрази съществени опасения по отношение на идно гласоподаване на Европейския съвет, което може да промени метода, по който използваме цифровите платформи и месенджърите като Viber, WhatsApp и Telegram. Предложеното законодателство цели да вкара механизъм за сканиране на наличие за битка с закононарушенията, свързани с детска порнография. Въпреки че претекстовете зад тази самодейност са повече от благородни, Шопов предизвести за забележителните опасности за персоналната цялост и свободата на връзка, които тези ограничения могат да породят.

Новото европейско законодателство: Какво тъкмо се планува?

Шопов изясни в ефира на Дремджиев, че на идващото съвещание на Европейския съвет се чака да бъде прегледан законопроект, който ще задължи всички известни месенджъри и платформи за връзка да вкарат програмен продукт за сканиране на наличие. Тази самодейност се показва като част от по-широките старания за битка с закононарушенията, свързани с детска порнография, и други форми на употреба на деца.

Основното предугаждане е, че всички фотоси и видеа, които потребителите изпращат през тези платформи, ще бъдат автоматизирано сканирани и проверявани дали съдържат неразрешено или нелегално наличие. Шопов акцентира, че този развой включва и евентуалното прибавяне на шпионски програмен продукт непосредствено на смарт телефоните на потребителите. Този програмен продукт би имал опцията да следи освен изпратените известия, само че и всички данни, съхранявани на устройството, което съгласно Шопов съставлява сериозен риск за персоналната независимост и правото на дискретност.

Технически елементи и за какво те са рискови

Според Богомил Шопов казусът не е в самата битка с закононарушения като детската порнография, а в методите, по които се възнамерява тя да бъде реализирана. Той даде образец със обстановка, която наподобява изцяло почтена – дядо или татко снима децата си на плажа или в басейн, а фотосите, които са на техните телефони, биха могли да бъдат неправилно интерпретирани като неуместно наличие.

Тук се намесва концепцията за автоматизирано различаване на изображения и видеа. Системите, които сканират тези материали, биха ги сравнявали с големи бази данни, събирани от правоприлагащите органи и други институции. Проблемът е, че сходна система не постоянно може да направи разлика сред почтена фотография и евентуално нелегално наличие. Такива технологии могат да доведат до неправилни идентификации и обвинявания. Един от образците, който постоянно се загатва, е за родителите в Съединени американски щати, които са били разследвани поради фотоси на децата си във вана, макар че са били изцяло почтени. Това слага въпроса: каква е границата сред отбраната на децата и нарушаването на персоналната независимост?

Личната цялост под опасност

Богомил Шопов обръща внимание на един от най-големите опасности, свързани с това законодателство – неналичието на изясненост и гаранции, че тези технологии няма да бъдат разширени до цялостно следене на всички файлове и връзки, съхранявани на телефоните ни. Това е типичен образец за казуса с „ пълзящата пълномощия “, при която една видимо почтена мярка може бързо да бъде разширена до доста по-големи мащаби, в сравнение с е в началото замислено.

Пример за сходен случай в историята е американският „ Патриотичен акт “, признат след офанзивите на 11 септември 2001 година Първоначално този закон е бил ориентиран към битка с тероризма, само че след това е употребен за следене на жители по редица други аргументи, в това число за търсене на данни, несвързани с тероризъм. Шопов показва безпокойство, че сходно нещо може да се случи и с новото европейско законодателство.

Нуждата от различни решения

Основната теза на Шопов е, че техническите ограничения, като сканирането на наличие, не са решение на казуса с закононарушенията, свързани с детската порнография. Вместо това, той приканва за използване на рекомендациите на организации като Организация на обединените нации и УНИЦЕФ, които се концентрират върху предварителната защита на тези закононарушения още преди те да доближат до цифровото пространство. Според Шопов, работата би трябвало да стартира с премахване на аргументите за закононарушенията и попречване на основаването на такова наличие, а не с всеобщо следене на елементарните консуматори.

Шопов също по този начин отбелязва, че в процеса на създаване на законопроекта българските управляващи, като Министерство на вътрешните работи, не са се съветвали с специалисти от организации като УНИЦЕФ или Агенцията за протекция на детето. Това поражда спомагателни подозрения по отношение на същинските планове на този законопроект.

Възможни злоупотреби и евентуално бъдеще

Шопов показа и друга тревожна опция – потреблението на тази технология за политически цели. Ако управляващите могат да сканират и наблюдават всяко изображение и видео, те биха могли да злоупотребят с тези механизми за надзор върху свободата на изложение. Той даде образец с обществени фигури и политици – какво би се случило, в случай че фотоси на политически съперници или компрометиращи материали бъдат добавени в базата данни и се употребяват за политическа принуда?

Тази опция демонстрира какъв брой рисково е да се дава прекомерно огромна власт на държавните управления и фирмите, които управляват нашата връзка. Историята е цялостна с образци за злоупотреби с власт, когато механизмите за сигурност не са съответно регламентирани.

Какво можем да чакаме?

Очаква се законопроектът да бъде разискван на идващото съвещание на Европейския съвет, което ще се организира на 10 октомври, денят, в който ще се разисква и присъединението на България към Шенгенското пространство. Темата е повече от настояща и касае освен България, само че и всички европейски жители. Въпросът не е единствено по какъв начин ще се борим с закононарушенията, свързани с детската порнография, само че и по какъв начин ще защитим главните права на всеки един от нас – правото на персонален живот и свободна връзка.

Заключение

Разговорът с Богомил Шопов ни отвори очите за действителните рискове, които стоят зад препоръчаното европейско законодателство. Борбата с закононарушения като детската порнография несъмнено би трябвало да бъде водена, само че въпросът е по какъв начин? Къде е границата сред отбраната на обществото и опазването на персоналната независимост? Отговорът на този въпрос занапред ще бъде издирван, само че е ясно едно – обществото би трябвало да бъде деликатно и сериозно към всяка самодейност, която може да заплаши главните ни права.