18-ти февруари - обесването на Апостола на свободата Васил Левски
На 6-ти февруари1873г./18-ти февруари по нов стил/ е изпълненаприсъдата на Васил Левскив покрайнините на София. Мястото на обесването на Апостола на свободатасе намира в центъра на днешна София, покрай мястото, където през 1895 г.е повдигнат негов монумент.
В последните си мигове, Левски се изповядва предархиерейскиянаместник на София– отец Тодор Митов отПирдоп. В изповедта си споделя:
„ Каквото съм правил, в изгода народу е “...
Той помолил отчето за амнистия - от него и от Бога, а в молитвитеда бъде споменаван катойеродяконИгнатий, а също и българският народ...
Свещеникът поп Христо Стоилов споделя за последните мигове на апостола:
„ Дяконът се държа юначен. Каза, че наистинатой е първият, само че че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „ Света София “, с цел да не видят турците, че рева, и си потеглих. “
Михаил К. Буботиновсъщо дава изложение:
„ На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София– 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак– на мястото на днешниякняжески замък, стана неизмеримо разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се подготви... Иконом поп Тодор се подготви за половин час...
И ето, че се зададе губернатора на колесница със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде наведен на средата на площада, преди малко извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода войник, облечен в костюма си, както е бил заловен от управляващите при ханчето, с тежки окови на нозете, само че без присъдний иллям на гърдите.
Мазхар паша, извърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните използва. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се отдръпна на 7– 8 разкрача и в същото време даде знак да създадат същото и хората от свитата му.... “
Що за себе е изповядал в тази ситуация Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял жизнен и в наличие духа споделил:
„ „ В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в схващане, че бях извикан да извършвам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена работа към поробеното родно място, която... нека! “...
Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.
Няма директни свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото нанеговия гробе предмет на разнообразни хипотези и разногласия.
По остарял жанр,Васил Левски е бил обесен на6 февруари. При преизчисляването на датите се прави корекция от 13 дни. „ Към цифрата 6, са прибавени 13 дни и по този начин се е получила датата 19-ти февруари. Грешката идва от обстоятелството, че би трябвало да се брои и самия ден 6-и февруари.
В последните си мигове, Левски се изповядва предархиерейскиянаместник на София– отец Тодор Митов отПирдоп. В изповедта си споделя:
„ Каквото съм правил, в изгода народу е “...
Той помолил отчето за амнистия - от него и от Бога, а в молитвитеда бъде споменаван катойеродяконИгнатий, а също и българският народ...
Свещеникът поп Христо Стоилов споделя за последните мигове на апостола:
„ Дяконът се държа юначен. Каза, че наистинатой е първият, само че че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „ Света София “, с цел да не видят турците, че рева, и си потеглих. “
Михаил К. Буботиновсъщо дава изложение:
„ На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София– 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак– на мястото на днешниякняжески замък, стана неизмеримо разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се подготви... Иконом поп Тодор се подготви за половин час...
И ето, че се зададе губернатора на колесница със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде наведен на средата на площада, преди малко извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода войник, облечен в костюма си, както е бил заловен от управляващите при ханчето, с тежки окови на нозете, само че без присъдний иллям на гърдите.
Мазхар паша, извърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните използва. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се отдръпна на 7– 8 разкрача и в същото време даде знак да създадат същото и хората от свитата му.... “
Що за себе е изповядал в тази ситуация Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял жизнен и в наличие духа споделил:
„ „ В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в схващане, че бях извикан да извършвам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена работа към поробеното родно място, която... нека! “...
Тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.
Няма директни свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото нанеговия гробе предмет на разнообразни хипотези и разногласия.
По остарял жанр,Васил Левски е бил обесен на6 февруари. При преизчисляването на датите се прави корекция от 13 дни. „ Към цифрата 6, са прибавени 13 дни и по този начин се е получила датата 19-ти февруари. Грешката идва от обстоятелството, че би трябвало да се брои и самия ден 6-и февруари.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ