12 години от кончината на патриарх Максим
На 6 ноември 2024 година се означават 12 години от кончината на патриарх Максим. Той умря на 6 ноември 2012 година на 98-годишна възраст.
Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в фамилията на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.
БГНЕС
Основното си обучение получава в родното село и едвам дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията приключва с отличен триумф и от 1929 до 1935 година учи и приключва с отличие Софийската духовна семинария. От есента на 1938 до 1942 година следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет.
На 13 декември 1941 година, през последната година на образованието си, в параклиса на Богословския факултет приема отшелнически постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на Св. Преп. Максим Изповедник - светец на Светата Църква от VII век, прочут със мощна религия и православна изповед.
На 19 декември 1941 година приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм " Св. Йоан Рилски ". В края на 1942 година Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир, където е евакуирана и след това остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година в Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достолепие от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил.
През 1950 архим. Максим е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това предопределение е знак за особена отговорност. В това време за сходен пост се изисква ексклузивен такт и дипломатичност в общуването със светските управляващи. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава Светейшият Руски патриарх Алексий I.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста основен секретар на Св. Синод. На 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " архим. Максим е хиротонисан в епископски ранг с купата " Браницки ". На 30 октомври 1960 година ловешките епархийски гласоподаватели единомислещо показват Браницкия свещеник Максим за собствен архипастир и на 20 ноември той е канонически одобрен за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, макар тежката политическа конюнктура, са издигнати и осветени от него няколко нови храма.
На 7 март 1971 година патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е определен Максим. Скоро след избирането си за патриарх, той прави публични визити на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и други, с което способства за одобряване православното единение и за подсилване престижа на родната ни Църква.
Патриарх Максим съумява в сложни за Църквата условия да запази нейната целокупност и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои публичния й престиж и да извърши всичко, което е допустимо, с цел да се открива пътят на спасението за всеки българин.
През 1978 година отпред на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна черква в Съединени американски щати и Канада, а през 1984 година енорията в Унгария. Тези визити имат освен духовно наличие, само че и раздвижват родолюбивите усеща на българската емиграция.
През този интервал патриарх Максим става лекар хонорис идея на Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София и почетен член на Московската духовна академия.
През 1989 година, когато комунистическият монопол върху властта рухва и " нежните революции " в цяла Източна Европа пораждат големи упования, мнозина се съблазняват да работят по революционен път и в Църквата. Така при започване на 90-те години в БПЦ се основава църковен ерес на политическа основа. Учредява се така наречен " нов Синод ", слага се " различен патриарх ". През 1998 година в София се организира Всеправославен събор, на който участват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единомислещо препотвърждават несъмнената каноничност на управлението на
Българската православна черква отпред с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е разгласен за дефинитивно завършен.
В края на октомври 2004 година по случай 90-годишния празник са извършени тържества, в които вземат присъединяване делегации от доста поместни православни църкви. Честването на патриаршеския празник ознаменува всеобщото самопризнание за личността и делото на Негово Светейшество от страна на всички институции, както всемирски, по този начин и църковни.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в фамилията на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.
БГНЕС Основното си обучение получава в родното село и едвам дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията приключва с отличен триумф и от 1929 до 1935 година учи и приключва с отличие Софийската духовна семинария. От есента на 1938 до 1942 година следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет.
На 13 декември 1941 година, през последната година на образованието си, в параклиса на Богословския факултет приема отшелнически постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на Св. Преп. Максим Изповедник - светец на Светата Църква от VII век, прочут със мощна религия и православна изповед.
На 19 декември 1941 година приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм " Св. Йоан Рилски ". В края на 1942 година Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир, където е евакуирана и след това остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година в Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достолепие от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил.
През 1950 архим. Максим е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това предопределение е знак за особена отговорност. В това време за сходен пост се изисква ексклузивен такт и дипломатичност в общуването със светските управляващи. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава Светейшият Руски патриарх Алексий I.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста основен секретар на Св. Синод. На 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " архим. Максим е хиротонисан в епископски ранг с купата " Браницки ". На 30 октомври 1960 година ловешките епархийски гласоподаватели единомислещо показват Браницкия свещеник Максим за собствен архипастир и на 20 ноември той е канонически одобрен за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, макар тежката политическа конюнктура, са издигнати и осветени от него няколко нови храма.
На 7 март 1971 година патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е определен Максим. Скоро след избирането си за патриарх, той прави публични визити на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и други, с което способства за одобряване православното единение и за подсилване престижа на родната ни Църква.
Патриарх Максим съумява в сложни за Църквата условия да запази нейната целокупност и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои публичния й престиж и да извърши всичко, което е допустимо, с цел да се открива пътят на спасението за всеки българин.
През 1978 година отпред на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна черква в Съединени американски щати и Канада, а през 1984 година енорията в Унгария. Тези визити имат освен духовно наличие, само че и раздвижват родолюбивите усеща на българската емиграция.
През този интервал патриарх Максим става лекар хонорис идея на Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София и почетен член на Московската духовна академия.
През 1989 година, когато комунистическият монопол върху властта рухва и " нежните революции " в цяла Източна Европа пораждат големи упования, мнозина се съблазняват да работят по революционен път и в Църквата. Така при започване на 90-те години в БПЦ се основава църковен ерес на политическа основа. Учредява се така наречен " нов Синод ", слага се " различен патриарх ". През 1998 година в София се организира Всеправославен събор, на който участват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единомислещо препотвърждават несъмнената каноничност на управлението на
Българската православна черква отпред с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е разгласен за дефинитивно завършен.
В края на октомври 2004 година по случай 90-годишния празник са извършени тържества, в които вземат присъединяване делегации от доста поместни православни църкви. Честването на патриаршеския празник ознаменува всеобщото самопризнание за личността и делото на Негово Светейшество от страна на всички институции, както всемирски, по този начин и църковни.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ