Иван Вазов и Северозападът: литература, съд и бурна любов в Берковица
На 7 март 1879 година идва в — малко северозападно градче, сгушено в полите на Балкана. Лекарите го поучават да потърси здраве измежду планинския въздух, а той приема предлагането да стане ръководител на Берковския областен съд.
Градът го посреща с тишина и зеленина, само че писателят не остава настрана от живота. Първоначално наема квартира при Георги Клисурски — най-богатия човек в Берковица, а по-късно се реалокира в така наречен Ипеклийска къща. Там претърпява бурна обич с покръстената туркиня Зихра , наричана от него Пеше (от Параскева) — ентусиазъм за едноименната поема „ Зихра “.
Именно в Берковица Вазов основава някои от най-силните си творби. „ Грамада “ , въодушевена от локалната традиция на проклинание с мятане на камъни, се трансформира освен в символен текст, само че и в първата филмирана творба на Вазов (1935 г.). Сценарият написа племенникът му Александър Вазов, запазвайки точността към оригинала.
Места, герои и музи от сърцето на Северозапада
Периодът в Берковица е измежду най-плодотворните в живота на Иван Вазов. Наблюдава хората по пазарите, записва разговори, черпи тематики от действителния живот, както свидетелстват описанията в пътеписа на Димитър Осинин. Всичко това влиза в белетристиката му.
В повестта „ Митрофан и Дормидолски “ увековечава двама свои помощници в съда — Йордан Шишков и Иван Стоянов. Стоянов е и прототипът на Дикий Барин от романа „ Нова земя “. Вазов посещава и село Бели мел, откъдето се ражда разказът „ Белимелецът “ , въодушевен от Върбан Пенов — лидер на въстание през 1837 година В, обичано място за отдих и размисъл, писателят написа глави от „ Под игото “ .
Природата също оставя диря: стихотворенията „ На Ком “, „ На детето “ и „ Малини “ носят свежестта и величието на берковския Балкан.
Вазов си потегля, само че не не помни
На 18 септември 1880 година Иван Вазов напуща Берковица — остава вторият и финален ръководител на локалния съд.
Години по-късно, преминавайки още веднъж през града, се обръща с думи, които приказват за дълбока признателност:
„ А тебе, Берковице, поздрав признателен от твоя инцидентен бивш гостенин. “
Днес Ипеклийската къща е превърната в, а градът пази освен неговите следи, само че и неговия глас.
Присъединете се към нашия
Мътна вода потече от чешмите в Монтанско
