Преображение Господне отбелязваме днес!
На 6-тиавгуст Българската православна черква отбелязва един от най-светлите празници - Преображение Господне.
Празникът Преображение Господне е открит още в първите епохи на християнството и ни напомня едно от значимите евангелски събития от земния път на Спасителя, а точно явяването Му в небесната популярност пред Неговите възпитаници Петър, Йоан и Яков, припомнятотbg-patriarshia.bg.
Като взел със себе си Петър, Яков и Йоан, той се изкачил с тях на Таворската планина покрай Галилея.
Тук, той се отдалечил малко от тях и почнал да се моли. Учениците в същото време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус видоизменен, лицето му се изменило и светело като слънце, а облеклата му станали бели като сняг.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е фактически Оня, за който предсказвали пророците.
Това събитие имало за цел да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия и да ги укрепи във вярата.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование " Начатки овощей ", а в Българската православна черква – " Освещаване на гроздето ".
Това е тъй като в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне.
Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според националните вярвания, на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Днес по остаряла традиция се освещава и благославя ново грозде, както и разнообразни плодове.
Според националните показа Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с тил към лятото и с лице към зимата.Денят понижава, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците стартират да се събират за своето странствуване на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „ прибрязнува ” (пуска бразда) от небето – знак, че може да стартира сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта против празника в небето се отваря „ божата врата ”. На нея се явява самичък Господ и извършва стремежи.
Това поверие съществува и до през днешния ден. Отнася се на първо място за различен граничен миг в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но вярата за ярко преображение и смяна държи будни хората и против Преображение.
На доста места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, с цел да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и благосъстояние. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно видоизменение – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното мъртвило.
На Преображение Господне имен ден честват Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Празникът Преображение Господне е открит още в първите епохи на християнството и ни напомня едно от значимите евангелски събития от земния път на Спасителя, а точно явяването Му в небесната популярност пред Неговите възпитаници Петър, Йоан и Яков, припомнятотbg-patriarshia.bg.
Като взел със себе си Петър, Яков и Йоан, той се изкачил с тях на Таворската планина покрай Галилея.
Тук, той се отдалечил малко от тях и почнал да се моли. Учениците в същото време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус видоизменен, лицето му се изменило и светело като слънце, а облеклата му станали бели като сняг.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е фактически Оня, за който предсказвали пророците.
Това събитие имало за цел да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия и да ги укрепи във вярата.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование " Начатки овощей ", а в Българската православна черква – " Освещаване на гроздето ".
Това е тъй като в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне.
Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според националните вярвания, на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Днес по остаряла традиция се освещава и благославя ново грозде, както и разнообразни плодове.
Според националните показа Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с тил към лятото и с лице към зимата.Денят понижава, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците стартират да се събират за своето странствуване на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „ прибрязнува ” (пуска бразда) от небето – знак, че може да стартира сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта против празника в небето се отваря „ божата врата ”. На нея се явява самичък Господ и извършва стремежи.
Това поверие съществува и до през днешния ден. Отнася се на първо място за различен граничен миг в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но вярата за ярко преображение и смяна държи будни хората и против Преображение.
На доста места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, с цел да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и благосъстояние. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно видоизменение – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното мъртвило.
На Преображение Господне имен ден честват Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ