Из малка част от Югозападна България - II
На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата църква – „ Свето Рождество Богородично ” – дава името на село Рожен. На към 200м преди манастира, вляво, до църквата „ Свети Свети Кирил и Методий ” се намира гробницата на Яне Сандански. Построен през 13 век, през днешния ден Роженският манастирът не е настоящ. Вдясно от входа му има дребен магазин за сувенири, обслужван от млади свещеници. Може да извършите фотоси на всички места. За нас бе забавно да „ запечатаме ” необикновено дългата маса, на която са се хранили в миналото монасите. В черквата на манастира се съхранява чудотворната икона „ Света Богородица Портаитиса ”. Храмовият празник е на 8 септември, Малка Богородица. Твърди се, че, преспиш ли на 7-ми против 8-ми септември в рамките на храма, ще намериш излекуване за болежките си. Има щемпел за туристическите книжки. За наша изненада, макар неспирния дъжд, успяхме да се насладим на гледката към Беласица и Рила, и – учудващо, без значение от много хладното и мокро време, надалеч не бяхме единствените гости на храма. От миряни, с които се разговорихме разбрахме, че националният Роженски събор през последните години не се организира регулярно. През 2011г, примерно, е извършен край Смолян (?!), а през 2009г, заради финансови аргументи ” (?!) е „ преместен ” от Копривщенския събор.
На към 34 км от Рожен отстои Петрич. От градчето си купихме каска за мотор и хапнахме сладолед и сладкиши. Оттук до местността Рупите километрите са 8, които обаче ни се сториха най-малко 15. Липсват по този начин нужните указателни табели, което е необяснимо – защото множеството хора идват тук точно, с цел да отдадат респект на баба Ванга и нейния храм. Въпросният храм, както е добре известно на мнозина, е издигнат на това място, в подножието на заспалия вулкан Кожух, по повеля на леля/баба Ванга (с дълбока респект и любов гадателката и до ден сегашен бива наричана така), като е изографисан от проф. Светлин Русев. Има щемпел за книжките. Може да запалите свещичка, да се разноските необезпокоявано из необятния двор на обителта, да видите обичаните на пророчицата токачки, да си налеете вода от чешмичката. Без да изпадам в елементи, ще споделя персонално прекарване отпреди 5 години, когато за пръв път със фамилията ми посетихме местността Рупите и храма на вуйна Ванга. Беше 02.01.2007г. Новогодишната нощ изкарахме в Мелник. Не зная по какъв начин точно, само че на 01-ви януари се „ снабдих ” с ечемик в окото. Знаете, чувството е меко казано неприятно. Подтикната от незнайна причина, взех решение да измия очите си с горещата вода, която извира на няколко места в двора на храма в Рупите. Резултатът бе удивителен: до вечерта от ечемика ми нямаше и диря.
Извън огражденията на храма, от другата страна на пътя, се намира дребен басейн (с „ женско ” и с „ мъжко ” отделение). Заради лековитата вода тук идват хора от цяла България, със друг обществен статус. Всички те излизат от „ басейна ” с мокри коси, усмихнати и с най-малко две шишета с вода в ръцете.
От Рупите до последната ни дестинация, Самуиловата цитадела, дистанцията е 29 км. За страдание, доколкото знам, Самуиловата цитадела не е желана туристическа дестинация от учебните управления. Историята, обвързвана с това паметно място, е следната. През 1014г в покрайнините на крепостта се е водила разгромителната за нас Беласишката борба сред войските на Цар Самуил и тези на византийския император Василий II. В резултат са пленени и ослепени 14 000 бойци, като на всеки 100 боеца е оставян по един с едно око за лидер. Два дни откакто вижда какво се е случило с българската армия, цар Самуил умира. Най-общо казано, местността „ Самуилова цитадела ” е прелестно място за разходка и/ли пикник. Пълноводната, чиста река Струмешница ни посрещна още от входа на парка. Най-интересният „ обект ” от крепостта като цяло е паметникът на Цар Самуил. Неизвестно за какво в целия парк липсват осведомителни табели и/ли мемориални плочи. Какво е това място, кои са хората, изобразени посредством скулпторните композиции, кой, в последна сметка, е цар Самуил и какво е смисъла на крепостта му... – в случай че авансово не знаеш, няма по какъв начин и от кое място да схванеш.
На към 7 км от крепостта се намира Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Златарево ”, свързващ страната ни с Македония. Когато попитах за щемпел, се отзова единият от пазачите на Самуиловата цитадела. Човекът попита дали ще ни е комфортно на потегляне да го закараме до родното му село, на към 6 км в посока към Петрич. Именно този „ охранител ” е последният ми спомен от това наше майско пътешестване из Югозападна България. Ако не се неистина, името му бе Атанас. Ръцете му бяха възлести и отрудени. За тези има-няма 6 км се разговорихме и той ни описа, че се чака супсидия, „ държавни пари ”, посредством които Самуиловата цитадела ще се обнови и модернизира – ще бъде осветена, ремонтирана – където се постанова, оборудвана с осведомителни табели и повече беседки и пейки за почивка на посетителите.
И защото най-съществен се оказва пътят към задачата, а не самата цел, и този път се убедихме, че местата, през и около които минавахме, както и хората, с които имахме шанса да беседваме заслужават обособен пътепис или най-малко уместно внимание.
И това пътешестване, сходно на всяко друго, ни показва безспорната истина, че България не се „ състои ” в София, че образът на столицата не подсказва доста от протичащото се в родината ни. Многоликият, разнородно оцветен, нелек обичай на хората от югозападна България ни смири с простотата и непринудеността си. Несъмнено мнозина са посещавали този ъгъл на България. Емоциите, прекарванията и част от фотосите ни обаче са разнообразни и точно те са, които трансформират разказите за едно и също място в забавни и неповторими. Никога няма да престана да се удивлявам на естествените дадености на страната ни. Пожелавам всекиму щастието, насладата и гордостта от преоткриването на България.
В това премеждие участваха: неповторимата българска природа, Яна, Божидара, Борис и Десислава, фамилният автомобил, към 170.00 лева и съвсем неспирният майски дъжд. Продължава:
Из дребна част от Югозападна България - I
На към 34 км от Рожен отстои Петрич. От градчето си купихме каска за мотор и хапнахме сладолед и сладкиши. Оттук до местността Рупите километрите са 8, които обаче ни се сториха най-малко 15. Липсват по този начин нужните указателни табели, което е необяснимо – защото множеството хора идват тук точно, с цел да отдадат респект на баба Ванга и нейния храм. Въпросният храм, както е добре известно на мнозина, е издигнат на това място, в подножието на заспалия вулкан Кожух, по повеля на леля/баба Ванга (с дълбока респект и любов гадателката и до ден сегашен бива наричана така), като е изографисан от проф. Светлин Русев. Има щемпел за книжките. Може да запалите свещичка, да се разноските необезпокоявано из необятния двор на обителта, да видите обичаните на пророчицата токачки, да си налеете вода от чешмичката. Без да изпадам в елементи, ще споделя персонално прекарване отпреди 5 години, когато за пръв път със фамилията ми посетихме местността Рупите и храма на вуйна Ванга. Беше 02.01.2007г. Новогодишната нощ изкарахме в Мелник. Не зная по какъв начин точно, само че на 01-ви януари се „ снабдих ” с ечемик в окото. Знаете, чувството е меко казано неприятно. Подтикната от незнайна причина, взех решение да измия очите си с горещата вода, която извира на няколко места в двора на храма в Рупите. Резултатът бе удивителен: до вечерта от ечемика ми нямаше и диря.
Извън огражденията на храма, от другата страна на пътя, се намира дребен басейн (с „ женско ” и с „ мъжко ” отделение). Заради лековитата вода тук идват хора от цяла България, със друг обществен статус. Всички те излизат от „ басейна ” с мокри коси, усмихнати и с най-малко две шишета с вода в ръцете.
От Рупите до последната ни дестинация, Самуиловата цитадела, дистанцията е 29 км. За страдание, доколкото знам, Самуиловата цитадела не е желана туристическа дестинация от учебните управления. Историята, обвързвана с това паметно място, е следната. През 1014г в покрайнините на крепостта се е водила разгромителната за нас Беласишката борба сред войските на Цар Самуил и тези на византийския император Василий II. В резултат са пленени и ослепени 14 000 бойци, като на всеки 100 боеца е оставян по един с едно око за лидер. Два дни откакто вижда какво се е случило с българската армия, цар Самуил умира. Най-общо казано, местността „ Самуилова цитадела ” е прелестно място за разходка и/ли пикник. Пълноводната, чиста река Струмешница ни посрещна още от входа на парка. Най-интересният „ обект ” от крепостта като цяло е паметникът на Цар Самуил. Неизвестно за какво в целия парк липсват осведомителни табели и/ли мемориални плочи. Какво е това място, кои са хората, изобразени посредством скулпторните композиции, кой, в последна сметка, е цар Самуил и какво е смисъла на крепостта му... – в случай че авансово не знаеш, няма по какъв начин и от кое място да схванеш.
На към 7 км от крепостта се намира Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Златарево ”, свързващ страната ни с Македония. Когато попитах за щемпел, се отзова единият от пазачите на Самуиловата цитадела. Човекът попита дали ще ни е комфортно на потегляне да го закараме до родното му село, на към 6 км в посока към Петрич. Именно този „ охранител ” е последният ми спомен от това наше майско пътешестване из Югозападна България. Ако не се неистина, името му бе Атанас. Ръцете му бяха възлести и отрудени. За тези има-няма 6 км се разговорихме и той ни описа, че се чака супсидия, „ държавни пари ”, посредством които Самуиловата цитадела ще се обнови и модернизира – ще бъде осветена, ремонтирана – където се постанова, оборудвана с осведомителни табели и повече беседки и пейки за почивка на посетителите.
И защото най-съществен се оказва пътят към задачата, а не самата цел, и този път се убедихме, че местата, през и около които минавахме, както и хората, с които имахме шанса да беседваме заслужават обособен пътепис или най-малко уместно внимание.
И това пътешестване, сходно на всяко друго, ни показва безспорната истина, че България не се „ състои ” в София, че образът на столицата не подсказва доста от протичащото се в родината ни. Многоликият, разнородно оцветен, нелек обичай на хората от югозападна България ни смири с простотата и непринудеността си. Несъмнено мнозина са посещавали този ъгъл на България. Емоциите, прекарванията и част от фотосите ни обаче са разнообразни и точно те са, които трансформират разказите за едно и също място в забавни и неповторими. Никога няма да престана да се удивлявам на естествените дадености на страната ни. Пожелавам всекиму щастието, насладата и гордостта от преоткриването на България.
В това премеждие участваха: неповторимата българска природа, Яна, Божидара, Борис и Десислава, фамилният автомобил, към 170.00 лева и съвсем неспирният майски дъжд. Продължава:
Из дребна част от Югозападна България - I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ