Нека поне днес сменим тона: 20 „благодаря към хората в бяло
На 7 април не просто означаваме празник – стопираме за момент, с цел да кажем от сърце „ благодаря “ на тези, които бяха до нас, когато най-вече сме имали потребност. На джипитата, на лекарите, на сестрите, на всички в бели престилки – тези думи са за вас.
Свикнали сме да ги търсим, когато нещо не е наред – и постоянно първо се сещаме да се оплачем. Да подлагаме на критика, да бъдем недоволни, да виждаме пропуските. Но през днешния ден е денят, в който си даваме сметка за нещо по-важно – че зад всяка диагноза стои човек, зад всяко дежурство – нечия жертва, а зад всяко „ ще се оправите “ – откровена грижа.
Затова дано най-малко през днешния ден сменим тона. Нека вместо укор кажем „ благодаря “. Защото, колкото и да забравяме от време на време – когато животът ни бъде разтърсен, точно те са хората, към които тичаме първи. И точно те остават.
Благодаря ви, докторе, че бяхте до мен, когато страхът беше по-силен от всичко.
Благодаря ви, че не ме оставихте самичък в най-трудния миг.
Няма да не помни грижата ви – тя ми върна вярата.
Благодаря ви, че лекувате освен тялото, само че и душата.
Помня думите ви – те ми дадоха сили да продължа.
Благодаря ви, че вярвахте в мен, когато аз самият се съмнявах.
Никога няма да не помни спокойствието, което ми вдъхнахте.
Благодаря ви, че бяхте повече от доктор – бяхте човек.
Вие не просто изпълнихте дълга си – спасихте живот. Благодаря!
Благодаря ви, че постоянно намирате сили да помагате, даже когато е мъчно.
Благодаря на моето джипи, че постоянно е отсреща – с внимание и грижа.
Благодаря ви за всяка безсънна нощ, отдадена на пациенти като мен.
Вие сте повода през днешния ден да съм тук – благодаря ви от сърце!
Благодаря ви, че в най-тежките дни бяхте моята опора.
Няма думи, които да опишат благодарността ми към вас.
Благодаря ви за човечността – тя значи повече от всяко лекуване.
Вие върнахте усмивката ми – благодаря ви!
Благодаря ви, че не се отказахте, когато беше най-трудно.
Вие сте същинските герои – благодаря ви, че ви има!
Благодаря ви, че вършиме невъзможното допустимо – всеки ден.
Свикнали сме да ги търсим, когато нещо не е наред – и постоянно първо се сещаме да се оплачем. Да подлагаме на критика, да бъдем недоволни, да виждаме пропуските. Но през днешния ден е денят, в който си даваме сметка за нещо по-важно – че зад всяка диагноза стои човек, зад всяко дежурство – нечия жертва, а зад всяко „ ще се оправите “ – откровена грижа.
Затова дано най-малко през днешния ден сменим тона. Нека вместо укор кажем „ благодаря “. Защото, колкото и да забравяме от време на време – когато животът ни бъде разтърсен, точно те са хората, към които тичаме първи. И точно те остават.
Благодаря ви, докторе, че бяхте до мен, когато страхът беше по-силен от всичко.
Благодаря ви, че не ме оставихте самичък в най-трудния миг.
Няма да не помни грижата ви – тя ми върна вярата.
Благодаря ви, че лекувате освен тялото, само че и душата.
Помня думите ви – те ми дадоха сили да продължа.
Благодаря ви, че вярвахте в мен, когато аз самият се съмнявах.
Никога няма да не помни спокойствието, което ми вдъхнахте.
Благодаря ви, че бяхте повече от доктор – бяхте човек.
Вие не просто изпълнихте дълга си – спасихте живот. Благодаря!
Благодаря ви, че постоянно намирате сили да помагате, даже когато е мъчно.
Благодаря на моето джипи, че постоянно е отсреща – с внимание и грижа.
Благодаря ви за всяка безсънна нощ, отдадена на пациенти като мен.
Вие сте повода през днешния ден да съм тук – благодаря ви от сърце!
Благодаря ви, че в най-тежките дни бяхте моята опора.
Няма думи, които да опишат благодарността ми към вас.
Благодаря ви за човечността – тя значи повече от всяко лекуване.
Вие върнахте усмивката ми – благодаря ви!
Благодаря ви, че не се отказахте, когато беше най-трудно.
Вие сте същинските герои – благодаря ви, че ви има!
Благодаря ви, че вършиме невъзможното допустимо – всеки ден.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ