Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба
На 6 юни светът отбелязва 60 години от кончината на един от най-изтъкнатите мозъци на човечеството от края на 19-и и средата на 20 в. Карл Густав Юнг (р.26 юли 1875) е швейцарски психолог и психиатър от немски генезис, непосредствен помощник на Зигмунд Фройд от 1907 до 1912 година, по-късно - негов конкурент. Създава направление в логиката на психиката, наречено „ аналитична логика на психиката “. Основател е на учението за архетипите в груповото несъзнавано. Юнг оставя стотици страници наблюдения, изводи, мемоари и писма на тематика митология, вяра, антропология, приказки, алхимия, сънища, сянката на душата, анима и анимус и други Юнг е една от най-големите загадки и мистични мозъци на XX век. Представяме ви едно писмо на Юнг от 18 август 1936 година до Валтер Франц Ухсадел - немски набожен възпитател и професор по практическо богословие.
Ако имаме вяра, че всяко размишление за молитвата е прекомерно, за какво изгодите от нея са толкоз очевадни? Но в случай че не имаме вяра ми се коства, че е безсмислено да приказваме за молитвата. Тогава въпросът е следният: за какво към този момент не имаме вяра? Как човек може да повярва? Откъде актуалният човек да почерпи убеденост, че международният кръговрат е отворен за Божественото? Невярващият, както и всеки различен, знае, че този свят е в ужасяващ хаос и постоянно е бил подобен.Но единствено знанието за това до момента не е тласнало към вярата нито един човек. Напротив! Съвершенството на Бога ни кара да чакаме съвършеното създание, а друг печален полу-ад от мързел, тъпотия и поквареност. Нещастието не постоянно учи на молитва, доста по-често учи на проклятия, свирепост и престъпност.Днес аз се сблъсквам измежду образованите хора с такива, които са неспособни да имат вяра. Но аз не мога да ги съдя за това. Те са надълбоко отчуждени от Църквата и религията, тъй като всичко, което те чуват е " ти си задължен ", въпреки че по този начин или другояче не знаят по какъв начин да изпълнят тази заповед. Това, което е належащо на актуалния човек и което може да даде единствена опция за религиозно отношение към живота - никога не са напъните на волята, нито пък някаква морална насила. Необходимо му е прекарване, осъзнаване, че неговите възгледи за света, отразяващи горделивостта на съзнанието му, в действителност и действително са несъответстващи. Подобно прекарване е допустимо, единствено в случай че с индивида се случи нещо такова, което няма да е негова съзнателна активност.Само прекарване, обвързвано със спонтанната интензивност на душeвността, без значение от човешката воля и схващане, може да е задоволително безапелационно. Струва ми се, че най-важната задача на съзнанието като ментор на душата се състои в това, да покаже на хората пътя към изначалното прекарване - както се случило, да вземем за пример, със Св. Павел по пътя към Дамаск. Моят опит сочи, че подобен прийом се намира единствено в процеса на психическото развиване на индивида. Естественно, приказвам за образованите хора.Това, че се срещат и групови резултати, се удостоверява от поразителния триумф на Оксфордското придвижване. Личното ми мнение е, че това е просто psychologie des foules - логика на психиката на тълпите - (Gustave Le Bon, Le Psychologie des foules, 1895) със съответстващите й прогнози.Отвращението на образованите хора от църквите – това е историческа загуба, тъй като това значи оттегляне на църквата на едно по-ниско, национално равнище и отсам следва обедняването на духовния живот. Църквата, която има единствено поддръжката на масите, надали се разграничава доста от страната. Мисля, че протестанството е изгубило контакт с самостоятелната персона по най-катастрофалния метод. Отсъствието на персонална изповед и крайно-важната функционалност на directeur de conscience (духовен началник – фр., наставнки, изповедник) – това в някакъв смисъл е причина за рисковото отчуждение на мозъците.
Надявам се, да не ви обиди искреността на моите бележки. Никой не осъзнава нуждата от религиозни убеждения по този начин остро като мен, само че точно затова се заемам с техническите въпроси за намиране на метод, посредством който по този начин да се каже, да се индуцира религиозния опит.
С най-хубави пожелания,
Искренно ваш, К.Г. Юнг
Из писмото на Карла Густав Юнга до свещеник Валтер Франц Ухсадел, 18 август, 1936 г.Превод: Списание Осем
Ако имаме вяра, че всяко размишление за молитвата е прекомерно, за какво изгодите от нея са толкоз очевадни? Но в случай че не имаме вяра ми се коства, че е безсмислено да приказваме за молитвата. Тогава въпросът е следният: за какво към този момент не имаме вяра? Как човек може да повярва? Откъде актуалният човек да почерпи убеденост, че международният кръговрат е отворен за Божественото? Невярващият, както и всеки различен, знае, че този свят е в ужасяващ хаос и постоянно е бил подобен.Но единствено знанието за това до момента не е тласнало към вярата нито един човек. Напротив! Съвершенството на Бога ни кара да чакаме съвършеното създание, а друг печален полу-ад от мързел, тъпотия и поквареност. Нещастието не постоянно учи на молитва, доста по-често учи на проклятия, свирепост и престъпност.Днес аз се сблъсквам измежду образованите хора с такива, които са неспособни да имат вяра. Но аз не мога да ги съдя за това. Те са надълбоко отчуждени от Църквата и религията, тъй като всичко, което те чуват е " ти си задължен ", въпреки че по този начин или другояче не знаят по какъв начин да изпълнят тази заповед. Това, което е належащо на актуалния човек и което може да даде единствена опция за религиозно отношение към живота - никога не са напъните на волята, нито пък някаква морална насила. Необходимо му е прекарване, осъзнаване, че неговите възгледи за света, отразяващи горделивостта на съзнанието му, в действителност и действително са несъответстващи. Подобно прекарване е допустимо, единствено в случай че с индивида се случи нещо такова, което няма да е негова съзнателна активност.Само прекарване, обвързвано със спонтанната интензивност на душeвността, без значение от човешката воля и схващане, може да е задоволително безапелационно. Струва ми се, че най-важната задача на съзнанието като ментор на душата се състои в това, да покаже на хората пътя към изначалното прекарване - както се случило, да вземем за пример, със Св. Павел по пътя към Дамаск. Моят опит сочи, че подобен прийом се намира единствено в процеса на психическото развиване на индивида. Естественно, приказвам за образованите хора.Това, че се срещат и групови резултати, се удостоверява от поразителния триумф на Оксфордското придвижване. Личното ми мнение е, че това е просто psychologie des foules - логика на психиката на тълпите - (Gustave Le Bon, Le Psychologie des foules, 1895) със съответстващите й прогнози.Отвращението на образованите хора от църквите – това е историческа загуба, тъй като това значи оттегляне на църквата на едно по-ниско, национално равнище и отсам следва обедняването на духовния живот. Църквата, която има единствено поддръжката на масите, надали се разграничава доста от страната. Мисля, че протестанството е изгубило контакт с самостоятелната персона по най-катастрофалния метод. Отсъствието на персонална изповед и крайно-важната функционалност на directeur de conscience (духовен началник – фр., наставнки, изповедник) – това в някакъв смисъл е причина за рисковото отчуждение на мозъците.
Надявам се, да не ви обиди искреността на моите бележки. Никой не осъзнава нуждата от религиозни убеждения по този начин остро като мен, само че точно затова се заемам с техническите въпроси за намиране на метод, посредством който по този начин да се каже, да се индуцира религиозния опит.
С най-хубави пожелания,
Искренно ваш, К.Г. Юнг
Из писмото на Карла Густав Юнга до свещеник Валтер Франц Ухсадел, 18 август, 1936 г.Превод: Списание Осем
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ