Отиде си един от големите иноватори във волейбола
На 68-годишна възраст от този свят си отиде Пауло Роберто Де Фреитас, който във волейбола бе по-известен като Бебето. Големият разпределител и по-късно треньор бе покосен от инфаркт в Бело Оризонте, където до последно бе административен шеф във футболния клуб Атлетико Минейро.
Футболът бе последното поле за изява пред Бебето, който оставя бездънен отпечатък във волейбола. Заедно с Хулио Веласко и Дъг Бийл има главен принос за еволюцията на този спорт до формата му, в която го познаваме през днешния ден.
След като приключва кариерата си на разпределител, се впуска в треньорската специалност и става селекционер на националния отбор на страната си. Така, с Бразилия стига до сребърните медали от Олимпийските игри от Лос Анджелис през 1984-та. Води " селесао " до Световното в Бразилия през 1990-та, когато купата печели Италия. След това кариерата си Бебето продължава точно на Ботуша, като в границите на 5 години води клубния Максиконо (Парма), като извежда " дуковете " до 5 трофея - две трофеи на Италия, една Купа на страната и две купи на Цев). Така, не закъснява и поканата за поста селекционер на националния отбор на Италия, като задачата пред Бебето е да наследи огромния Хулио Веласко, наложил доминация в международния волейбол със своето " Поколение на Феномените ". И бразилецът приема предлагането на Карло Магри (който му е президент в Парма, а по-късно и в националния от качеството си на №1 в италианската федерация). Бебето съумява да продължи шампионската серия на Веласко и печели Световната лига през 1997-ма и година по-късно извежда италианците и до последната им досега международна купа, след 3:0 гейма против Югославия на финала в Токио.
Въпреки триумфите си, Бебето има несъгласия с шефовете във федерацията и това се оказва последният му интервал във волейбола, преди да поеме към футбола. Два пъти е президент - от 1999-та до 2001-ва на Атлетико Минейро и от 2003-та до 2009-та на обичания си Ботафого. Именно в този клуб играе като разпределител.
Бебето оставя две дъщери и един наследник, като неговият правоприемник върви по стъпките на татко си. Рикардо, по-известен като Рико де Фреитас е треньор по волейбол и плажен волейбол.
" Познаваме се от 43 години. За страдание, си отиде надалеч от волейбола ", разяснява Бернардо Резенде, който е разпределител във водения от Бебето отбор на Бразилия в Лос Анджелис.
Сегашният селекционер на Бразилия - Ренан дал Дзото, също е квалифициран от Бебето, както в националния отбор на страната, по този начин и в италианския Максиконо (Парма). " Той е един от най-уважаваните хора в италианския спорт. Човек, от който най-силно се въодушевявам. Изключително тъжно е, че ни напусна. Определено, най-великият треньор в историята на този спорт ", напомня си Дал Дзото.
Интересен миг отбелязва един от някогашните играчи на Модена - Бернард Райзман. " С него се стартира да се тренира по два пъти дневно, нещо, което не се правеше до този миг ".
Бившият президент на италианската федерация, както и на Максиконо (Парма), Карло Магри бе изумен от тъжната новина за Бебето: " Тази вест ме натъжи доста. За седем години - сред Парма и националния тим, той бе сериозна част от моя живот. И макар че имахме някои несъгласия, връзките ни бяха повече от отлични. Най-интелигентният треньор, който съм виждал и умееше да чете мачовете, както никой различен. Освен това виждаше доста добре кой състезател в какво е най-хубав и успяваше да ги употребява на повече от 1 позиция ".
Неговите ученици също пазят страхотни мемоари от него. Един от тях - Марко Брачи, споделя: " Годините, прекарани с Бебо, бяха фантастични. След триумфите на клубно равнище, имаше опция да наследи Веласко и съумя да изведе Италия до трета международна купа през 1998-ма. И тъкмо от този миг си припомням нещо по-специално. Бяха го наградили за най-хубав треньор, само че той означи: " Защо не виждам нито един от моите играчи измежду най-хубавите? ".
За Бебето си спомни и различен от неговите играчи, Андреа Джани. " За мен той е от най-големите иноватори в нашия спорт, наедно с Веласко и Дъг Бийл. Бе един от първите, които държеше извънредно доста върху физическата подготовка на волейболистите ".
По време на доста надпревари по волейбол, плажен волейбол и футбол в Бразилия ще има минута безмълвие в памет на огромния бразилец. Освен това залата за баскетбол, която одобри олимпийския шампионат в Рио през 2016-та ще носи неговото име.
BGvolleyball.com
Футболът бе последното поле за изява пред Бебето, който оставя бездънен отпечатък във волейбола. Заедно с Хулио Веласко и Дъг Бийл има главен принос за еволюцията на този спорт до формата му, в която го познаваме през днешния ден.
След като приключва кариерата си на разпределител, се впуска в треньорската специалност и става селекционер на националния отбор на страната си. Така, с Бразилия стига до сребърните медали от Олимпийските игри от Лос Анджелис през 1984-та. Води " селесао " до Световното в Бразилия през 1990-та, когато купата печели Италия. След това кариерата си Бебето продължава точно на Ботуша, като в границите на 5 години води клубния Максиконо (Парма), като извежда " дуковете " до 5 трофея - две трофеи на Италия, една Купа на страната и две купи на Цев). Така, не закъснява и поканата за поста селекционер на националния отбор на Италия, като задачата пред Бебето е да наследи огромния Хулио Веласко, наложил доминация в международния волейбол със своето " Поколение на Феномените ". И бразилецът приема предлагането на Карло Магри (който му е президент в Парма, а по-късно и в националния от качеството си на №1 в италианската федерация). Бебето съумява да продължи шампионската серия на Веласко и печели Световната лига през 1997-ма и година по-късно извежда италианците и до последната им досега международна купа, след 3:0 гейма против Югославия на финала в Токио.
Въпреки триумфите си, Бебето има несъгласия с шефовете във федерацията и това се оказва последният му интервал във волейбола, преди да поеме към футбола. Два пъти е президент - от 1999-та до 2001-ва на Атлетико Минейро и от 2003-та до 2009-та на обичания си Ботафого. Именно в този клуб играе като разпределител.
Бебето оставя две дъщери и един наследник, като неговият правоприемник върви по стъпките на татко си. Рикардо, по-известен като Рико де Фреитас е треньор по волейбол и плажен волейбол.
" Познаваме се от 43 години. За страдание, си отиде надалеч от волейбола ", разяснява Бернардо Резенде, който е разпределител във водения от Бебето отбор на Бразилия в Лос Анджелис.
Сегашният селекционер на Бразилия - Ренан дал Дзото, също е квалифициран от Бебето, както в националния отбор на страната, по този начин и в италианския Максиконо (Парма). " Той е един от най-уважаваните хора в италианския спорт. Човек, от който най-силно се въодушевявам. Изключително тъжно е, че ни напусна. Определено, най-великият треньор в историята на този спорт ", напомня си Дал Дзото.
Интересен миг отбелязва един от някогашните играчи на Модена - Бернард Райзман. " С него се стартира да се тренира по два пъти дневно, нещо, което не се правеше до този миг ".
Бившият президент на италианската федерация, както и на Максиконо (Парма), Карло Магри бе изумен от тъжната новина за Бебето: " Тази вест ме натъжи доста. За седем години - сред Парма и националния тим, той бе сериозна част от моя живот. И макар че имахме някои несъгласия, връзките ни бяха повече от отлични. Най-интелигентният треньор, който съм виждал и умееше да чете мачовете, както никой различен. Освен това виждаше доста добре кой състезател в какво е най-хубав и успяваше да ги употребява на повече от 1 позиция ".
Неговите ученици също пазят страхотни мемоари от него. Един от тях - Марко Брачи, споделя: " Годините, прекарани с Бебо, бяха фантастични. След триумфите на клубно равнище, имаше опция да наследи Веласко и съумя да изведе Италия до трета международна купа през 1998-ма. И тъкмо от този миг си припомням нещо по-специално. Бяха го наградили за най-хубав треньор, само че той означи: " Защо не виждам нито един от моите играчи измежду най-хубавите? ".
За Бебето си спомни и различен от неговите играчи, Андреа Джани. " За мен той е от най-големите иноватори в нашия спорт, наедно с Веласко и Дъг Бийл. Бе един от първите, които държеше извънредно доста върху физическата подготовка на волейболистите ".
По време на доста надпревари по волейбол, плажен волейбол и футбол в Бразилия ще има минута безмълвие в памет на огромния бразилец. Освен това залата за баскетбол, която одобри олимпийския шампионат в Рио през 2016-та ще носи неговото име.
BGvolleyball.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ