Страници от червения терор
На 7 март (сряда) от 18 часа в Новотел-Пловдив, зала Пловдив ще бъде показана книгата на Борислав Скочев " Концлагерът " БЕЛЕНЕ " 1949 – 1987. Островът, който умъртви свободния човек " . Предлагаме ви рецензията на историка Поля Мешкова:
В ръцете на читателя е " Концлагерът " БЕЛЕНЕ " 1949 – 1987. Островът, който умъртви свободния човек " – първото изцяло научно-документално проучване в българската историография, отдадено на тематиката, чийто създател е Борислав Скочев.
Въвеждащата част на монографията подсказва, че той си е сложил амбициозната цел да наблюдава институционалното развиване и действие на концлагерната система, по неговите думи, през един 40-годишен кротичък интервал, " само че в перманентна война на тоталитарната страна против една или друга група от личното й население, в непрестанна насилствена смяна на обществото и индивида ".
Авторът демонстрира незабравим справедлив метод при осветляването на обстоятелствата, основавайки се на разнообразни и големи по размер източници и архивни материали. Без да натрапва авансово идеологеми и схеми, той оставя на читателя правото самичък да си направи изводите.
Книгата впечатлява със стилистичния изказ и благосъстоянието на фразата.
Научните приноси на монографията са доста и обгръщат редица неизяснени до момента обстоятелства, събития и процеси, целящи унищожаването на човешката същина, възприятието за независимост и достолепие на инакомислещата персона. Не е допустимо да се направи разбор на всички аспекти, тъй като това значи да се напише обособена книга.
Безспорна заслуга на Борислав Скочев е разкриването в цялост и пълнота на същността на лагерите. Авторът безапелационно потвърждава, че това е форма на проведена държавна принуда за физическо уединяване и заличаване на политическите съперници на тоталитарния режим от руски вид, наименуван в България " национална народна власт ".
На тази тематика са отдадени две обособени глави – " Законово съображение и ред на въдворяването " и " Организация на концлагерната система " с подзаглавия " Политическо управление ".
В Конституцията на Народна република България от 1947 година, редактирана и донесена от Москва от Антон Югов, е заложено разбирането, че със закон се регламентират единствено главните публични връзки, а всички други на институционален принцип. С изключителна акуратност и обективност Борислав Скочев е документирал по какъв начин той се ползва при основаването и действието на концлагера " Белене " през обособените стадии на неговото битие. Без да е записано категорично в Конституцията, че " управителната роля " на страната принадлежи на комунистическата партия, всички основни решения за въдворяванията и изселванията се вземат от управлението на партията. " Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, четем в книгата, слага общите цели и задания на политическата принуда и показва политическите и обществените групи, които са обект на съответната репресивна акция ". Институционално и нормативно те се уреждат с Укази на Президиума на Народното събрание, Постановления на Министерски съвет, Заповеди на министъра на вътрешните работи и разпоредби надолу по структурите на администрацията.
Авторът разказва доста в детайли механизма на въдворяванията и на изселванията от столицата и от други огромни градове на страната, квалифицирани в документите като " акции за пречистване ". Характерен е казусът за София, когато това става, с цел да се реши, по думите на министъра на вътрешните работи Руси Христозов, " квартирният въпрос " на чиновниците от Държавна сигурност. Поради непрекъснатото повишаване на щата на Държавна сигурност доста от тях идват от провинцията дружно със фамилиите си и няма къде да живеят. Само за 1950 година Министерство на вътрешните работи изготвя описи с данни " за няколко стотни " поданици на София, наречени " дейни противников детайли " и " паразитни такива ".
В книгата е обиден един по-общ, само че доста значителен проблем – за действителното съответствие на управляващите при централизираната система на еднопартийно ръководство. Конкретно, става въпрос за зародилия още през 1949 година спор сред Главна прокуратура и управлението на Министерство на вътрешните работи по отношение на установени от нея " редица беззакония " и " своеволия " при въдворявания, изселвания и задържане под стража. Борислав Скочев документирано наблюдава разногласието, който се позволява на партиен принцип. Вместо да повдигне обвинявания, " самостоятелният " по Конституция /чл.63/ Главен прокурор моли министър-председателя В. Коларов " да се позволи " длъжностните лица от Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи да бъдат " отдадени под съд " " за тежките беззакония ", осъществени от тях. Като висша инстанция на върха на страната, без да е овластена за това, основен съдия на спора сред двете институции се явява Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Действително, набелязани са ограничения за " съблюдаване " на " законността ", само че в границите на репресивната система. Въпросът за търсене на правосъдна отговорност на отговорните лица повече не се повдига, тъй като това значи да се посегне на нейната същина.
Голямо изобретение на създателя е осветляването на надълбоко защитавания в загадка и засекретен даже до наскоро, настоящ отвън системата на Трудово-възпитателно общежитие лагер " С " /специален лагер/, намиращ се в гр. Пазарджик. Съвременниците, които са дочули за неговото битие, са го наричали " лагер на гибелта " поради тежкия режим, подобен с този в нацистките концлагери и високата смъртност. Каква е истината четем на страниците на книгата: " Създаден е в края на 1947 година като отделение на контраразузнавателния отдел ІІ в Данък добавена стойност. Функционира без никаква законова наредба, незаконно и секретно за всички институции отвън Данък добавена стойност, със знанието и разрешението единствено на Георги Димитров и Антон Югов от политическото и държавното управление ". Там са държани хора, против които не могат да бъдат повдигнати обвинявания, с цел да бъдат съдени и са оставени, нагледно казано, " на измиране ". Между тях четем имената на дейци на Вътрешна македонска революционна организация, хванати по време на " юнската акция " на милицията от 1946 година " Обезвреждането " на " михайловистите " е подхванато по отношение на нареждането на Сталин " да се даде културна автономност на Пиринска Македония " като първа стъпка към нейното влизане " в състава на Югославска Македония ".
Много сполучлива е концепцията на създателя да отдели място в книгата на достоверни свидетелства за човешкото страдалчество на хора от разнообразни обществени и етнически групи. Този метод освен насища наличието прочувствено, само че дава опция на читателя, изключително от по-младото потомство, да вникне в грозотата на тогавашната реалност, при която главните човешки права и свободи не се зачитат. Неслучайно на България дълго време е отказвано да бъде призната за член на Организация на обединените нации, а западният щемпел я характеризира като " полицейска страна.
Книгата на Борислав Скочев слага редица проблеми, които съставляват интерес за необятен кръг читатели и откриватели – историци, адвокати, социолози, философи и за всички тези, които желаят да научат истината за тоталитарната комунистическа система. И в случай че обявилата се за " победител " в перманентната революция Българска комунистическа партия не може да бъде наказана за осъществените от нея закононарушения, то думата е дадена на съда на историята...
В ръцете на читателя е " Концлагерът " БЕЛЕНЕ " 1949 – 1987. Островът, който умъртви свободния човек " – първото изцяло научно-документално проучване в българската историография, отдадено на тематиката, чийто създател е Борислав Скочев.
Въвеждащата част на монографията подсказва, че той си е сложил амбициозната цел да наблюдава институционалното развиване и действие на концлагерната система, по неговите думи, през един 40-годишен кротичък интервал, " само че в перманентна война на тоталитарната страна против една или друга група от личното й население, в непрестанна насилствена смяна на обществото и индивида ".
Авторът демонстрира незабравим справедлив метод при осветляването на обстоятелствата, основавайки се на разнообразни и големи по размер източници и архивни материали. Без да натрапва авансово идеологеми и схеми, той оставя на читателя правото самичък да си направи изводите.
Книгата впечатлява със стилистичния изказ и благосъстоянието на фразата.
Научните приноси на монографията са доста и обгръщат редица неизяснени до момента обстоятелства, събития и процеси, целящи унищожаването на човешката същина, възприятието за независимост и достолепие на инакомислещата персона. Не е допустимо да се направи разбор на всички аспекти, тъй като това значи да се напише обособена книга.
Безспорна заслуга на Борислав Скочев е разкриването в цялост и пълнота на същността на лагерите. Авторът безапелационно потвърждава, че това е форма на проведена държавна принуда за физическо уединяване и заличаване на политическите съперници на тоталитарния режим от руски вид, наименуван в България " национална народна власт ".
На тази тематика са отдадени две обособени глави – " Законово съображение и ред на въдворяването " и " Организация на концлагерната система " с подзаглавия " Политическо управление ".
В Конституцията на Народна република България от 1947 година, редактирана и донесена от Москва от Антон Югов, е заложено разбирането, че със закон се регламентират единствено главните публични връзки, а всички други на институционален принцип. С изключителна акуратност и обективност Борислав Скочев е документирал по какъв начин той се ползва при основаването и действието на концлагера " Белене " през обособените стадии на неговото битие. Без да е записано категорично в Конституцията, че " управителната роля " на страната принадлежи на комунистическата партия, всички основни решения за въдворяванията и изселванията се вземат от управлението на партията. " Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, четем в книгата, слага общите цели и задания на политическата принуда и показва политическите и обществените групи, които са обект на съответната репресивна акция ". Институционално и нормативно те се уреждат с Укази на Президиума на Народното събрание, Постановления на Министерски съвет, Заповеди на министъра на вътрешните работи и разпоредби надолу по структурите на администрацията.
Авторът разказва доста в детайли механизма на въдворяванията и на изселванията от столицата и от други огромни градове на страната, квалифицирани в документите като " акции за пречистване ". Характерен е казусът за София, когато това става, с цел да се реши, по думите на министъра на вътрешните работи Руси Христозов, " квартирният въпрос " на чиновниците от Държавна сигурност. Поради непрекъснатото повишаване на щата на Държавна сигурност доста от тях идват от провинцията дружно със фамилиите си и няма къде да живеят. Само за 1950 година Министерство на вътрешните работи изготвя описи с данни " за няколко стотни " поданици на София, наречени " дейни противников детайли " и " паразитни такива ".
В книгата е обиден един по-общ, само че доста значителен проблем – за действителното съответствие на управляващите при централизираната система на еднопартийно ръководство. Конкретно, става въпрос за зародилия още през 1949 година спор сред Главна прокуратура и управлението на Министерство на вътрешните работи по отношение на установени от нея " редица беззакония " и " своеволия " при въдворявания, изселвания и задържане под стража. Борислав Скочев документирано наблюдава разногласието, който се позволява на партиен принцип. Вместо да повдигне обвинявания, " самостоятелният " по Конституция /чл.63/ Главен прокурор моли министър-председателя В. Коларов " да се позволи " длъжностните лица от Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи да бъдат " отдадени под съд " " за тежките беззакония ", осъществени от тях. Като висша инстанция на върха на страната, без да е овластена за това, основен съдия на спора сред двете институции се явява Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Действително, набелязани са ограничения за " съблюдаване " на " законността ", само че в границите на репресивната система. Въпросът за търсене на правосъдна отговорност на отговорните лица повече не се повдига, тъй като това значи да се посегне на нейната същина.
Голямо изобретение на създателя е осветляването на надълбоко защитавания в загадка и засекретен даже до наскоро, настоящ отвън системата на Трудово-възпитателно общежитие лагер " С " /специален лагер/, намиращ се в гр. Пазарджик. Съвременниците, които са дочули за неговото битие, са го наричали " лагер на гибелта " поради тежкия режим, подобен с този в нацистките концлагери и високата смъртност. Каква е истината четем на страниците на книгата: " Създаден е в края на 1947 година като отделение на контраразузнавателния отдел ІІ в Данък добавена стойност. Функционира без никаква законова наредба, незаконно и секретно за всички институции отвън Данък добавена стойност, със знанието и разрешението единствено на Георги Димитров и Антон Югов от политическото и държавното управление ". Там са държани хора, против които не могат да бъдат повдигнати обвинявания, с цел да бъдат съдени и са оставени, нагледно казано, " на измиране ". Между тях четем имената на дейци на Вътрешна македонска революционна организация, хванати по време на " юнската акция " на милицията от 1946 година " Обезвреждането " на " михайловистите " е подхванато по отношение на нареждането на Сталин " да се даде културна автономност на Пиринска Македония " като първа стъпка към нейното влизане " в състава на Югославска Македония ".
Много сполучлива е концепцията на създателя да отдели място в книгата на достоверни свидетелства за човешкото страдалчество на хора от разнообразни обществени и етнически групи. Този метод освен насища наличието прочувствено, само че дава опция на читателя, изключително от по-младото потомство, да вникне в грозотата на тогавашната реалност, при която главните човешки права и свободи не се зачитат. Неслучайно на България дълго време е отказвано да бъде призната за член на Организация на обединените нации, а западният щемпел я характеризира като " полицейска страна.
Книгата на Борислав Скочев слага редица проблеми, които съставляват интерес за необятен кръг читатели и откриватели – историци, адвокати, социолози, философи и за всички тези, които желаят да научат истината за тоталитарната комунистическа система. И в случай че обявилата се за " победител " в перманентната революция Българска комунистическа партия не може да бъде наказана за осъществените от нея закононарушения, то думата е дадена на съда на историята...
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ