Честит празник, българи! 140 години Съединение
На 6 септември честваме Деня на Съединението. Тази година се навършват 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година.
Денят на Съединението е общонационален формален празник, реализиран само и единствено от напъните на българските държавници и предпазен в тогава идната Сръбско-българска война от героичните дейности на българската войска против вероломното нападението на Сърбия, напомня БГНЕС.
След подписването на Берлинския контракт Великите сили разпокъсват земите на българите, като основават Княжество България, една дребна страна в северните територии на Османската империя, самостоятелната област Източна Румелия, която е директно подчинена на султана, Северна Добруджа е дадена на Румъния, Поморавието на Сърбия, а Македония и съвсем цяла Тракия остават под иго в рамките на Османската империя.
Бързият стопански ритъм, усилената работа и блян към разцвет, развиване и обединяване на нацията и отечеството водят до акта на Съединението. Създаден е Българският скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който има забележителна роля в организацията на съединението на двете Българии. БТЦРК се заема интензивно с изявления във вестници и обществени демонстрации под управлението на Захари Стоянов. Идеите за съединяване се одобряват с необятна поддръжка и в Княжество България и в Източна Румелия от всеобщото население, а еуфорията и готовността за величествения акт пораства.
Ден преди Съединението, на 5 септември, в разгласа Захари Стоянов декларира:
„ Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело! “.
Бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан и други градове и селища се управляват от БТЦРК. На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив и вследствие на боен прелом, управляван от командващия пловдивското полково окръжие майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален и сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг. Съпротивата против Съединението е под минимална, а генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич декларира: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! “.
На 8 септември Александър I Батенберг издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “, в която декларира: „ Като имам поради богатството на българския народ, неговото горещо предпочитание да се слеят двете български страни в една и постигането на историческата му задача, Аз признавам Съединението за станало и одобрявам занапред нататък да бъда и се наричам Княз на Северна и Южна България “.
Извършена е готовност на армията с подготвеност за офанзива на България от страна на Османската империя, до която не се стига, а нападението идва ненадейно от запад, където Сърбия афишира война на България.
„ Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята отбрана и ще ни даде нужната помощ, с цел да спечелваме и победим нашите врагове. Като сме уверени, че нашият любим народ ще се притече и ще ни поддържа в сложното, само че свято дело – отбраната на земите ни от нахлуването на неприятели, и че всеки българин, кадърен да носи оръжие, ще пристигна под знамената да се бие за своята страна и независимост, призоваваме Всевишния да пази и покровителства България и да ни оказва помощ в сложните и усилни дни, които претърпява страната ни. Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закриля! “. Това са думи на Княз Александър I Батенберг във връзка оповестяването на война на България от страна на Сърбия след акта на Съединението.
След вероломното нахлуване на Сърбия над България, българите потвърждават с кръвта си акта на Съединението в тежките сражения при Сливница и героичната отбрана на Видинската цитадела. За негативен период българската войска минава от турската на сръбската граница и там от отбрана в минава в нахлуване, след което навлиза във вражеска територия, с което войната завършва с победа за България. По този метод актът на Съединението е предпазен и опазен, а самото то одобрено.
„ Тази година в Тракия, следващата година в Македония! “ – са думи на тогавашния министър-председател Петко Каравелов във връзка съединението на двете Българии. Те демонстрират мисленето на тогавашните български държавници и българския народ по отношение на отношението им към нашите сънародници отвън рамките на границите. Това демонстрира концепцията за поетапните дейности за реализиране на българския народен блян, на който Апостолът на свободата Васил Левски.
Актът на Съединението е първият образец на младата и новоосвободена българска страна, която съумява да покаже, че може да реализира всичко със своите лични задружни старания, без значение от ползите на Великите сили. Той е образец на обединяването на българите и това, че когато нацията бъде единна тя съумява да реализира висоти след висоти и да дава образец на идващите генерации, които да се борят за една по-силна, самостоятелна и целокупна България.
Денят на Съединението е общонационален формален празник, реализиран само и единствено от напъните на българските държавници и предпазен в тогава идната Сръбско-българска война от героичните дейности на българската войска против вероломното нападението на Сърбия, напомня БГНЕС.
След подписването на Берлинския контракт Великите сили разпокъсват земите на българите, като основават Княжество България, една дребна страна в северните територии на Османската империя, самостоятелната област Източна Румелия, която е директно подчинена на султана, Северна Добруджа е дадена на Румъния, Поморавието на Сърбия, а Македония и съвсем цяла Тракия остават под иго в рамките на Османската империя.
Бързият стопански ритъм, усилената работа и блян към разцвет, развиване и обединяване на нацията и отечеството водят до акта на Съединението. Създаден е Българският скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който има забележителна роля в организацията на съединението на двете Българии. БТЦРК се заема интензивно с изявления във вестници и обществени демонстрации под управлението на Захари Стоянов. Идеите за съединяване се одобряват с необятна поддръжка и в Княжество България и в Източна Румелия от всеобщото население, а еуфорията и готовността за величествения акт пораства.
Ден преди Съединението, на 5 септември, в разгласа Захари Стоянов декларира:
„ Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело! “.
Бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан и други градове и селища се управляват от БТЦРК. На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив и вследствие на боен прелом, управляван от командващия пловдивското полково окръжие майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален и сменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг. Съпротивата против Съединението е под минимална, а генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич декларира: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! “.
На 8 септември Александър I Батенберг издава разгласа, с която се афишира за „ княз на Северна и Южна България “, в която декларира: „ Като имам поради богатството на българския народ, неговото горещо предпочитание да се слеят двете български страни в една и постигането на историческата му задача, Аз признавам Съединението за станало и одобрявам занапред нататък да бъда и се наричам Княз на Северна и Южна България “.
Извършена е готовност на армията с подготвеност за офанзива на България от страна на Османската империя, до която не се стига, а нападението идва ненадейно от запад, където Сърбия афишира война на България.
„ Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята отбрана и ще ни даде нужната помощ, с цел да спечелваме и победим нашите врагове. Като сме уверени, че нашият любим народ ще се притече и ще ни поддържа в сложното, само че свято дело – отбраната на земите ни от нахлуването на неприятели, и че всеки българин, кадърен да носи оръжие, ще пристигна под знамената да се бие за своята страна и независимост, призоваваме Всевишния да пази и покровителства България и да ни оказва помощ в сложните и усилни дни, които претърпява страната ни. Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закриля! “. Това са думи на Княз Александър I Батенберг във връзка оповестяването на война на България от страна на Сърбия след акта на Съединението.
След вероломното нахлуване на Сърбия над България, българите потвърждават с кръвта си акта на Съединението в тежките сражения при Сливница и героичната отбрана на Видинската цитадела. За негативен период българската войска минава от турската на сръбската граница и там от отбрана в минава в нахлуване, след което навлиза във вражеска територия, с което войната завършва с победа за България. По този метод актът на Съединението е предпазен и опазен, а самото то одобрено.
„ Тази година в Тракия, следващата година в Македония! “ – са думи на тогавашния министър-председател Петко Каравелов във връзка съединението на двете Българии. Те демонстрират мисленето на тогавашните български държавници и българския народ по отношение на отношението им към нашите сънародници отвън рамките на границите. Това демонстрира концепцията за поетапните дейности за реализиране на българския народен блян, на който Апостолът на свободата Васил Левски.
Актът на Съединението е първият образец на младата и новоосвободена българска страна, която съумява да покаже, че може да реализира всичко със своите лични задружни старания, без значение от ползите на Великите сили. Той е образец на обединяването на българите и това, че когато нацията бъде единна тя съумява да реализира висоти след висоти и да дава образец на идващите генерации, които да се борят за една по-силна, самостоятелна и целокупна България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ