7 август 626 г. Света Богородица спасява Константинопол при обсадата на авари, славяни и перси
На 7 август 626 година приключва десетдневна аварска блокада на Константинопол, в която вземат участие славяни, перси и други нации. Това е първата по-голяма блокада на Константинопол през Средновековието и обезверен опит да бъде превзета " царицата на градовете ", само че казуса с проникването в Златния рог още не е решен и това не разрешава на нашествениците да завземат града.
Славяните вършат обезверен опит със своите лодки, пригодени за корабоплаване по реки, да обхванат във византийската столица посредством бурните и рисковите течения на Босфора.
Във византийската книжнина са непокътнати прекомерно огромен брой сведения върху обсадата на Цариград през юли-август 626 година от страна на авари, славяни и перси.
Между най-важните и скъпи извори за това събитие е и едно анонимно църковно слово. Въз основа на някои данни може да се заключи с огромна възможност, че то е било произнесено от Теодор Синкел на 7 август 627 година, затова на първата годишнина след фамозната блокада, прецизира " Историята на света ".
В единодушие с тогавашните религиозни схващания създателят на словото е обяснил неуспеха на обсадата със застъпничеството на Богородица.
Вследствие на това цялото му слово е изпълнено с възхвали и благодарности към нея. Въпреки реторичния език и многочислените цитати и подмятания из Писанието това слово съдържа изключително доста подробни новини за целия ход на обсадата, която е била устроена от аварския хаган благодарение на славянските племена и от персите.
Император Флавий Ираклий Август (Ираклий I) води продължителна и изтощителна война с Персия. Персийците сполучливо превземат римски територии в това число и в Мала Азия и отхвърлят предложенията за мирни договаряния на Ираклий.
За да обърне хода на войната, през 622 година императорът персонално оглавява войската си, тръгвайки на добре квалифициран поход към Армения. Докато източноримската войска е на поход и напредва на изток, през юли 626 година персийска армия идва край Константинопол и обкръжава града от азиатската страна.
Действията на персийците са координирани с аварите, които чакат комфортен миг да атакуван Източната Римска империя, въпреки да имат подписан мир с нея.
Авари и славяни идват край столицата в края на юни и стартират подготовка с обсадно съоръжение за офанзива от европейската страна. Започват конфликтите със бранителите на града, дейностите на които са ръководени от константинополския патриарх Сергий I.
Нападенията нямат триумф, а персийски салове и славянски моноксили, които пробват да прекарат персийска армия от другата страна на Босфора, са унищожени от византийските кораби.
След несполучливите си набези, аварите се отдръпват на 7 август и поставят завършек на обсадата. Макар персите да остават на азиатския бряг на Босфора през зимата, заплахата за Константинопол е минала.
Неуспехът на обсадата избавя империята, аварите в никакъв случай повече не заплашват съществено Константинопол, а след успеха на Ираклий през 627 година в Битката при Ниневия идва и краят на войната.
