На 6 януари 1848 г. е роден един българин, чието

На 6 януари 1848 година е роден един българин, чието име провокира у нас възприятие на горделивост и благодарност. Едно име, което пазим в сърцата си и надали в миналото ще забравим. Трудно е да се написа за човек като Христо Ботев, без да се вложи страст, защото личността му в действителност е способна да допре всекиго. Един българин, отишъл си от този свят единствено на 28 година, само че оставил извънредно доста на идните генерации.

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 година (нов стил) в град Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците споделят, че била фамозна със своята красота, горделивост и мощен дух. Друго огромно име от семейството e на брата на Христо – Кирил, който, въпреки и да остава в сянката на батко си, несъмнено изиграва роля в събитията, свързани с революционното придвижване.

Малкият Христо стартира образованието си в Карлово, където през 1854 година се реалокира да учителства татко му Ботьо Петков. През 1858 г.  обаче фамилията се завръща в родния град и момчето постъпва в локалното трикласно учебно заведение, където още веднъж преподавател е татко му. Дълго време Ботьо Петков се пробва да изпрати сина си да учи в Русия благодарение на Найден Геров, негов прочут от Одеса, който е станал прочут образован деятел и съветски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от съветското държавно управление и отпътува за Одеса. Тук под въздействието на разнообразни съветски създатели стартира да построява своя жанр на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „ волнослушател “, само че мъчно се вписва в образователната активност. Не минават и две години преди енергичният и избухлив Христо да бъде изключен от образователното заведение.  Причината – „ липса на интерес към образователната стратегия “. Стипендията му е прекъсната и той получава еднократна сума, с цел да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

През 1866 година Христо Ботев е назначен за преподавател в Задунаево, българско село в съветската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 година получава уведомление, че татко му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е оповестено и първото му стихотворение – „ Майце си “, с поддръжката на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „ Гайда “.

През май 1867 г.  Ботев произнася пламенна тирада по случай деня на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Заради заплахата да бъде хванат от турските управляващи е заставен да напусне Калофер и отпътува за Румъния. Живее в разнообразни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац.  Именно във Влашко реализира и първите си съществени контакти с български революционери – съумява да се сближи доста със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. По време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя изцяло като темперамент и сплотява в личността си качествата на същински герой и бунтовник. През 1868 година се записва в четата на Жельо челник, която би трябвало да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По този мотив написва едно от емблематичните си творби – „ На сбогуване “. По разнообразни аргументи обаче четата се разпуска и не извършва задачата си.

Ботев продължава престоя си във Влашко. Постъпва в здравното учебно заведение в Букурещ, само че неналичието на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е заставен да мизерства и да живее в оскъдност. Прекарва извънредно тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее дружно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава изумен от способността на Дякона да устоя на тежките тествания, на които е подложен.

В идващите две години младият Христо продължава своя динамичен живот. Той работи на разнообразни места, пътува доста, само че от самото начало поддържа контакти с революционните дейци. През 1871 година по отношение на активността на съветския въстаник Н. Ф. Меледин Ботев е арестуван и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза още веднъж на независимост, се завръща в Букурещ и стартира да издава своя първи вестник „ Дума на българските емигранти “. Идеите, изразени в него, обаче му докарват нови неприятности – той е задържан и затворен за тайна революционна активност и още веднъж е пратен във Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен. Започва работа като печатар, написа във вестниците „ Свобода “ и по-късно „ Независимост “, а през 1873 година издава сатиричния вестник „ Будилник “.

През 1874 година е поканен да взе участие в общото заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е определен за секретар на организацията. Ботев постъпва като преподавател в българското учебно заведение в Букурещ, а в това време продължава най-активно революционната си активност. Издава нов метежен вестник – „ Знаме “, от декември 1874 година На идната година превежда разнообразни книги с теории за произхода на българите, а през юли подписва и цивилен брак с българката Венета. През септември взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „ Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова “ и „ Стенен календар за 1876 година “ със стихотворението „ Обесването на Васил Левски “. През април 1876-а се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка.

Енергичната революционна активност на Христо Ботев след 1873 година се оказва една от основите на националноосвободителното придвижване. Историците се сплотяват към изказванието, че повода за неговия порив е точно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен пагубен удар. Действията на Любен Каравелов стартират да стават неуверени, във възгледите си сякаш той стартира да симпатизира повече на така наречен „ остарели “  (те пазят по-умерените форми на битка против Портата, демонстрират съмнение към въоръжените акции и стартират новаторски планове за решение на българския политически въпрос) – нещо, което отблъсква буйния темперамент на Ботев. Именно в този миг изпадналият в рецесия БРЦК има потребност от здрава ръка. Точно тогава организацията –  за положително или за зло, е управлявана от самия Ботев.

Като бунтовник Ботев е последовател на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Според него единственото коренно средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. Ботев е за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.  Той се афишира за радикалната революционна битка за сметка на „ просветителната “ идеология, срещу употребата на по-слабите в обществено отношение от страна на по-силните. В интернационален проект Ботев пази Парижката комуна (1871), познава персонално редица съветски революционери от своето време, чете Дарвин, Маркс, Бакунин и други

След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под управлението на Ботев стартира подготовката на въстание и в България.  За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие, както и да докара оттова войводата Филип Тотю. Преждевременното експлоадиране на въстанието и неговият крах довеждат до съществени различия в БРЦК, вследствие на което през 1875 година ръководителят подава оставка и се стига до разформироване на организацията. След основаването на Гюргевския революционен комитет  Ботев открива контакт с неговите членове.  През май 1876 година той стартира редактирането на последния собствен вестник „ Нова България “, от който съумява да издаде единствено един брой.

Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той взема решение да посвети последните дни от живота си на един храбър героизъм, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен завинаги от всички българи. Сам провежда чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „ Радецки “.

Още на идващия ден завладяват плавателния съд. Ботев излиза на палубата, съпроводен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, а над челата им свети българският лъв. Държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дава, е зов „ На оръжие, момчета ”, съгласно други сигналът е три изсвирвания със свирка. След даването му настава всеобщо раздвижване. Четниците за секунди захвърлят старите облекла и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разрушават и да вадят оръжието. За минути от мирни пасажери се трансформират в добре въоръжена войскова част. Принуждават капитан Дагоберт Енглендер да дебаркира на българския бряг.

След завладяването на парахода Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се насочат към Балкана. Въпреки упованията обаче незадоволително българи се причисляват към бунтовниците, народът към момента е изплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредност боеве с османската потеря, като последователно се отдръпват към планината.

На 1 юни 1876 година  в сърцето на Балкана – подножието на връх Камарата в Стара планина, след края на сражението патрон пронизва Ботев. На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прости с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое битие, своята младост, своята мощ и своята гибел на идеала за майка България!

Поклон пред героя.

Ето част от  творчеството на революционера-поет, стихове, оставили белег в сърцата на всички същински родолюбци: „ Майце си “; „ Към брата си “; „ На сбогуване “; „ Елегия “; „ Делба “; „ До моето първо либе “; „ Хайдути “; „ Пристанала “; „ Борба “; „ Странник “; „ Гергьовден “; „ Патриот “; „ Хаджи Димитър “; „ В механата “; „ Моята молитва “; „ Зададе се облак темен “; „ Ней “; „ Обесването на Васил Левски “; „ Защо не съм…? “; „ Послание “.

www.bulgarianhistory.org