На 7 май 1999г струващият $44 милиарда самолет B2 –

На 7 май 1999г струващият $44 милиарда аероплан B2 – най-скъпият в света – излетява от военната база Уайтман в Мисури с цялостен стомах с бомби, предопределени за Белград. Прелита над Атлантическия океан и Западна Европа, след което пуска най-точните бомби в света – JDAM.

JDAM употребяват четири преносими перки за смяна на позицията, която се следи и поправя непрестанно от седем спътника. Оръжието е толкоз точно, че удря задачата си с акуратност до 2 метра.

Бомбите на този B2 се изсипват над сръбската столица и раздрусват града – удрят южната част на китайското посолство. Разрушават офиса на военното аташе и убиват трима публицисти. Среднощната бомбардировка е толкоз прецизна, че северната част на посолството е незасегната, като мраморът и стъклата на предния вход остават цели, както и Мерцедеса на посланика и четири саксии с цветя.

Централно разузнавателно управление на САЩ, Държавният департамент на Съединени американски щати и Външното министерство на Англия настояват, че е ударена неправилната постройка. Съжаляват за ужасната неточност. Макар да е употребен американския боеприпас за трилион $, задачата била определена от разузнаването, употребявайки остарели карти.

Днес обаче истината е добре известна – въпреки към момента да е отричана от забърканите – американците са знаели доста добре какво вършат. Китайското посолство в Белград е съзнателно ударено от най-прецизното американско оръжие, тъй като е употребявано от Желко Ражнатович, военнопрестъпникът, прочут повече като Аркан, за предаване на известия до неговите „ Тигри “ – сръбските отряди на гибелта – в Косово.

Това не са първите бомби, които падат над Югославия през тази година. На 24 март 1999г НАТО стартира въздушни удари против страната и бомбардира сръбски военни позиции в Косово. Атаката на НАТО идва в отговор на нова вълна етническо принуждение от страна на сръбските сили против косовските албанци на 20 март.

Косово лежи в сърцето на Сръбската империя в края на Средновековието, само че районът е загубен от османските турци през 1389г след разгрома на сърбите в Битката за Косово. Когато Сърбия съумява да си върне контрола на Косово от Турция през 1913г, там към този момент съвсем не са останали сърби и районът е доминиран от етнически албанци. През 1918г Косово публично става провинция на Сърбия и продължава да бъде такава откакто комунистическият лидер Тито открива Социалистическата федеративна република Югославия през 1945г, състояща се от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Словения и Македония. Тито обаче в последна сметка отстъпва пред косовските претенции за по-голяма автономност и от 1974г Косово съществува като самостоятелна страна, с изключение на по име.

Сърбите са срещу автономията на Косово, която му разрешава да работи против сръбските ползи и през 1987г Слободан Милошевич е определен за лидер на сръбската комунистическа партия с заричане да върне сръбската власт в Косово. Две години по-късно Милошевич става президент на Сърбия и бързо насочва вниманието си към Косово, като лишава автономията му и през 1990г изпраща военни елементи, с цел да смъкват държавното управление. Междувременно, сръбския шовинизъм води до разпадането на Югославската федерация през 1991г, а на идната година балканската рецесия минава в революция. Нова югославска страна, състояща се единствено от Сърбия и Черна гора, се появява на картата, а Косово стартира четиригодишна ненасилствена опозиция против сръбската власт.

През 1996г се появява Армията за избавление на Косово (АОК), която стартира да атакува сръбските служители на реда в Косово. С оръжия от Албания, АОК прави още по-дръзки офанзиви, което води до ответен удар на сръбските елементи против държания от бунтовниците район Дреница през февруари и март 1998г. Десетки цивилни са убити, а в АОК постъпват доста нови доброволци. През юли АОК организира проведена офанзива в Косово и съумява да превземе контрола в съвсем половината провинция, преди да бъде изтласкана от контраатаката на сърбите по-късно същото лято. Сръбските войски гонят хиляди етнически албанци от домовете им и са упреквани за избиването на косовски цивилни.

През октомври НАТО заплашва Сърбия с въздушни удари и Милошевич се съгласява да разреши връщането на десетки хиляди бежанци. Войната обаче продължава и договарянията сред косовските албанци и сърбите във Франция през февруари 1999г се провалят. На 18 март нови договаряния в Париж пропадат, откакто сръбската делегация отхвърля да подпише договорка за автономията на Косово и разполагане на сили на НАТО, които да наложат съглашението. Два дни по-късно сръбската войска атакува Косово. На 24 март НАТО дава отговор с въздушни удари.

Освен сръбски военни позиции, НАТО нападна държавни здания и инфраструктурата на страната в опит да дестабилизира режима на Милошевич. Бомбардировките и продължителната сръбска атака принуждават стотици хиляди косовски албанци да избягат в Албания, Македония и Черна Гора. Много от бежанците са превозени със самолети до Съединени американски щати и други страни от НАТО. На 10 юни НАТО стопира офанзивите, когато Сърбия се съгласява да отдръпна силите си от Косово и на тяхно място да дойдат миротворци.

С изключение на двама американски водачи, починали при подготвителна задача в Албания, НАТО не дава жертви по време на 78-дневната интервенция. Случват се обаче някои неточности – неправилно ориентирани бомби убиват доста косовски бежанци, членове на АОК и сръбски цивилни. Най-скандалният случай е от 7 май, когато американците бомбардират китайското посолство и настава сериозна дипломатическа рецесия сред Съединени американски щати и Китай.

На 12 юни силите на НАТО влизат в Косово през Макединия. На същия ден съветски елементи идват в столицата Прищина и принуждават НАТО да се съгласи на взаимна окупация. Въпреки наличието на миротворци, завръщащите се косовски албанци си отмъщават на сръбското малцинство, принуждавайки го да търси леговище в Сърбия. Под окупацията на НАТО, Косово си връща автономията, само че провинцията остава публично част от Сърбия.

Милошевич е свален от власт след гражданска война през октомври 2000г. На негово място идва Воислав Кощуница, сръбски националист, който дава обещание да реинтегрира Сърбия в Европа и света след десетилетие изолираност.

Години по-късно, Сърбия към момента носи дълбоките белези на бомбардировките, които НАТО оправдава с „ попречване на възходящата неустойчивост в Косово “. Все още остава въпросът за законността на тази интервенция, при която умират хиляди, а балканската република е разтърсена и запалена от хиляди бомби.

Така наречената интервенция „ Съюзна мощ “ е най-голямата офанзива, предприемана от съюза. Освен това е първият път, когато НАТО употребява военна мощ без утвърждението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и против суверенна нация, която не е действителна опасност за членките на съюза.

По време на интервенцията НАТО пуска 2300 ракети против 990 цели и 14 000 бомби, в това число уранови бомби, като неизбухнали снаряди не престават да бъдат опасност за хората години по-късно. Убити са към 2000 цивилни, в това число 88 деца, а хиляди други са ранени.

При по този начин наречените „ косвени вреди “ са разрушени повече от 300 учебни заведения, библиотеки и 20 лечебни заведения. 40 000 домове са разрушени или развалени, а 90 исторически и архитектурни монументи са срутени. Освен физическите и прочувствените вреди, интервенция „ Съюзна мощ “ води до загуби за $30 милиарда за стопанската система на страната.

Специалният делегат на Бил Клинтън на Балканите, Робърт Белбард, разказва АОК като „ без никакво подозрение, терористична формация “. Въпреки това, НАТО влиза в спора на страната на АОК, обвинявайки сръбските сили в зверства и „ етническо пречистване “ против етническите албанци в Косово. Основната цел на акцията е Милошевич да изтегли силите си от провинцията. Фактът, че принуждение има и от двете страни е значително пренебрегнат от съдружниците и западните медии – това разпалва публичния яд поради фокусирането върху дейностите на сърбите.

Като опрощение и мотив да се намеси в спора, НАТО значително употребява случай с „ всеобщо изтребване “ на албанци в косовското село Рачак, тогава база на АОК. Сърбите са упрекнати за гибелта на десетки албански „ цивилни “. Твърде евентуално е обаче обвиняванията да са инсценировка и телата на бунтовници от АОК, убити при сражения, да са преоблечени, с цел да наподобяват като на цивилни. Убийствата са разследвани от два обособени следствени екипа, първият югославско-беларуски, а вторият – финландски. Докладът на първия екип заключава, че убитите са били партизани, а не цивилни.

През 2013г Амнести Интернешънъл упреква Временната администрация на Организация на обединените нации в Косово, че не е разследвала отвличанията и убийствата на косовски сърби след войната.

И през днешния ден мненията за войната и намесата на НАТО са спорни. Мнозина обаче считат, че експанзията на военния съюз е „ закононарушение против човечеството “ и „ нарушаване на интернационалните закони и правила “. Сърбия продължава да носи белезите от войната, като в цялата страна има монументи на жертвите от войната, а взривени от американските бомбардировки здания не престават да припомнят за събитията отпреди близо 20 години, когато Белград пламтя.