На 6 юли се навършват 55 години от смъртта на

На 6 юли се навършват 55 години от гибелта на Луис Армстронг - музикантът, който промени освен историята на джаза, само че и метода, по който известната музика звучи през XX век. Тромпетист, артист, шоумен и един от първите международни музикални идоли, Армстронг остава знак на сила, гений и човешка топлина, събрани в един несравним глас.

Луис Даниел Армстронг е роден на 4 август 1901 година в Ню Орлиънс — градът, от който джазът потегля към света. Детството му е белязано от беднотия и неустановеност, само че точно улиците на Ню Орлиънс го срещат с музиката. Като момче попада в дом за проблематични деца, където стартира да свири на корнет. Този случай, на пръв взор част от тежка биография, се оказва началото на една от най-влиятелните кариери в американската просвета.

През 20-те години Армстронг се утвърждава в Чикаго и Ню Йорк, а записите му с обединенията Hot Five и Hot Seven се трансформират в повратна точка за джаза. Той измества акцента от груповата импровизация към самостоятелния солист и трансформира тромпета в инструмент на виртуозност, независимост и персонален изказ. За генерации музиканти след него Армстронг не е просто реализатор, а индивидът, който демонстрира, че джазът може да бъде по едно и също време изкуство, развлечение и персонална изповед.

Гласът му е също толкоз различим, колкото и тромпетът. Дрезгав, топъл и ухилен, той трансформира песни като „ What a Wonderful World “, „ Hello, Dolly! “, „ Mack the Knife “, „ La Vie en Rose “ и „ When the Saints Go Marching In “ в класики, които надживяват времето си. Армстронг е измежду музикантите, които трансформират склон пеенето в известна форма, а театралното му наличие го прави любим както на джаз публиката, по този начин и на всеобщата публика.

Любопитен факт е, че въпреки „ What a Wonderful World “ през днешния ден да е най-разпознаваемата му ария за милиони хора , при излизането си през 1967 година тя не се трансформира незабавно в огромен американски шлагер. Истинската ѝ международна популярност идва по-късно, а песента последователно се трансформира в химн на вярата и човешката добрина.

Армстронг е прочут и с прозвищата си „ Сачмо “ и „ Попс “. Зад усмивката и театралната лекост обаче стои актьор, който минава през расовите бариери на Америка в един от най-трудните интервали за чернокожите реализатори. Той постоянно е подложен на критика от по-млади деятели поради облика си на безконечния забавляващ публиката актьор, само че през годините не остава без позиция. Особено мощен отзив има реакцията му по време на рецесията към расовата интеграция в Литъл Рок през 1957 година, когато обществено подлага на критика бездействието на управляващите.

В последните десетилетия ползата към личността му не понижава. Домът му в квартал Корона в Куинс, Ню Йорк, е трансфорат в музей и пази атмосферата на живота му с неговата брачна половинка Лусил. Там се съхраняват записи, писма, колажи, персонални движимости и свидетелства за човек, който е документирал живота си с необикновена пристрастеност. Армстронг е записвал диалози, събирал е отрязъци, фотоси и мемоари — като че ли е разбирал, че историята му ще бъде значима надалеч оттатък личното му време.

Луис Армстронг умира на 6 юли 1971 година в дома си в Куинс. Според данни на Louis Armstrong House Museum той издъхва умерено в съня си, а хиляди хора се стичат, с цел да се сбогуват с него. Погребан е в гробището „ Флашинг “ в Ню Йорк — в близост от вкъщи, в който прекарва последните десетилетия от живота си.

Петдесет и пет години по-късно Луис Армстронг остава повече от легенда на джаза. Той е глас на едно столетие, музикант, който трансформира болката в темп, бедността — в действие, а усмивката — в част от огромното изкуство.