190 години от рождението на Любен Каравелов - революционер, писател и борец за свобода
На 7 ноември 2024 година се навършват 190 години от рождението на един от най-значимите български бунтовник и и публицист и - Любен Каравелов . Роден в фамилията на Стойчо и Неделя Каравелови през 1834 година, той получава своето в началото обучение в гръцката гимназия в град Пловдив, след което продължава образованието си в епархийското учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий ", учредено от Найден Геров.
Образование и първи стъпки
През 1857 година младият Каравелов отпътува за град Одеса - един от най-големите градове в Руската империя и средище на българската възрожденска емиграция. След несполучлив опит да постъпи в елитния Кадетски корпус, той се насочва към град Москва, където по това време в Московския университет се образова забележителна част от бъдещия хайлайф на Третата българска страна, в това число и неговият брат - бъдещият министър-председател Петко Каравелов.
Революционна активност
В интервала на своя десетгодишен престой в Русия, Любен Каравелов попада под въздействието на съветските революционни демократи и разгласява първите си литературни произведения. През 1867 година той се реалокира в град Белград, където основава Български комитет за обединяване на родната емиграция в Сърбия за включването ѝ в идната освободителна битка.
БРЦК и издателска активност
През октомври 1869 година, дружно с Васил Левски и други бунтовник и, Каравелов основава Българския революционен централен комитет ( БРЦК ) в град Букурещ . На 7 ноември 1869 година стартира да издава вестник " Свобода " - политически орган на БРЦК , който се трансформира в естрада на народнодемократичните хрумвания и обосновава националното въстание като единствен път към избавление от турско иго.
Последни години
След преустановяване на революционната си активност през 1874 година, Каравелов работи като преводач в щаба на съветската войска по време на Руско-турската освободителна война. След войната взе участие в основаването на комитет " Единство " в град Търново, който подкрепя революционното придвижване на българите в Македония и провежда Кресненско-Разложкото въстание от 5 октомври 1878 година.
Любен Каравелов се открива в град Русе , където здравословното му положение се утежнява доста. Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза и е заровен тържествено от българската общност.
Образование и първи стъпки
През 1857 година младият Каравелов отпътува за град Одеса - един от най-големите градове в Руската империя и средище на българската възрожденска емиграция. След несполучлив опит да постъпи в елитния Кадетски корпус, той се насочва към град Москва, където по това време в Московския университет се образова забележителна част от бъдещия хайлайф на Третата българска страна, в това число и неговият брат - бъдещият министър-председател Петко Каравелов.
Революционна активност
В интервала на своя десетгодишен престой в Русия, Любен Каравелов попада под въздействието на съветските революционни демократи и разгласява първите си литературни произведения. През 1867 година той се реалокира в град Белград, където основава Български комитет за обединяване на родната емиграция в Сърбия за включването ѝ в идната освободителна битка.
БРЦК и издателска активност
През октомври 1869 година, дружно с Васил Левски и други бунтовник и, Каравелов основава Българския революционен централен комитет ( БРЦК ) в град Букурещ . На 7 ноември 1869 година стартира да издава вестник " Свобода " - политически орган на БРЦК , който се трансформира в естрада на народнодемократичните хрумвания и обосновава националното въстание като единствен път към избавление от турско иго.
Последни години
След преустановяване на революционната си активност през 1874 година, Каравелов работи като преводач в щаба на съветската войска по време на Руско-турската освободителна война. След войната взе участие в основаването на комитет " Единство " в град Търново, който подкрепя революционното придвижване на българите в Македония и провежда Кресненско-Разложкото въстание от 5 октомври 1878 година.
Любен Каравелов се открива в град Русе , където здравословното му положение се утежнява доста. Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза и е заровен тържествено от българската общност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ