Дълъг уикенд зарадва България
На 6 септември се навършват 139 години от Съединението на България – празник, който има особена символна стойност за морската столица. В тази връзка 6 септември е почивен ден, а тази година се пада в петък, което основава причина за дълъг уикенд, написа Нова Варна.
Именно във Варна на 6 септември 1885 година княз Александър Батенберг афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България. Къде тъкмо в града ни се е случило това и цялата история на празника, ще разберете в идващите редове:
Батенберг се афишира за княз на двете елементи пред голямо голям брой от балкона на тогавашната „ Телеграфо пощенска станция “, чиято постройка през днешния ден не съществува, само че се е намирала сред Държавния списък и зданието на Съдебната палата във Варна.
Алекса̀ндър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), прочут и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, роден като Александър Йозеф декор Батенберг, е княз на Княжество България в интервала 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български държател става по взаимно единодушие на Великите сили съгласно Берлинския контракт, само че водеща роля има Русия. Той е боен, няма никакъв политически опит, само че приема драговолно задачата до оглави българската страна. Първите образувани държавни управления реализират лимитирани резултати, което го кара през април 1881 година да извърши прелом и да откри собствен едноличен режим на пълномощията до декември 1883 година Включва в ръководството съветски генерали, само че разликите му с тях във връзка с развиването на България го подтиква към все по-решителни стъпки за понижаване на съветското въздействие. На собствен ред съветските дипломатически представители в княжеството стартират да работят за отстраняването му. По време на Съединението се афишира за „ княз на Северна и Южна България “ и подхваща дипломатически стъпки за интернационалното му признание, само че Русия се афишира уверено срещу и отзовава съветските офицери от българската войска. Само дни по-късно Сърбия нахлува с войските си и стартира Сръбско-българската война. Княз Александър застава отпред на младата българска войска. Принуден е да се съгласи на помирение под натиска на Австро-Унгария, само че извоюваната победа изиграва значима роля за подсилване на престижа на българската войска и за признаването на Съединението. Този триумф дефинитивно настройва Русия против княза и тя стартира акция за отстраняването му, като притегля за задачата част от армията. На 9 август 1886 година е осъществен боен прелом и княз Александър е заставен да абдикира. Завръща се в Германия, по-късно служи в австрийската войска. Умира през 1893 година след несполучлива интервенция на перитонит. Останките му са пренесени в България и се намират в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на София.
В началото на септември княз Александър I Батенберг е на военни учения в Шумен. Той се връща се в манастира „ Св. Димитър “ – летния замък „ Сандрово “ (първообраза на „ Евксиноград “) и на 6 септември 1885 година сутринта получава уведомление за събитията в Пловдив. Веднага потегля за варненската „ Телеграфо пощенска станция “. Пристига към 10.00 часа в кортежа на своята свита гвардейци, препускайки с файтон към града и преминавайки през днешната ул. „ Мария Луиза “. Ескорта завива около сегашната постройка на Държавен списък Варна и доближава до варненската „ Телеграфо пощенска станция “. Князът влиза забързан към телеграфа на втория етаж. Стои обезпокоително до апаратчика на телеграфния уред и разменя известия с ръководителите на протеста в Пловдив до изпращане на депеша, че поддържа Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Населението посреща новината възторжено. По улиците на Варна потеглят шествия, като съществена група потегля от Екзарх Йосиф (Шишкова градинка), насочва се към площад „ Мусала “ и остарялата жп гара Варна. Шествието е съпроводено от духовата музика на 8-ми Приморски пехотен полк и бойци. Хората се движат със запалени факли, газеници, лампи и флагове.
Именно във Варна на 6 септември 1885 година княз Александър Батенберг афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България. Къде тъкмо в града ни се е случило това и цялата история на празника, ще разберете в идващите редове:
Батенберг се афишира за княз на двете елементи пред голямо голям брой от балкона на тогавашната „ Телеграфо пощенска станция “, чиято постройка през днешния ден не съществува, само че се е намирала сред Държавния списък и зданието на Съдебната палата във Варна.
Алекса̀ндър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), прочут и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, роден като Александър Йозеф декор Батенберг, е княз на Княжество България в интервала 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български държател става по взаимно единодушие на Великите сили съгласно Берлинския контракт, само че водеща роля има Русия. Той е боен, няма никакъв политически опит, само че приема драговолно задачата до оглави българската страна. Първите образувани държавни управления реализират лимитирани резултати, което го кара през април 1881 година да извърши прелом и да откри собствен едноличен режим на пълномощията до декември 1883 година Включва в ръководството съветски генерали, само че разликите му с тях във връзка с развиването на България го подтиква към все по-решителни стъпки за понижаване на съветското въздействие. На собствен ред съветските дипломатически представители в княжеството стартират да работят за отстраняването му. По време на Съединението се афишира за „ княз на Северна и Южна България “ и подхваща дипломатически стъпки за интернационалното му признание, само че Русия се афишира уверено срещу и отзовава съветските офицери от българската войска. Само дни по-късно Сърбия нахлува с войските си и стартира Сръбско-българската война. Княз Александър застава отпред на младата българска войска. Принуден е да се съгласи на помирение под натиска на Австро-Унгария, само че извоюваната победа изиграва значима роля за подсилване на престижа на българската войска и за признаването на Съединението. Този триумф дефинитивно настройва Русия против княза и тя стартира акция за отстраняването му, като притегля за задачата част от армията. На 9 август 1886 година е осъществен боен прелом и княз Александър е заставен да абдикира. Завръща се в Германия, по-късно служи в австрийската войска. Умира през 1893 година след несполучлива интервенция на перитонит. Останките му са пренесени в България и се намират в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на София.
В началото на септември княз Александър I Батенберг е на военни учения в Шумен. Той се връща се в манастира „ Св. Димитър “ – летния замък „ Сандрово “ (първообраза на „ Евксиноград “) и на 6 септември 1885 година сутринта получава уведомление за събитията в Пловдив. Веднага потегля за варненската „ Телеграфо пощенска станция “. Пристига към 10.00 часа в кортежа на своята свита гвардейци, препускайки с файтон към града и преминавайки през днешната ул. „ Мария Луиза “. Ескорта завива около сегашната постройка на Държавен списък Варна и доближава до варненската „ Телеграфо пощенска станция “. Князът влиза забързан към телеграфа на втория етаж. Стои обезпокоително до апаратчика на телеграфния уред и разменя известия с ръководителите на протеста в Пловдив до изпращане на депеша, че поддържа Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Населението посреща новината възторжено. По улиците на Варна потеглят шествия, като съществена група потегля от Екзарх Йосиф (Шишкова градинка), насочва се към площад „ Мусала “ и остарялата жп гара Варна. Шествието е съпроводено от духовата музика на 8-ми Приморски пехотен полк и бойци. Хората се движат със запалени факли, газеници, лампи и флагове.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ