На 7 км от Ямбол се намира единственият в България

На 7 км от Ямбол се намира единственият в България непокътнат огромен тракийски древен град – Древният Кабиле. Някога фамозен с благосъстоянията и културата си, резиденция на тракийски царе, отсам е минавал и Александър Македонски. За разлика от Севтополис, останал под язовир Копринка, или Филипопол, върху който пък е застроен съвремененният Пловдив, Кабиле има шанс да е напълно изследван и наличен за туристи. Докато се разхождате измежду останките от Кабиле, незабелязано ще попътувате през времето с съществени спирки: Праистория, Тракийска ера, Елинистичен интервал, Римска ера, Ранно Средновековие.

Древните светилища на България

 Кабиле е античен тракийски град, учреден към IV в. прочие Хр. върху основите на по-древно населено място в подножието на днешния Зайчи връх, покрай завоя на река Тунджа. В наши дни територията, на която е бил ситуиран античния град и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, ситуиран на 10 километра от град Ямбол. Местоположението на Кабиле е основен пункт при секване на значими пътища през древността и античността. От тук е минавал пътят от Айнос към Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика – Найсос (Ниш) към междинното течение на река Дунав. С това си стратегическо местонахождение античното населено място Кабиле последователно прераства в град, който се обособява във значим политически, стопански и набожен център на Одриското царство и Римската империя.

 Според античните извори Кабиле е бил център от изключително значение за Югоизточна Тракия. Градът е основан към 2000 година прочие Хр. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх, който е единственото нагорнище в покрайнината, край завоя на река Тонзос (Тунджа), откъдето реката се оправя на юг с цел да се влее в река Марица при Одрин (Едирне). В древността и през античността завоят на реката е бил край Зайчи връх, където реката е образувала необятни разливи, комфортни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2,5 км на север.

 През втората половина на I хиляди прочие Хр. Кабиле е един от основните градски центрове на Одриското царство, което за малко време, съумява да сплоти по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров и води сполучливо войни с македони, пеони и илири. През 3 век прочие Хр. към този момент е част от територията, ръководена от траките одриси и част от следената от тях територия. Градът е издигнат по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, към който е бил концентриран живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон и по-голям храм на богинята Артемида – Хеката, в който са се съхранявали и доста от надписите издълбани върху каменни стели касаещи града.

 През 341 година прочие Хр. градът е превзет от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се загатва в трудовете на 14 антични създатели, като най-ранният от тях разказва завладяването на града от Филип Македонски.

 Гръцкият създател Лампсак през II век разказва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до река Тунджа. В края на IV – началото на III в. пр.Хр., Кабиле е една от резиденциите на одриските владетели Спароток и Скосток и на практика действа като град страна. Спароток сече монетни излъчвания със своя облик през първата четвърт на III в. пр.Хр.

 Около интервала на келтското настъпление, царката власт в Кабиле се заменя с градско ръководство. През III–II в. прочие Хр. градът сече монетни излъчвания с изображение на паметната скулптура на Артемида Фосфорос. Споменат е от Теопомп, Полибий и Анаксимен. През тази ера градът е огромен стопански и търговски център и поддържа необятни връзки с Мала Азия, с градовете по тракийското крайбрежие и Егейския свят.

Разходки в предишното - Куюмджиевата къща

 През 71 година прочие Хр. градът влиза в състава на Римската империя, откакто е превзет от войската на Марк Лукул и след 45 година е част от римската провинция Тракия. Градът е главен боен и търговски център през 2 и 3 век прочие Хр. Градът е най-важният боен римски лагер в провинция Тракия през II–III в., където е настанена кохортата на луцензите. Във него се построяват терми, публични здания, казармени пространства, светилища, крепостни стени. Кабиле е един от главните градове в своята провинция след промените на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът сред пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий.

 В края на IV век е високомерен от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е опустошен и по-късно в никакъв случай не трябва издигнат още веднъж. Продължава да съществува като нормално населено място до османското настъпление в българските земи през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е издигнато малко населено място. То съхранява остарялото си име, което със закономерни промени, съгласно фонетиката на старобългарския език е непокътнато до началото на XIX век – Ковел. В северния завършек на село Кабиле е разкрита пи разкопки черква от XI век, вградена в тракийска могила, явно обвързвана с това населено място от късното Средновековие.

Надписът от Севтополис

 Една от най-важните археологически находки от Севтополис е така наречен „ огромен надпис “, открит през октомври 1953 година в двореца-цитадела дава значими данни за устройството на античния град Кабиле. Надписът, издялан на страогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон гласи:

 „ На добър час! Клетвено обвързване на Берника и нейните синове по отношение на Епимен. Понеже Севт, до момента в който беше още в положително здраве, съобщи Епимена с имуществото му на Спароток, а Спароток против това му даде залог за честност, Берника и нейните синове Ебризелм, Терес, Саток и Садала взеха решение, което визира потомците им, да се съобщи за цялостен живот Епимен с имуществата си на Спароток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спароток, доколкото му разрешават силите, и на тези, които Спароток му разпореди. Синовете пък на Берника се задължават да изведат Епимен от храма на Самотракийските богове, без да му нанесат несправедливост, само че да го предадат на Спароток дружно с имуществата му, като не обсебят нищо от тях, а в случай че той се възпротиви, да го съди Спароток.

 Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат сложени едните в град Кабиле при фосфориона в агората до олтара на Аполона, а другите да бъдат изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара. Нека тази клетва бъде за положително и благополучие на тези, които я резервират, а от страна на Берника да бъде във връзка с него в действие старите обети. “

Трън - в края на България

 Надписът съдържа както скъпи исторически сведения, по този начин и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и удостоверение за устройството на античния град Кабиле. Противно на Демостен, който назовава Кабиле – „ окаяно котило “, надписът го показва като добре организиран град – с градски олтар на Аполон и с фосфорион – храм на Артемида-Хеката. Надписът е и най-ранният епиграфски монумент от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите Самотракийски богове в Тракия.

Скално светилище

 Скалното светилище се намира в източната част на Зайчи връх. То е към момента незадоволително добре проучено. В най-високата част на върха са изсечени две траншеи, кито се пресичат и образуват кръст. Раменете на този кръст са насочени в четирите направления на света. Източната траншея, която в археологическите изявления е наричана вход, до който се стига по стръмния терен, в действителност е траншея през която е следено слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие.

 Според археоастрономическите проучвания за ранната Желязна ера, когато е датирана така наречен „ огромна постройка “ при върха, равноденствията са били тъкмо определяни на това място с акуратност до към един ден. Южната траншея, дава опция за наблюдения на кулуминациите на някои ярки светила. От центъра, формиран при пресичането на двете траншеи може да се следи още лятното и зимното слънцестоене през особено подравнени за задачата места на скалите от двете страни на източната траншея.

Митичният Марков камък в Странджа

 Археострномическите проучвания демонстрират, че скалните изсичания са оформяли паметника в интервала 2000 – 1500 година прочие Хр., с цел да се следят изгревите на слънцето сега на равноденствие. Допълнителните прорези и оформяния на скалите свидетелстват че оборудването е употребено до III – I в. прочие Хр.

 Всяка година в ранната заран на най-дългия ден на годината гости на скалното светилище в античния град имат опцията да се потопят в неповторима мистична атмосфера на пресъздадения жречески обред по посрещането на Слънцебога. Ритуала стартира с танц на жриците, следва го ритуално факелно шествие до светилището на Великата богиня – майка Кибела, където се показва ритуал от преди 2000 година