На 6 септември 1885 г., без честите до тогава консултации

На 6 септември 1885 година, без честите дотогава съвещания с Петербург, български политици и военни, на север и юг от Балкана, подхващат смели и решителни независими дейности, които довеждат до прокламиране на Съединението. Три дни по-късно Русия намерено се афишира против акта и за наказване изтегля съветските офицери от България. В началото на ноември 1885 година съединеното към този момент Княжество е нападнато от сръбския крал Милан . Българската победа във войната утвърждава Съединението.

Както тогава, по този начин и в този момент българската политическа класа се разделя на две. Някои български политици считат разсърдването на Петербург за по-лошо от всичко и я показват като „ майка “, която България към този момент е изгубила поради „ вироглавите деца “, създали Съединението и наложили лична външна политика. Години наред мисловната рамка на връзките с Русия наподобява по същия метод.

Тази мисловна настройка и политическа просвета има някои настоящи модерни превъплъщения и в модерния ни политически живот. Можем да стартираме от „ Атака “ и да стигнем до днешното „ Възраждане “. Нейно проявяване беше и извинителното към Владимир Путин Борисово „ Мы урок научили! “. Подобни настройки чуваме и от президента Радев и някогашния длъжностен министър Стефан Янев, а очевидно следва да ги чуваме и за в бъдеще.

Как обаче се заражда всичко това?
Русия като майка на България
През януари 1887 година военният министър Данаил Николаев получава писмо от намиращия се в Цариград казанлъшки търговец на гюлово масло Димитър Папазоглу . В него с изключение на апели за прелом, който да докара до изглаждане на зародилите след Съединението недоразумения с Русия, има изложени и други проекти:
Ще желая амнистия от Царя, в това време ще го помоля да изпрати консулите си, аз, за Княз няма да мисляДимитър Папазоглу
„ Ще желая амнистия от Царя, в това време ще го помоля да изпрати консулите си, аз, за Княз няма да мисля, дано му мисли Цар настойник, той има право да мисли от мене повече и повече. “

Образът на Русия като “Майка ”, “Матушка ”, а България като „ непослушно дете “ участва изключително настойчиво във времето след Съединението и в месеците на политическата рецесия от 1886-1887 година Множество са образците в политическата агитация на русофилските партии в страната, където за Русия се приказва като за “нашата матушка избавителка ”, както и за “съветите на матушката ”.

Още през януари 1886 година в листовка под заглавие “Недоразуменията сред българското и съветското държавно управление ” се акцентира: “Връзките сред нас и Русия са толкоз многочисленни и мощни, щото и най-малкото нечестиво докосвание до тях ще бъде святотатство и матероубийство. ”

Затова напролет на 1886 година, в една от брошурите на русофилския политически лагер към Драган Цанков, можем да прочетем: „ О, в случай че Русия беше се хванала на хорото, което ние почнахме като деца, без да му считаме доста много, на 6-ий Септемврий 1885 в Пловдив…. ” И Светослав Миларов показва Русия като страна, която гледа на българския народ „ като собствен готован. ”

Интерпретацията на Русия като “майка ” и България като “дете ” доближава своя връх напролет на 1886 година по време на предизборната акция за попълване състава на Народното събрание в Княжеството с депутати и от някогашната Източна Румелия. Тогава на страниците на цанковисткия “Средец ” показва връзките сред Русия и България по следния метод:
Както една майка добива детето си с заболявания и заплаха за живота си, с страдания и жертвувание от организмът на собственното си тяло, по този начин също и Русия доби Българияв-к "Средец "
„ Както една майка добива детето си с заболявания и заплаха за живота си, с страдания и жертвувание от организмът на собственното си тяло, по този начин също и Русия доби България с болезненни напрягания, с заплаха за себе си и с грамадни жертви от кръв и пари.

Преминавайки към събитията към Съединението и последвалите проблеми в връзките сред Княжеството и Русия, Миларов продължава: “Никой не очакваше, че детето България, по този начин мъчително добито и толкоз усърдно отгледано, ще хване още непораснало да рита майка си и да дига против й ръженът, единствено и единствено, тъй като тя, в грижите си за неговата сигурност, не пребързала един път да испълни една от детенските му пощевки “.
А за какво не татко и сестра
Всъщност в обособени моменти представянето на Русия води и до други метафори, с изключение на тези за „ майка ” и „ матушка ”, само че те също са част от мисленето на тази страна в някакъв фамилен език. По този метод, тя се появява и в символната роля на „ татко ”.

В края на 1889 година, едно русофилско издание се пробва да убеди читателите си, че Русия не е изоставила България, защото „ Създателят милее за основаното, създателят мисли за сътвореното и бащата се грижи за чадото. А какво е за нас българите, за българския народ, за Княжеството ни, за страната ни, за бъдещето ни, за ориста ни, какво е Русия за всичко това, в случай че не основател, създател и татко. “
Русия, добра, зла, тя ни е сестра, тя ни е родна по кръв и религия, тя ни освободи, тя ще ни хока, тя ще ни и милва, а ние не трябваше и не би трябвало от нея да се отделямеТодор Х. Станчев
В други случаи българите са обрисувани като „ по-млади ”, „ по-малки братя ” на “русите ”, показани надлежно като „ по-стари братя ”, „ по-стария брат. ” Неведнъж в границите на русофилската идеология Русия се явява и в облика на „ сестра ”, „ посестрима ”, „ единствената мощна и могъща, старша, православна сестра “. Това чувство е изключително очебийно през ноември 1889 година в уводна публикация на „ Славянин ” където Тодор Х. Станчев написа: „ Русия, добра, зла, тя ни е сестра, тя ни е родна по кръв и религия, тя ни освободи, тя ще ни хока, тя ще ни и милва, а ние не трябваше и не би трябвало от нея да се отделяме. “
Защо русофилите желаят непозната майка за България?
Разгледаните показа за Русия в границите на тази идеология извършват избрани функционалности и при нейното взаимодействие с публиката. Те се оказват метафори целящи да основат визията за „ Освободителката ” като нещо мощно и мощно, само че дружно с това зряло и умно, основано на опита. Едновременно с това, като фамилна връзка, то е и близко, родно, което постоянно може да ти окаже помощ в сложен миг, да ти обезпечи протекция, да ти даде съвета, от който се нуждаеш когато си самичък.

Не е инцидентно, че това мислене за Русия в езика на фамилната политика се оказва прекомерно стабилно. И в месеците преди преврата от 9 август 1886 година в листовка, която другояче не се опълчва на оставането на княза в България, също Русия се преглежда като „ майка ”. „ Ние би трябвало, - пишат създателите - сякога да се относиме с Русия с смиреност и благодарност, тъй като тя се смята наша майка, която ни възроди “.
Борбата за лична позиция на София
В този смисъл, можем да забележим и цялостната идеология на силите подкрепящи политиката на Петербург като част от преживяването на българите като „ деца ” по отношение на Русия. В този смисъл неотстъпчивите по отношение на настояванията на Русия бранители на наченатата след Съединението българска независима национална линия (в огромната си част представители на по-младото поколение), са обрисувани като упоменатите „ вироглави деца ”. По този метод и конфликтът на двете позиции се обрисува в по-голяма степен и на нивото на езика като един поколенчески конфликт и среща на две разнообразни мисления за взаимоотношенията сред родители и деца, сред учители и възпитаници.

Не е инцидентен фактът, че множеството от съперниците на ученическите протести в страната по това време употребяват по отношение на учениците оня език, който нормално русофилски създатели използват с цел да опишат съперниците си. През юни 1886 година, към бунтуващите се възпитаници в гимназиите вървят обвинявания, че желали да имат единствено права без никакви отговорности. За един подкрепящ учениците вестник можем да прочетем и следното: „ Модерната педагогия на „ Независимост ” e пеленачетата да имат цялостна независимост, да правят всичко независимо, да лягат на всички места, да хващат всичко, да вкусват всичко и да не срещат на пътя си никаква ръка, никаква спътница “.
Русите заповядват и не желаят обсъждане, - споделил дипломатът - а през днешния ден един татко не може да заповяда на сина си като стане на 21 години, тъй като синът му дава отговор: „ Оставете ме на мираУилям Уайт, британски дипломат в Цариград
В този подтекст очевидно се поместват и проникновените наблюдения на британския дипломат в Цариград Уилям Уайт , който през 1890 година декларира пред екзарх Йосиф, че Русия не знае по какъв начин да се отнася към народите, които освобождава. „ Русите заповядват и не желаят обсъждане, - споделил дипломатът - а през днешния ден един татко не може да заповяда на сина си като стане на 21 години, тъй като синът му дава отговор: „ Оставете ме на мира. “

Съединението беше един самобитен удар против тогавашното Задкулисие, съсредоточено в Азиатския департамент в Петербург, съветското дипломатическо агентство в София и съветското консулство в Пловдив. В идващите години поколенческият спор основава от България след Съединението същинска страна, в която решенията – положителни или неприятни, верни или неправилни – към този момент се вземат единствено и само в София.

*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.