6 май - Гергьовден
На 6 май означаваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо даже Ивановците. Празникът предвещава идващото лято и е обвързван с новата стопанска година - по тази причина денят е изпълнен с доста традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. " Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи ", счита народът.
Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е. Светията е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, рязък с копие дракон - по тази причина се назовава и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил прочут боен пълководец, починал поради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските митове пък го показват като прочут левент, спасяващ госпожица от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която чества на същия ден. Името Георги значи земеделец - гео (земя) и ерго (работя).
Един от най-характерните традиции за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата наложително участва печеното агне и обредният гергьовски самун. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни артикули, варено жито, зелен лук и свеж чесън, баница, винце. А млечни артикули назаем да не се дават. Днес тези ритуали на Гергьовден се правят най-често по селата, където към момента връзката на индивида с природата и земята е дълбока. В градски условия съумяваме да сложим най-вече агнешка плешка на масата, само че е добре да знаем, че курбан се назовава, единствено в случай че си пролял от животното кръв - aко не съблюдаваме цялата традиция, то най-малко да я помним. През деня на Гергьовден се правят разнообразни традиции свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското алено яйце, с цел да е плодородна равнищата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички вкъщи по ходилата - да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в " лява вода " - там където реката завива на ляво, с цел да се излекуват. Младите дами и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици срещу " неприятни очи " и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки непосредствен да пийне, друга част се изсипва в реката да е щедро млякото. Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - с цел да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е постоянно първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - с цел да не стопира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве. Приготвя се специфичен ритуален самун декориран с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на огромни трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А след това костите от курбана заравят в земята.
Според едно българско поверие Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И в случай че на Димитровден се разпускат служащите, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, прислужници и стартира да кипи интензивен труд.
Магии и вярвания на Гергьовден
На Гергьовден бихте могли да извършите магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че посредством трендафила заболяванията си отиват. На Гергьовден за овчарите и говедарите се подготвят специфични кравайчена. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за закриляне от вълшебства и заболявания. На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярвя се, че това ще ги защищити от болки в кръста. На Гергьовден за излекуване болните се провират три пъти под вековно дърво. На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода - там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе излекуване. На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не против него. По подобен метод, с цел да влезе в стомната водата се обръща назад и става лява вода. А тя се използа при баене и лечение на екземи или заболели очи. Водата, която се носи на Гергьовден, е належащо да е от място, където се се къпали и благи дамите преди изгрев. С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи. С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото. На Гергьовден млади и остарели се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа заран е покрито с богатства роса.
На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се има вяра, че тя ще прочисти кръвта. Още по - добре е, в случай че водата се пие от нова дамаджана. На Гергьовден на особена респект са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярвя, че пердпазва от тресчица. Клонка от глог сложена на кръста на Гергьовден, се вярвя, че защищава от болки по време на работа. На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се счита, че предават магическата мощ на природата, отключена през този ден. На Гергьовден най - старата жена в къщата удря децата под завивките с стръкче коприва с цел да са здрави. На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, с цел да са пъргави през лятото. Ако на Гергьовден дамите носят китка от коприва над челата си, има вяра се, че това ще ги защищити от главоболие. Кокалчето от предния десен крайник на агнето за Гергьовден се пази, защото се има вяра, че служи за лек и срещу уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място. Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се сложи коприва, се има вяра, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни заболявания. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден честват към 200 хиляди души.
Инфо: www.hera.bg
