На 7 август поетът и драматург, един от най-големите ни

На 7 август поетът и драматург, един от най-големите ни модерни писатели, Стефан Цанев навършва 87 години.

По този повод Епицентър.бг разгласява още веднъж един проницателен диалог на Валерия Велева със Стефан Цанев за живота и неговия смисъл.

31.03.2021

В СРЕДАТА НА МАРТ  поканих Стефан Цанев за изявление. Поредното  за последните 30 години, откогато се познаваме и от време на време водим обществено диалози за злополучната българска участ.
Изпратих му писмо:
" Драги Стефане,
Всяко изявление с теб е като на операционна маса - безпощадна дисекция на тумори от тялото на Обществото.
Винаги съм се вълнувала какво ще кажеш, по какъв начин ще го кажеш и дали съм ти задала точния въпрос. И постоянно по-късно отговорите ти са ме карали да изтръпвам.
Ти имаш участ да виждаш това, за което другите са слепи.
След последния ни огромен диалог преди десетина години, в този момент ме предизвика още веднъж.
И още веднъж стартирам диалог с теб – 30 въпроса за 30 години Преход ".

СЛЕД СЕДМИЦА получих отговор:

" Валерия,
преди да стартираме диалога, желая да кажа няколко думи. През последните години аз все по-рядко вземам участие в обществените политически полемики, което беше моя пристрастеност в края на предишния век. Както знаеш, няколко пъти дори обявявах, че се отхвърлям от политически изявленията. Сега избирам да повеждам политическите дебати сред героите на моите драми, комедии и нещастия.
В края на предишния век ставаше дума за борби на хрумвания, битка за идеали - в този момент няма хрумвания, няма идеали, има ползи и битка за власт и облаги. Всяка партия декларира, че желае властта, с цел да служи на народа и Отечеството, в случай че това е истина – запитвам се: за какво всички партии не се съберат дружно да се борят за богатството на бедния ни народ и за достойнството на разрушеното ни Отечество? Това, несъмнено, няма да се случи в никакъв случай и на никое място, тъй като властта служи на партиите да извличат посредством нея изгоди и облаги. Тези изгоди и облаги не падат от небето, те се вземат (отнемат, присвояват, завладяват, ограбват, похищават, плячкосват, крадат) от народа. И най-глупавото е, че народът се съгласява да взе участие в тази игра и тръгвайки след една или друга партия, народът самичък избира крадците си, лъжците и тираните си.
Аз не съм членувал в никакъв случай в никоя партия освен заради тази причина, а и водейки се от мисълта на Жан-Жак Русо: стане ли човек член на партия, той става зложелател на истината. Който има разум, ще разбере. И по този начин, да започваме ".

ДА, ЗАПОЧВАМЕ!

- Стефане, изтъркаляха се 30 години от началото на прехода. Равносметката е ужасяваща - загиваща нация, подкупен политически хайлайф, беднотия, мизерия и морална деградация. Защо ни се случи всичко това – и през днешния ден " да пъшкаме под руините на социализма ", както казваш в новата ти пиеса " Убийството на Богородица "? Каква е тази карма на България?
- Никаква карма не е. Проклятието на днешна България е в това, че актуалната наша страна бе построена върху една нагла неправда, върху една машинация - това умъртви всичко. Спомнете си митингите, милионите възторжени хора по площадите, празнуващи края на диктатурата – къде са в този момент тези възторжени хора? Къде е насладата им? Къде е вярата им, къде е вярата им, че ще настъпи същинското царство на свободата и демокрацията? Какво се случи? Докато народът викаше по площадите: Да живей свободата! Да живей демокрацията! - няколкостотин души заграбиха основаното от същия този народ през миналия половин век. Народът беше ограбен, народът беше излъган. Последствието от ограбването е бедността, което обаче не е най-страшното. По-разрушително се оказа следствието от измамата, от подигравката – народът се почувства простак, това промени народопсихологията, измамата ражда злоба, само че този път няма външен зложелател, към който да насочи омразата си – и българският народ намрази себе си. Това унищожи душата му. И най-страшното: по кое време се случи всичко това? Когато пристигна свободата и демокрацията. Да доведеш хората до такава степен да се отвратят от свободата и демокрацията, да закопнеят за „ положителното остаряло време “ – това бе историческо закононарушение.

- Кой ни постави вериги на мислите и копнежите? Защо сме спънати в полета си към съзидание и строеж и поглеждаме с носталгия към „ положителното остаряло време “?
- Това възприятие за неправда и машинация ще продължи да сковава духа на народа ни дълго, може би още век, до момента в който амплитудата на неравенството последователно спадне и до момента в който потомците на през днешния ден излъганите не помнят, или няма да знаят какво се е случило и ще мислят, че завареното състояние е от Бога обещано.

- Учудваща е търпимостта ни към авторитаризма. В кода ли ни е записано това? Съпротивата ни срещу диктатурата в никакъв случай не избуя в гражданска война, не се трансформира в катарзис.
- Преди време зърнах по малкия екран разплакани дами и треперещи от боязън мъже, като че ли чакаха да им окачат въжето. Загледах се – да умреш от смях: кулинарно предаване, изпит на готвачи. И тук, в най-дребното и битовото, се виждат двете крайности на нашия нрав: мастер шефовете се държат като страховити сатрапи, а пострадалите търпят безропотно като добичета. Защо? Разбирам, че при всяка специалност се изисква суровост на разпоредбите, само че не може ли същите познания да се преподават или да се правят оценка по-внимателно, по-деликатно, даже с възприятие за комизъм, какво е това наслаждение да тъпчеш, да унижаваш другите? Случката е дребна, несъмнено, преднамерено предпочитам нея - когато един недостатък е проникнал и в най-дребното, би трябвало да се замислим и може би ще стигнем по-лесно до отговора: за какво поносим, за какво не подвигаме революции?

- Но пък имаме свободата да приказваме - кой каквото си желае. И от това нищо не произлиза с изключение на експанзия, жлъч, окалване. Защо и към думите нямаме почит?
- Въпросът със словото е доста комплициран. Народът беше принуден да мълчи дълго време, половин век, и насъбраното безмълвие избухна като спукан абсцес, гнойта му още се разнася из интернет форумите и разните обществени мрежи. Гнусно е. Мисля, че болшинството от хората нямат разбиране от силата на словото, не знаят, че думите могат да нараняват, могат да убиват, хората не подозират, че стават убийци. И самоубийци. Защото неприятните думи са подли – те се връщат назад и удрят в тил този, който ги изговаря. Скучните думи – също. Гледам по малкия екран предизборните диспути – Господи, тези хора (повечето) не усещат ли, че приказват срещу себе си? Особено рисково е живото слово – може да приказваш умни и правилни неща, само че зависи по какъв начин ги казваш, зависи по какъв начин изглеждаш самия ти, една погрешна интонация, един неправилен жест, една преиграна гримаса могат да извърнат смисъла на думите наобратно.. Политиците и държавниците са артисти на голяма сцена и би трябвало да знаят, че тя преувеличава като лупа както положителното, по този начин и неприятното.

- Те не го осъзнават!

- В този смисъл споделям, че Отровното трио, че и президентът, с неприятните си словесни осъществявания обърнаха митинга срещу държавното управление в отбрана на държавното управление. И противоположното: положителната дума, казана откровено или изобретателно, може да прави чудеса. Ако кажеш добра дума за съперника си, за съперника си, за врага си – печелиш ти, а не той. Но ние сме скъперници на положителните думи даже към околните си. Да наругаеш някого, да го охулиш – о, няма да пропуснеш! Но да кажем добра дума на някого – все забравяме.
За страдание, проучването на словото не влиза в никакви образователни стратегии, едно време в гимназията изучавахме реторика, учеха ни да приказваме свободно и вярно. Вслушайте се през днешния ден даже по какъв начин приказват професионалните представители по малкия екран – половината от тях ъкат, не могат да вържат комплицирано изречение, без да се оплетат в думите. Те не са отговорни. Това се учи. Казано е: поетите се раждат, ораторите се учат. Оратори през днешния ден не съществуват.

- А те стават същински водачи!

- Сигурно знаете случая със Стамболов: в Народното събрание ще се гласоподава избор на съмнение на неговото държавно управление, той произнася от трибуната такава тирада, че най-после всички депутати, в това число тези, които са желали оставката му, стават на крайници и го приветстват. Не инцидентно споделям, че в случай че през днешния ден се роди подобен оратор, той може да вземе властта без да има зад себе си никаква партия, тъй като след него ще тръгне народът. Уви, няма. Всички приказват скучно, убийствено скучно. И мръсно, гнусно. Язък за хубавия ни език!

- На кого се кланя българинът? Вчера, през днешния ден...
- На чужденците. Открай време. На огромните страни. Преди време мислех, че това е неизбежно, тъй като сме дребна страна. Оказа се, че не е по този начин. Напротив: съвсем всички дребни страни се държат почтено и без значение, дори по-достойно и по-независимо от огромните, тъй като са разбрали, че великите страни ценят тази самостоятелност повече от подмазването, повече имат вяра на гордите самостоятелни дребни народи, в сравнение с подмазващите се. То е като при хората: никой не обича подмазвачите, тъй като подмазвачът през днешния ден се подмазва на теб, на следващия ден ще те съобщи, с цел да се подмаже на различен. Това, което вършим ние като страна. Кланяхме се на изток. Сега се кланяме на запад. Грозно е. И неприлично.

- Защо нацията ни осиротя откъм водачи? Кланящи се доста, само че водачи няма, същинските водачи липсват.
- За водач се желаят доста качества, събрани в една персона. Качества вътрешни, духовни и качества външни, физически: просветеност, подарък слово, откровеност, харизма, емпатия, вътрешен глас, упоритост, предвидливост, лице, очи, растеж, походка, жестове, глас, усмивка. Всичко това би трябвало да е същинско, с цел да вдъхва доверие. Капка двуличие убива всичко. Тези качества в един човек се срещат рядко. Понякога индивидът не е отговорен – подобен си е, родил се е подобен, не можеш да коригираш физиката си. Но би трябвало да се съобразяваш с това. Не може да викаш: „ Мутри, вън! “, а самичък да приличаш на мутра. И най-важното: умният водач се огражда с хора по-умни от него, а не с простаци, с цел да наподобява той най-умен. Това животно у нас обаче не се среща. Точно противоположното: попадналият във властта стартира да се мисли за по-умен от другите и си фантазира, че колкото по-високо се издига, толкоз по-умен става. За да бъде още по-сигурен в самоизмамата си, стартира да се обкръжава с хора, по-глупави от него. Това не му стига – трябват му подмазвачи и лакеи, които да го прогласяват за талант. До автократизма няма и половин крачка.

- Затова ли се сринаха престижите?
- Издигането в йерархията на обществото, в политиката, а и в изкуството, е съпроводено с неизбежно самозабравяне, би трябвало да имаш доста мощен темперамент и безмилостна самопреценка, с цел да устоиш, само че малко на брой са способни на подобен нравствен мазохизъм, по-склонни сме да бъдем общителни към себе си, освен това – обичаме да се обичаме, склонни сме да насърчаваме своята суетност, да преувеличаваме триумфите си, да се хвалим. Но до момента в който самохвалството в изкуството окарикатурява единствено една персона, самохвалството в политиката е пагубно, тъй като води освен теб, само че и обществото към неуспех.
Помниш ли при започване на 2000 година в едно изявление ти разказвах: Слушах онлайн по малкия екран отчета на премиера Костов пред Народното събрание. Затворих очи и изпаднах в унес: в каква благоденствуваща страна пребивавам, темповете ни на развиване изпреварват европейските страни, по понижаване на престъпността също ги изпреварваме, приходите на популацията се усилват с всеки минал ден, опазването на здравето към този момент победи, за разцвета на културата да не приказваме... Беше ми хубаво, бях благополучен. Лошото бе, че най-после трябваше да си отворя очите. Боже мой, нямаше ли кой да каже на Костов, че колкото повече се тупаш в гърдите, толкоз повече хората не ти имат вяра и ти обръщат тил?

- За страдание всички политици са такива!

- Няма нищо по-отблъскващо от самохвалството на политиците и държавниците. Спомняте ли си речта на Чърчил, когато поема ръководството на Англия, откакто Хитлер стартира да бомбардира Лондон: „ Британци, не мога да ви обещая нищо друго с изключение на кръв и сълзи! ” Е, по какъв начин да не застанеш зад подобен човек? А нашият самохвалец, естествено, се сгромоляса. Заедно с него – целият Съюз на демократичните сили, може би и демокрацията. Смени го различен самохвалец, той пък щеше да избавя България за 800 дни. И той пропадна безславно. Сега отляво и отдясно чувам същото. И от ръководещи, и от съпротива. И съм в паника.

- Припомняш ми Костов и неговото самозабравяне и възприятие за самодостатъчност в политиката, които го провалиха. Защо десницата на Прехода се спомина?
- Известните аргументи са доста - изхабени персони и прочие, само че, коства ми се, че има една скрита причина, която дискредитира дефинитивно десницата. Дясната политика нормално се счита за политика на богатите, на тези, които желаят да запазят статуквото - излъганият сегашен наш народ, с право или без право, счита богатите хора за измамници и мошеници, по тази причина не поддържа десните партии, въпреки че тези, които го ограбиха, пристигнаха отляво.

- А за какво тогава левицата не съумя да извоюва преобладаваща позиция в страната?
- Това е чудноват въпрос! Почти два милиона българи живеят под екзистенц минимума, т.е. два милиона българи са небогати и онеправдани - за какво не припознават за своя Българската социалистическа партия, нали тя е ужким партия на бедните и онеправданите? Отговорът се крие в това „ ужким “. Защото, в случай че Българска социалистическа партия беше в действителност такава, на каквато се прави, щеше да печели всички избори с над 60%. Но народът не обича лицемерите. И още нещо: изначало Българска социалистическа партия се пишеше наследница на Българската комунистическа партия, с цел да притегли гласовете на алените бабички, само че те към този момент измряха, да ме елементарни Господ, и е напряко неуместно да влачиш на гърба си, с изключение на своите, и непознати грехове. Кой ще ти има вяра? На България ѝ би трябвало нова съвременна същинска лява партия, необременена с минало.

- Какво от предишното ни тежи през днешния ден? Кое е това задължение?
- Миналото се оказа настойчиво, по-упорито, в сравнение с чакахме. Изминаха 30 години, откогато Българската комунистическа партия бе оповестена от Народното събрание за незаконна организация, не ти ли се коства малко необичайно, че 30 години по-късно президент на демократична България е бил член на същата тази партия? Ама не ми казвайте: такива бяха времената, постановяваше да бъдем членове на тази партия, другояче... Иначе какво? Българска комунистическа партия наброяваше 500-600 хиляди членове, по какъв начин успяваха да съществуват останалите 6 и половина милиона простосмъртни българи? Помня по какъв начин натискаха Коста Цонев да стане член на партията, с цел да го създадат национален актьор, той пред целия спектакъл съобщи: „ Ако стана национален актьор, ще стана, тъй като съм надарен, а не тъй като съм член на партията. “ И стана национален актьор, без да е член на партията. Е, да, по-лесно беше да се издигнеш, да направиш кариера, в случай че станеш член на партията – това са оправданията на бездарните и на кариеристите. И те не престават и през днешния ден да са кариеристи. Понякога ме хваща боязън като се огледам: в близост все хора от някогашната комунистическа номенклатура, все фрагменти на някогашната Държавна сигурност! Питам се: сънувам ли? Не се ли свършиха? Не се ли родиха други почтени мъже, други почтени дами – докога все тези хора? ДОКОГА?

- За тези 30 години преход се роди едно ново потомство, което не познава тоталитаризма, не знае какво е комунистическа номенклатура. Но това потомство не сътвори своите водачи, не изтика напред своите млади водачи. Днес на политическата сцена не престават да стоят партийни динозаври, които не отстъпват, а и сякаш няма мощ, която да ги реалокира. Това не е ли наша социална драма?
- Не драма, това е нещастието ни. Дори не ми се разяснява. Защо Финландия е най-щастливата страна за живеене? Ами тъй като се ръководи от 30-годишни красиви, чисти и усмихнати девойки. Докато ние не подменим напълно остарялата компрометирана генерация, хора с лаком нрав, лицемери и мошеници, блюдолизци и сатрапи по едно и също време - нищо ново не може да се случи в България, ще дъвчем и ще предъвкваме едни и същи празни приказки.

- Как да стане това? " Възмездието, с изключение на правдивост, е и тип почитание към съперника, тип самопризнание ", казваш в " Убийството на Богородица ". Но за тези 30 години нито Възмездието пристигна, нито почитание към съперника видяхме. Затова пък се овълчихме един против различен. Защо?
- През последните години пиша една нова поема „ Небесна позиция “. Мъча се да погледна на нещата отвисоко, ето, гледаш, да речем, от Сириус към Земята: яяя, каква е тази синя планетка, дето се върти към онази третокласна звезда - наподобява на сълза, толкоз ли рев има там, толкоз ли доста тъга, че цялата се е трансформирала в голяма солена сълза? Ето ти стихотворение. Стихотворения пъкат отвред. Поетът е като клавесин под дъжда – всяка капка, всяка сълза ражда ария. Та тъй като ме питаш за възмездието, в тази поема има такива няколко стиха:
Те идат, връщат се - предходните ненавистни тирани.
Те идат, връщат се - предходните прокълнати убийци.
Те идат, връщат се – предходните им отвратителни лакеи.
Народът - добър и елементарен, елементарни им всичко, даже не помни.
И ето ги - те идат, връщат се, приели прошката за свое право,
по-нагли от преди, надянали демократични маски, те идат,
връщат се, завладяват власт, благосъстояния, религия, слово - всичко.

- „ Връщат се и завладяват власт, благосъстояния, религия “ - извънредно е единствено да си го помислиш. Отвратително е това лазене пред властника, което следим и през днешния ден. Разказваш в пиесата за това " изменничество за да се омилостиви властта ". Това не е ли злокобно? Виждал ли си го в живота си?
- Да, за жалост. И не преставам да го виждам.

- Демокрацията у нас не даде път на умните, а на „ правилните наши хора “. Всяка власт идваше с заричане да ръководи с мозъка на цялата нация, а най-после опираше до формулата „ може да е шарлатанин, само че е наш правилен човек “. Защо сме рецидивисти в избора си на управници? Народът ли елементарно се лъже, или политиците са ловки измамници?
- В тези чумни времена в Народния спектакъл преди месец се състоя премиерата на моята нова пиеса „ Плач на ангел “, там апропо се споделят едни такива думи:
Демокрацията е красиво нещо, само че измислено, измислено от идеалисти, от възвишени хора, от гении, народна власт в природата няма, индивидът е животно, расло в стадо, привикнал е да има чобанин или предводител, пък какъвто ще да е, пък накъдето ще да го води, в случай че ще - към пропаст; демокрацията е за умни, за съвършени хора, които нямат потребност от власт, които могат сами да ръководят себе си, могат сами да се съдят, само че те са малко, на света доминират простаците, а простаците не щат народна власт, кокошките, овцете, вълците желаят ли народна власт? Искат да ядат, в случай че могат - да изядат другите. Така е и с елементарния човек. Народът не е дорасъл за народна власт.

- Хвърляш тежко обвиняване с думите си: „ Ний омърсихме свободата, ний убихме демокрацията в зародиша ѝ, ний убихме Богородица, преди да е родила Христос “. Не се ли страхуваш, че няма да бъдеш свестен или пък тези, които схванат какво им казваш, ще те неглижират, ще те подминат с безмълвие?
- Понякога с носталгия си напомням времената, когато поради думи гонеха, наказваха, уволняваха, изселваха, зачеркваха думите, забраняваха ги, горяха ги, можеше да те убият, само че няма да подминат думите ти без внимание. Днес не разстрелват. Не бесят. Не горят. Дори не не разрешават. Просто не четат. Твоят глас е глас в пустиня. Все едно, че те няма. Че не те е имало. И няма да те има. На твоя зов - отговорът е безмълвие. Апатията, Валерия, е по-страшна от цензурата.

- Пиесата ти „ Калигула “ не видя огромна българска сцена. Кой се уплаши от облика на диктатурата, налагана с демократични средства от хора със мощна харизма – това е главната тематика в тази кървава комедия?
- Не знам. Всички театри в България, на които я дадох, ми дадоха отговор с безмълвие. Само един спектакъл ми отговори. Ето отговора. От уместност зачертавам имената.

Уважаеми господин Цанев,
Пиша Ви по отношение на постъпилото от Ваша страна предложение пиесата „ Заговорът на Калигула “ да бъде прегледана за режисура в Театър........
След като деликатно се запознахме с текста и организирахме няколко диалога с........, за жалост би трябвало да призная, че не считам заглавието за уместно за нашия репертоар. Намирам „ Заговорът на Калигула “ за толкоз надълбоко отчайваща по отношение на живота и хората в света и в частност в страната ни през днешния ден, че не мога да си показва театрално решение на драматургията, което да не изпрати от салона феновете изцяло омерзени от себе си и от рода си. А имам възприятието, че в залата ни идват хора, които са запазили искра вяра у себе си, хора които биха могли да създадат нещо да не се загубим изцяло във вероятния мрак на бъдещето. Мрак, който имам вяра, не е изцяло настъпил. И заради тази (може би наивна) вяра е подбудено и съображението ми по отношение на „ Заговорът на Калигула “.
Вашата драматургия има своята основна диря в актуалната история на Театър......... и се надявам, че този отвод няма да Ви обиди или обезкуражи да ни потърсите още веднъж с други свои произведения.
Най-искрено,
.....................
Сложил съм си това благо писмо в рамка и съм го окачил на стената пред работната ми маса – да го виждам всякога, като седна да пиша, и да не не помня, че цензурата не е умряла.

- Това е потресаващо – шеф на спектакъл да не одобри пиеса, която осмива днешните пороци на демокрацията! Кой закон господства в „ лудницата “ на демокрацията?
- Законът на болшинството. За страдание, болшинството се постанова със своята многобройност, а не със своя разум. Сто простака, събрани дружно, не стават 100 пъти по умни. Самочувствието на болшинството го лишава от разсъдък, то избира да го ръководят равните на него по разум и качества, а не по умните. Това обрича демокрацията на незначителност.

- Какво написа на некролога на демокрацията?
- „ На нас не ни трябват умни, а наши правилни хора! “

- Коя е най-позорната робия?
- Диктатурата на парите. Богатите постоянно са били господари на бедните, разпореждали са се със орисите им, само че актуалното свръхсъсредоточаване на сврхогромни благосъстояния в ръцете на няколко персони и корпорации обезсмисля политическите системи, най-вече обезсмисля демокрацията. Демокрацията със своето „ Всички имат идентични права “ се пробва да замаскира тази неправда. Ако в миналото господарят ти с камшик в ръка е бил забележим, физически, досегаем и смъртен - в този момент господарят ти е незабележим, безтелесен, недостижим и вечен, той придобива силата и смисъла на Бог, на съдба, на фатум. Надеждата да се освободиш от него е безнадеждна.

- Като общество сякаш сме идейно изчерпани, най-малко днешното време демонстрира това. Смяташ ли че, Европа се нуждае от нов подем, а България - от ново Възраждане? Това допустимо ли е? Ако не се случи - какво ще стане?
- Много ме учудваха преди време думите на Плутарх от Херонея, изречени преди 20 века: Бедствията докарали страната до такова състояние, че, обезверени от свободата, хората желаели някакво по-малко иго.
По-малко иго от свободата?! Как може свободата да е иго?! - мислех си аз. Обаче не минаха и пет години от рухването на диктатурата и разбрахме, че да си свободен по никакъв начин не било елементарно, че по-лесно беше, когато имаше кой да мисли вместо нас и да взема решение всичко вместо нас - в този момент самичък би трябвало да мислиш, самичък да решаваш всичко, няма го към този момент оправданието, че някой различен е отговорен за твоите неуспехи и несгоди, за всичко отговаряш ти, за всичко си отговорен ти, за всички самоизмами, за всички заблуди и илюзии, за всички свои провали... Така бавно лека в хората настава отмалялост от свободата и се ражда носталгията по ония времена, когато „ различен мислеше вместо нас, различен действаше вместо нас “... Като прибавим към тази носталгия износването, амортизирането и компрометирането на доста от демократичните механизми - всичко вещае промяната на демокрацията с различен тип по-годно ръководство и в случай че следваме баналната цикличност при промяната на политическите системи – иде ред отново на диктатурата, в тази ситуация - на олигархията, на плутокрацията. Богатите и в този момент ръководят света, само че лицемерно, „ надянали демократични маски “. Но както виждаме, маските стартират да падат, в доста страни този развой е в ход, и за позор на демокрацията - в днешната спешна Коронавирус обстановка продиктаторските режими се оправят по-добре. А положителният образец на неприятните е изключително инфекциозен и, както наподобява - у нас се задава същото. Даже ми се мержелее там нейде в демократичната мъгла един военачалник, надянал демократична маска...

- Каква е ролята на елитите в този развой? На политиците? На интелектуалците?
- Да погледнем отново какво ни споделят по този въпрос античните. Аристотел: „ Ако свободата и равноправието, както мислят някои, са част от демокрацията, те могат да имат смисъл единствено в случай че всеки човек взе участие равностойно в ръководството на страната. “
И неговият преподавател Платон: „ Хората, които се мислят за прекомерно умни, с цел да се занимават с политика, са осъдени да бъдат ръководени от простаци. “
Какво мога да прибавя?

- Все повече се трансформираме в лутащи се хора, обладани от страхове. Как тогава ще се роди новият свят?
- Страхът убива свободата. Не е свободен нито който се опасява, нито който всява боязън. А за новия свят - не мога да кажа нищо по-умно от баналното: нов свят може да се роди от нови хора. Не от нас.

- През 2012-та ми сподели: " Спасението ни е във високите технологии ". Само че ние сме се вторачили в дупките по пътищата, с които не можем да се оправим. Някак си погледът ни е забит в земята, а не в звездите на небето. Дали пък политиците не го вършат преднамерено, с цел да ни държат в положение на житейско оцеляване, което елементарно може да се манипулира, а не в положение на житейски полет, който символизира мощ на духа и демонстрация на човешките благоприятни условия?
- Най-малко запознат съм стопанска система и няма да ѝ оказа помощ доста, в случай че приказвам нелепости (като кандидат-депутат). Но че високите технологии са мощен стимулатор на актуалната стопанска система, се вижда и с просто око. От Китай до мъничката Естония. За да не вкарваме високи технологии и с цел да не ги произвеждаме, има две вероятни пояснения: или не можем, тъй като сме тъпи, или някой има полза от примитивизма на стопанската система ни.

- Казваш: „ На мъртвите спокойствието желая, а не на живите страха “ . Обречени ли сме?
- Писал съм тези думи в положение на безнадеждност. Знам едно: в случай че си жертван, в случай че не можеш да намериш излаз - пробвай се да запазиш най-малко достойството си.

- Спомняш ли си нашето изявление от 2012 година, като ми сподели " Живях в грубо и подло време... Съжалявам, че доживях свободата, скърбя, че доживях да видя по какъв начин трансформираме свободата в независимост да господстваме, в независимост да грабим, в независимост да ненавиждаме, в независимост да бием и да убиваме ". Днес, съвсем 10 години по-късно, има ли смяна в теб? За какво съжаляваш през днешния ден?
- Разбрах безсилието си. Вече не се боря. Само установявам.

- В убийствената ти пиеса " Убийството на Богородица " казваш, че „ пъкълът не е там някъде на небето, а че пъкълът е тук, че нашата Земя е пъкълът “. Не смяташ ли, че човек е роден, с цел да живее в пъкъл, а не в парадайс?
- Човек самичък си основава пъкъла, или парадайса. Адът, или раят е вътре в нас. Но по този начин ми се привижда в последно време: че от всички планети, от всички светове в нашата Галактика изхвърлят тук на Земята душите на грешниците, на убийците и на предателите, на крадците, на лъжците и на клеветниците, на прелюбодейците и прочие... и че ние сме въплътените души на тези грешници. И като нищо може да е така, тъй като това изяснява всичко: и войните, и убийствата, и кражбите, и курвите – всичко. Иначе по какъв начин може естествени индивиди да правят сходни гнусотии?

- Чука ли провидението на вратата ни?
- Чука нелепостта по главите ни. Цялата човешка история е история на човешката нелепост. Вместо да усъвършенства себе си, индивидът усъвършенства техниката, която го изпреварва, прави мисленето на индивида ненужно, мозъкът атрофира, атрофията на интелекта води до разпад на личността, до обезчовечаване, човечеството продължава да живее съгласно земните си скотски инстинкти, без да осъзнава своето място във Вселената, своето висшо предопределение. Вдигал ли е скоро някой от нас очи към небето, нощем, към звездите, и задаваме ли си въпроса: какво съставляват пред безкрайното Мироздание нашите земни борби, нашите омрази и премеждия, нашите игри на страни и на войни, на народ и на партии, на бандити и на министри, на министър-председатели, царе и президенти? Какво съставляват пред неизброимите небесни светове нашите жалки боричкания за власт, за популярност и за благосъстояния, всичките ни неистини, изменничества и убийства?

Какво представляваме ний, жалките богоподобия, пъплещи по тази оскъдна планетка, кръжаща към една третокласна звезда, забутана в покрайнините на една провинциална вселена?

Забелязва ли ни някой? Поне толкоз, колкото ние виждаме в полето мравуняка, където същите исторически борби върлуват?

Господи, за какво ни подари с разсъдък и усеща – само нас в тази мъртва Вселена, и ни извика: богове сте! - а ние пълзим като мравки по земната кожа и водим безсмислено съществувание на работливи насекоми – и мозък, и съвест, и мускули напрягаме към едничката цел: насъщния! Богове ли сме – или мравки?

Тъй пита един от героите в „ Убийството на Богородица “. Същото запитвам и аз. Същото би трябвало да се пита всеки и всеки самичък би трябвало да си отговори на този въпрос - и да продължи да живее съгласно отговора си.

- Говориш за небесните светове. Как се отнасяш към теориите за завършек на сегашната цивилизация?
- Няма да е нещо ново. Предишните по-близки до нас цивилизации – и древногръцката, и римската, и византийската – най-малко в творбите на изкуствата демонстрират положителната си, съвършената си страна, добродетелите си, хубостта си. Отворете през днешния ден тв приемника и минете по каналите – от всеки втори екран против вас е ориентиран револвер! Нашата цивилизация се самоубива церемониално, това е единствената цивилизация, която се хвали със своята престъпност, която величае своята хилавост – в случай че това продължи, тя заслужава да загине. И то ще е безславно.

- Осъзнаваме ли в какво време живеем?
За страдание, ще би трябвало да повторя думите си: живеем в подло време.

- Сама след няколко месеца ще навършиш 85 години! С един вагон книги, които са излезли отдолу под перото ти. Коя е формулата за твоите 85 години?
- Всеки човек знае, че ще почине. Някога. Това в миналото е като в никакъв случай. Но на 85, колкото и късоглед да си – краят се вижда. Няма към този момент илюзии. Всеки ден е крачка към гроба. Затова ми е безценен всеки ден, всеки час, всяка минута. Ето, в този момент, до момента в който ти давах това изявление, направих още една крачка към...

- Благодаря! Респект!