Франческо де Пинедо – италианският ас, за когото разстоянието беше просто цифра
На 7 ноември 1925 година едномоторна летящ самолет/лодка съумява да се плъзне по водите на река Тибер. В кабината е Франческо де Пинедо и неговият втори водач – Ернесто Кампанели. За 370 летателни часа са съумели да изпълнят това, за което мнозина ще мечтаят – да създадат странствуване от близо 56 000 километра и да обиколят половината свят, тръгвайки от Италия към Австралия до Япония и назад. Този триумф идва с много тежки условия и редица безсънни нощи. И всичко стартира с огромната фантазия на Франческо де Пинедо, чийто живот стартира през 1890 година и продължава с военноморски чин в италианската флота.
През 1911-1912 година взе участие в Итало-Турската война и става очевидец на първите самолети, които влизат в борба. Впечатлен е от опцията и силата им и единствено 5 години по-късно ще изкара своето позволение за пилотиране. Включва се във военно-въздушните сили и прекарва остатъка от войната в правенето на разследващи полети. През 1924 година е изместен в новосформираната самостоятелна военно въздушна мощ Regia Aeronautica. Италианецът не получава опция да лети на дълги полети, неговото предопределение е в канцеларията и заради неналичието на предписани полети, взема решение да изиска летателни часове или заплашва с овакантяване.
Решен да потвърди, че бъдещето на самолетите e ориентирано точно към презокеанските полети. Пилотът кандидатства за първи полет до Австралия и Близкия изток, употребявайки елементарен SIAI S16 – двукрил самолет/лодка с мотор от Лорейн-Дитрих с мощ от 450 конски сили. Според изчисленията, моторът можел да работи 9 часа без спиране и да премине към 1440 километра. Пилотът кръщава дребния аероплан – Дженериело, на патрона на Неапол – Свети Дженарио. На 20 април 1925 година Франческо и неговият сътрудник Ернесто изхвърчат от езерото Лаго Маджиоре и летят на изток към Средиземноморието и Северна Африка, преди да пресекът впечатляващата пустиня на Сирия, да зърнат от високо река Тигър и светлините на Багдад.
По време на полета Франческо се възползва от празна консерва за събирането на масло, което в този миг излизало със съществено движение от мотора. Продължавайки по Персийския залив, водачите виждат, че наближават Карачи (Пакистан), датата е 5 май. След като пресичат Индия и турбулентният Бенгалски залив на 14 май, самолетът се приближава до Бирма, където кацат, с цел да пребоядисат и ремонтират самолета. След 10 дни съумяват да доближат Сингапур и на 31 май кацат в Северна Австралия. След 10 седмици в обиколки към Австралия, италианците най-сетне потеглят на север – датата е 13 август.
Надяват се да стигнат до Нова Гвинея, Манила и Шанхай, а по-късно и Токио на 26 септември. В Япония са принудени да сменят дваигтеля и на 17 октовмри се насочат назад към Италия през Хонконг. Пристигайки назад в Рим, господата са приветствани от министър-председателя Бенито Мусоли и нараснали в чин лейтенант-полковник. Брилянтният Дженариело освен съумял да се трансформира в първия морски аероплан, който да лети от Европа до Австралия, само че е и първият, който да се завърне, освен това с двама водача на борда. Подобни триумфи слагат Италия на доста високо равнище в авиацията. Франческо получава поддръжката на Мусолини и въздушния министър – Итало Балбо, което му разрешава два пъти да пресече Атлантическия океан, започвайки от юг и прекосяване по северния маршрут на връщане.
За този полет е определен малко ексцентричен, само че към този момент добре прочут аероплан – Савоя-Марчети С55, която лети с два мотора Исота-Фрасчини. Негов втори водач в това предизвикателство е Карло Дел Прете. Същият към този момент имал доста опит в дългите полети, а на борда имало задоволително място и за лейтенант Витале Зачети. Самият аероплан бил кръстен Санта Мария в чест на Христофор Колумб. Екипът излетява на 8 февруари 1927 година и първо лети към крайбрежията на Западна Африка, а от там и през целия Атлантик към Нос Верде, където ще стигнат на 20 февруари. На 2400 километра от Бразилския остров Фернандо ди Нороня, водачите са принудени да кацнат в резултат на неприятното време. След 6 дни ще летят над Рио де Жанейро и не престават към Буенос Айрес.
Там се постанова презимяване и промяна на моторите за дългия противоположен северен маршрут. На 14 март екипажът на Санта Мария полита към Карибите и Куба и на 29 март доближава Ню Орлиънс. На 5 април прелитат Аризона и следва презимяване и презареждане. По време на този развой, един от зрителите тръска цигара, която възпламенява горивото по повърхността на водата и бързо потегля към самолета. Франческо би трябвало да следи от брега по какъв начин двамата водачи скачат от самолета, до момента в който същият е обхванат от пламъци. Осъзнавайки, че този полет няма да се извърши, италианският министър Балбо изпраща авариен С55 до Ню Йорк. Американските Военновъздушни сили качват водачите и ги карат до летището. На борда на втория аероплан, първият водач лети назад до Ню Орлиънс, с цел да може да рестартира полета.
Едва тогава се насочат на север към Чикаго, Монреал, Квебек и на 30 май към този момент летят по северния маршут към Азорските острови. Силните ветрове покачват доста потреблението на горив и самолетът е заставен да кацне на към 300 километра от задачата. Самолетът е завързан за преминаващ транспортен съд и екипажът плава към 3 дни. На 10 юни с цялостни резервоари, господата политат за следващ път. Франческо още веднъж се връща от точката, в която са се приземили и продължава пътешествието към Лисабон, а по-късно Барселона и Рим. На 16 юни самолетът Санта Мария II се задава над Рим. Двамата самолета са съумели да покрият към 41 600 километра.
Мусолини персонално награждава Франческо с купата „ Лордът на дистанциите “. Малко по-късно Италия приключва опитите за тези върхове и италианският ас е заставен да търси реализацията си другаде. На 3 септември 1933 година се намира в Ню Йорк, където има намерение да се направи още една експедиция със особено модифициран Беланка J-3-500 – едноместен аероплан, с който ще премине дистанцията от 9600 километра до Багдад. Няколко минути, след качването в кабината, самолетът му се възпламенява и при съществуването на близо 1600 литра чисто гориво следва детонация още при излитането. Лордът по този начин и не съумява да приключи своето премеждие, само че най-малко не се отхвърля от концепциите си.
