На 6 октомври от 18.00 часа в кино Одеон ще

На 6 октомври от 18.00 часа в кино Одеон ще бъде прожектиран кино лентата „ След края на света “ нарежисьора Иван Ничев. Прожекцията е с вход свободен и е част от фестивала за българскокласическо кино „ 30 вечери с 30 класики “.

Фестивалът е по концепция на сдружението за колективноуправление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина.Всички филми се излъчват в техния автентичен формат - на лента. След всяка прожекциязрителите имат опция да се срещнат с създателите, актьорите или креативният екип нафилма, както и да се включат в полемика с тях.

Иван Ничев, артистът Васил Михайлов,операторът Георги Николов и други създатели от креативния екип на кино лентата ще бъдат в кино залата този петък, с цел да опишат за кино лентата иотговорят на въпросите на публиката.

Сценарист на кино лентата е Анжел Вагенщайн, оператор - Георги Николов, създател на музиката е Стефан Димитров, художници са Росица Бакева и Елка Тодрова. Участват актьорите - Катерина Дидаскалу, Стефан Данаилов, Жана Даковска, Златил Давидов, Васил Михайлов, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Русев, Александър Морфов, Петър Попйорданов, Джоко Росич, Петър Слабаков.

“След края на света “ ни придвижва в средата на 20 век най-бедният квартал на град Пловдив наподобява като кътче на цялостна етническа естетика сред българи, евреи, арменци, турци, гърци и роми. Поп, равин иходжа - трима чиновници на антични богове, и един безбожник, именуван Къркача, са влюбенив една и съща едрогърда ханъма.

Покрай смешните случки на тяхното съревнование, кавгии приятелство начева и първата обич сред потомците им - еврейското момче и арменскомомиче. Политическите ветрове разрушават идилията и разделят влюбените 12-годишнивръстници на Ромео и Жулиета. След години, в Бачковския манастир те инцидентно сесрещат.

Той към този момент е станал професор, а тя учителка по пиано. Дали пламва обич, или товае опит да се преодолеят провалите на времето и капризите на историята?

РЕЖИСЬОРЪТ ИВАН НИЧЕВ ЗА “СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА ”

„ Най-ярките ми мемоари за кино лентата са, че той трябваше да бъде осъществен в едно бурно за България време, където се развихриха политически събития, пристрастености, злоба.

Така че тръгването към реализация беше доста, доста мъчно. Не разбирам и  досега какво можеше да бъде с изключение на политически съображения, при осем души дали своят вот в художествената комисия за този филм, критичката Вера Найденова, да декларира, че не схваща и не харесва сюжета.

Оттам управлението на малкия екран месеци наред не пускаше единодушието си за започване, а пък аз чаках с подготвена копродукция с Германия да стартира кино лентата. Добре, че се смени управлението и пристигнаха като ръководители Стефан Димитров и Иван Попйорданов - по този начин се реши въпросът.

И към това като гарнирате и българската злоба, която е пословична. Ето по този начин се роди един филм, който считам, че задълго ще остане в българската киноистория “, спомня си режисьорът Иван Ничев.

„ Първо би трябвало да кажа, че филмът се сътвори с помощта на Анжел Вагенщайн, на неговия прелестен сюжет. Това е един от най-хубавите сценаристи в българската история. Един човек с голям опит, с големи прозрения за това по какъв начин се развива обществото, като имам поради, че той самият е взел участие интензивно в тези процеси.

Един човек с рядко възприятие за комизъм – нещо, което ми хареса, тъй като и до момента не мога да си показва, че мога да направя някакъв филм, в който да няма и усмивка или комизъм. Събра ни точно идентичният взор към това, което ни е обкръжавало –погледнато и с усмивка. Така че си припомням с голяма горест за времето, в което дружно сме работили. Мога единствено да се веселя, че съм имал щастието да си подпомагам с подобен гений.

Този филм пък сложи началото на една моя трилогия, която аз направих, като стартираме „ След края на света “, „ Пътуване към Йерусалим “ и приключим с „ Българска рапсодия “

“Тук е мястото да кажа за прелестния екип, който създадохме за този филм – за прелестния оператор Георги Николов, за художниците Роси Бакева, Елка Тодорова, Елена Дамякова, за гениалния композитор Стефан Димитров, който освен написа прелестна музика, само че и прелестна ария, за изумителните артисти, които множеството, към този момент ги няма. 

За страдание, започвайки от Стефан Данаилов, през Георги Калоянчев, Никола  Рударов, моя другар – италианският артист Валтер Тоски, всички са покойници.

Все още е жив и здрав Васил Михайлов, който съгласно мен направи прерасна роля във кино лентата. За песента на кино лентата - Стефан дълго време се чудеше от къде и по какъв начин да пристигна текстът, до момента в който един ден ми заяви, че Богдана толкоз се е развълнувала от първичната версия на кино лентата, която аз му демонстрирах, че решила сама да напише текста на песента.

Беше ясно, че реализатор ще бъде Васил Найденов. Васил записа и немска версия на песента, която извърши на премиерата в Берлин за малкия екран.  Като цяло филмът събра един букет от гении. Щастлив съм, че имах оркестър от толкоз доста надарени хора. Както споделя моят добър другар Зануси „ не можеш да бъдеш добър диригент със слаби музиканти “.