Богоявление е! 55 красиви имена черпят днес, спазват се вековни традиции
На 6 януари православната черква чества Богоявление - един от най-големите и най-древните християнски празници.
Съществуват свидетелства за чествуването му още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение, а посредством раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Православната черква сплотява празника Богоявление с празника Кръщение Господне. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан.
След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и почнали да имат вяра, по тази причина денят се назовава още Богоявление.
За християните през нощта против Богоявление небето се отваря, само че чудото може да бъде забелязано единствено от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.
На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, съпроводен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, с цел да го заловен. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.
Смята, се че болните, в случай че се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят.
С кръщаването на водата светът се пречиства и става безвреден за хората, настояват етнографи.
В националната традиция празникът се назовава още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.
Според поверията дните преди този ден са считани за рискови - предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се назовават "мръсни дни ", "поганци ", "караконждуви дни ".
На 6 януари е и ритуалът за освещаване на бойните флагове и знамената светини на Българската войска.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди борбата при Ахелой през 917 година.
До рухването на България под османско господство преди всяка борба, която води българската армия, се прави водосвет.
След Освобождението тази традиция е възобновена от първия боен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните флагове и знамена е възобновен през 1993 година
Имен ден имат: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
Съществуват свидетелства за чествуването му още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение, а посредством раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Православната черква сплотява празника Богоявление с празника Кръщение Господне. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан.
След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и почнали да имат вяра, по тази причина денят се назовава още Богоявление.
За християните през нощта против Богоявление небето се отваря, само че чудото може да бъде забелязано единствено от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.
На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, съпроводен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, с цел да го заловен. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.
Смята, се че болните, в случай че се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят.
С кръщаването на водата светът се пречиства и става безвреден за хората, настояват етнографи.
В националната традиция празникът се назовава още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.
Според поверията дните преди този ден са считани за рискови - предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се назовават "мръсни дни ", "поганци ", "караконждуви дни ".
На 6 януари е и ритуалът за освещаване на бойните флагове и знамената светини на Българската войска.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди борбата при Ахелой през 917 година.
До рухването на България под османско господство преди всяка борба, която води българската армия, се прави водосвет.
След Освобождението тази традиция е възобновена от първия боен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните флагове и знамена е възобновен през 1993 година
Имен ден имат: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ