Панихида за Черешова Задушница в Софийската света митрополия
На 6 юни, в навечерието на Черешова Задушница, по традиция в параклиса „ Св. вмчца Марина “ в двора на Софийската света митрополия бе осъществена панихида за блаженопочиналите и приснопаметни Български патриарси и екзарси, за упокоилите се чиновници на светата митрополия и техните сродници, и за всички православни християни.
Заупокойното последование бе осъществено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в съслужение с Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, и иконом Дилян Цветков.
Песнопенията извършиха доктор Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия, и господин Иван Тупаров.
След панихидата Негово Светейшество произнесе слово, в което означи:
„ Дни като идния, отдаден на душите на умрелите, ни припомня и демонстрира посоката и смисъла на нашия живот. Всички човешки старания, в случай че не водят при Бога, в случай че не са изпълнени с вярата и вярата във Възкресението, губят смисъл, тъй като биха били израз на живот, който е окончателно загубен.
Светата Православна черква неведнъж е засвидетелствала, че има обич в този свят; тя се разкрива в живота, отдаден на Бога, по подражателство на Христа – както Господ Иисус Христос пристигна не за Себе си, само че да послужи на мнозина (срв. Мат. 20: 28), по този начин и ние, когато служим един на различен, се засвидетелства любовта Христова и силата на тази обич. Когато човек е изпълнен с вярата и вярата в Господ Иисус Христос, с Неговата обич, това дава цялост на живота и предпочитание да вървим по пътя, който Той ни сподели, водещ към царството Божие.
Всички всекидневно позволяваме неточности един по отношение на друг и по отношение на Бога. Какво би станало, в случай че нямаше смирение и амнистия за греховете – една безнадеждна студенина от Източника на нашия живот.
Всички наши прародители – блаженопочиналите патриарси Кирил, Максим и Неофит, Софийските митрополити и Български екзарси, са живели с тази религия. Виждаме какъв брой непреходно, стойностно и същинско е това – вярата, човеколюбието и любовта по подражателство на Христовата обич.
Бог да елементарни всички, които преди нас живяха с тази религия!
На Архангелова задушница, на задушницата преди Великия пост, и в този момент, когато следва Петдесетница, Църквата си спомня за всички свои рожби, живели в миналото на този свят. За това, което не ни доближава във вярата и покаянието, Църквата е предписала всеобща молитва, с цел да измоли милостивия Бог, щото да елементарни волните и неволни грехове и да ни събере дружно с тези преди нас в Своето царство.
Вечна и блажена да бъде паметта им, а нас Господ да ни поддържа да бъде жива нашата религия и да вървим по този път, с цел да наследим Неговото постоянно царство “.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Заупокойното последование бе осъществено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в съслужение с Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, и иконом Дилян Цветков.
Песнопенията извършиха доктор Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия, и господин Иван Тупаров.
След панихидата Негово Светейшество произнесе слово, в което означи:
„ Дни като идния, отдаден на душите на умрелите, ни припомня и демонстрира посоката и смисъла на нашия живот. Всички човешки старания, в случай че не водят при Бога, в случай че не са изпълнени с вярата и вярата във Възкресението, губят смисъл, тъй като биха били израз на живот, който е окончателно загубен.
Светата Православна черква неведнъж е засвидетелствала, че има обич в този свят; тя се разкрива в живота, отдаден на Бога, по подражателство на Христа – както Господ Иисус Христос пристигна не за Себе си, само че да послужи на мнозина (срв. Мат. 20: 28), по този начин и ние, когато служим един на различен, се засвидетелства любовта Христова и силата на тази обич. Когато човек е изпълнен с вярата и вярата в Господ Иисус Христос, с Неговата обич, това дава цялост на живота и предпочитание да вървим по пътя, който Той ни сподели, водещ към царството Божие.
Всички всекидневно позволяваме неточности един по отношение на друг и по отношение на Бога. Какво би станало, в случай че нямаше смирение и амнистия за греховете – една безнадеждна студенина от Източника на нашия живот.
Всички наши прародители – блаженопочиналите патриарси Кирил, Максим и Неофит, Софийските митрополити и Български екзарси, са живели с тази религия. Виждаме какъв брой непреходно, стойностно и същинско е това – вярата, човеколюбието и любовта по подражателство на Христовата обич.
Бог да елементарни всички, които преди нас живяха с тази религия!
На Архангелова задушница, на задушницата преди Великия пост, и в този момент, когато следва Петдесетница, Църквата си спомня за всички свои рожби, живели в миналото на този свят. За това, което не ни доближава във вярата и покаянието, Църквата е предписала всеобща молитва, с цел да измоли милостивия Бог, щото да елементарни волните и неволни грехове и да ни събере дружно с тези преди нас в Своето царство.
Вечна и блажена да бъде паметта им, а нас Господ да ни поддържа да бъде жива нашата религия и да вървим по този път, с цел да наследим Неговото постоянно царство “.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ