Как Стив Джобс спаси Apple с iMac преди 25 години и написа историята на историите
На 6 май 1998 година Стив Джобс разгласи iMac и в този момент нямаше да имаме iPhone, Apple Store или даже самата компания Apple, в случай че не беше подобен триумф. Ако в миналото има някакво подозрение, че iMac е феномен триумф, просто се пробвайте да се сетите за всеки различен компютър. Все още се продава четвърт век след стартирането му на пазара?
iMac от 2023 година може да е доста по-различен от истинския, разгласен през 1998 година, само че сигурно не е запазил единствено името си.
Днешният iMac е тъничък и с грациозен дизайн, а моделът от 1998 година беше пълен и голям. Но те са същите в сърцето си. Това постоянно е бил компютър „ всичко в едно “, където в едно устройство са ситуирани екранът и същинската компютърна част.
Всичко в едно
През 90-те години съществуващите консуматори на компютри и профилираната преса видяха, че това значи, че притежателите не могат да смесват и съчетават разнообразни екрани или други периферни устройства. Те видяха, че получаваш каквото има и в случай че искаш нещо друго, това си е твой проблем.
Но iMac също се отклонява от стандартите на компютърната промишленост по други способи и клиентите ще би трябвало да решат дали друго значи по-добро. Недостатъкът на подобен дизайн е, че хората са принудени да употребяват 15-инчовия екран на iMac… само че дисплеят на iMac е един от най-хубавите налични 15-инчови екрани.
New York Times през 1998 година в ерата на дискетите.
Няколко клиенти могат да са в положение да работят дейно без някакъв метод за физическо преместване на данни, посредством архивиране на файлове на мрежов сървър или в Интернет.
Los Angeles Times през май 1998 г.
След като подцени вътрешния пазар за няколко години, Mac се завърна с възмездие. iMac може да се похвали с задоволителна мощ, страхотни характерности, конкурентна цена и коренно нов външен тип – закривен, полупрозрачен, в синьо и бяло. За моите очи това надалеч не е красиво, само че значимото е следното: iMac е толкоз друг от нормата, че хората ще извърнат внимание. И в случай че Apple се нуждае от нещо в наши дни, това е вниманието като към модернист.
Лос Анджелис Таймс като цяло похвали iMac, само че въпреки всичко добави:
Предположението ни е, че Apple бърка за домашните консуматори – множеството въпреки всичко ще желаят флопи (или zip устройство) и ще би трябвало да си купят спомагателен хардуер.
Предполагаемият минус обаче е тъкмо търсеният резултат. Точно както беше с Macintosh през 80-те години на предишния век, Стив Джобс искаше iMac да бъде апарат – едно устройство, което да употребявате, а не да персонализирате.
През 90-те години той получи това, което искаше, и то проработи по всички вероятни способи. От iMac нататък Apple се концентрира върху потребителите и като че ли е единствената компания, която не счита това за нещо неприятно.
Бил Гейтс знае най-добре какъв брой доста са сбъркали всички тогава.
Не е ясно по кое време тъкмо Бил Гейтс се е подиграл на iMac, само че някъде към 2000 година той е “нагрубил ” него и Apple.
Единственото нещо, което Apple дава в този момент, е водачество в цветовете. Няма да отнеме доста време, с цел да наваксаме това, не мисля.
Гейтс имаше поради по какъв начин iMac се появи в дребна дъга от разнообразни цветове, само че Apple надалеч не пренебрегваше технологията. Джобс нямаше никакви терзания да приказва за мода и потребителско преживяване, само че беше най-малко също толкоз корав във връзка с спецификациите.
В изявление Джобс декларира, че iMac е „ необикновено сладостен “, само че е артикул за $1299, който е по-бърз от най-бързия компютър с Pentium II.
„ Пазарът в никакъв случай не е имал потребителски компютър с толкоз мощен и готин тип. “, безапелационен е Джобс.
Джобс постоянно е бил остроумен предприемач. Казва, че от неговите 22 милиона клиенти по това време, 10 милиона са били крайни консуматори. Това освен значи, че Apple би трябвало да обърне внимание на това кой купува нейните устройства. Това значи, че компанията има късмет да накара тези консуматори да купуват повече Mac.
Не постоянно е изглеждало по този метод
Днес iMac е съществена част от безчет университети, офиси и домове и даже в най-ранните си дни Стив Джобс звучеше по този начин, като че ли триумфът е явен. В реалност даже да се направи нов Mac беше риск. Да се стигне толкоз надалеч беше нищо друго с изключение на хазарт.
Това също беше хазарт, при който Apple не можеше да преживее загубата.
Проектът iMac стартира съвсем незабавно след завръщането на Джобс в Apple през 1997 година, само че работата му не беше да основава нов артикул. В последна сметка беше да се избави компанията, която Джобс по-късно разкри, че е в границите на 90 дни от банкрута.
Когато една компания банкрутира, явно има блян за понижаване на разноските и може да има увереност да се покаже, че във компанията има още живот.
Начинът да извършите това в действителност е да пуснете нов артикул и Apple направи това – с Twentieth Anniversary Mac.
Беше самоуверен, дизайнерите му включваха Джони Айв, само че беше късно, когато беше разгласен, и беше още по-късно, когато беше изкаран по рафтовете. Машината пропусна 20-ата годишнина на Apple с повече от година, а по-късно по този начин или другояче беше неуспех.
Като бизнес, Apple беше в последния си мирис и единственото нещо, което може би към момента имаше, беше, че можеше да сътвори добър компютър. Twentieth Anniversary Mac сякаш сподели, че или Apple са изгубили това умеене, или може би този дизайн към този момент няма значение.
Ситуацията беше толкоз кошмарна, че на Macworld 1997 Гил Амелио, изпълнителен шеф на Apple, направи най-лошата Apple Keynote конференция. Нямаше нищо, което да се покаже. Нямаше нищо, над което се работи.
Apple губеше все по-голяма сума пари, съкращенията чукаха на врата.
Джобс се върна в Apple в най-ниската точка и беше безсърдечен – редуцира всичко, което не смяташе за вярно. Със подмолна политика, която даже включваше принуждаването на Гил Амелио да напусне. Цялата линия Newton MessagePad си отиде. По-малко обществено забележими бяха съкращенията като прекратяването на софтуерния проект OpenDoc на Apple.
В това, което беше наречено „ диалог край камината “ на WWDC 2007, Джобс приказва съответно за съкращаването на OpenDoc и беше прям с разработчиците за това какво ще направи Apple.
Повече от две десетилетия по-късно живеем в бъдещето, което Джобс предсказа в този диалог. Но всеки съответен хардуер или програмен продукт, който загатна, от дълго време е липсващ – и все пак цялото видео е към момента изцяло завладяващо.
Това е много техническо видео, защото Джобс приказва с разработчици, само че даже и тук Джобс гледаше по какъв начин Apple може да направи по-добри компютри за потребителите. Той даде като образец по какъв начин се надява Apple да направи работата в мрежа извънредно елементарна за потребителите.
iMac беше методът на Apple да се опита да заяви това и всички упоритости на Джобс.
Той освен включва опцията за работа в мрежа, само че принуждава хората да работят в мрежа посредством унищожаване на флопи диска. Това, което Apple продължаваше да споделя, откакто iMac беше доставен през август 1998 година, и това, на което Apple непрестанно наблягаше за него, беше нещо, върху което компанията на практика в никакъв случай не се концентрира през днешния ден.
Всичко беше поради цената.
„ Най-лесният за потребление компютър в света към този момент е най-лесният за владение. Поразява мозъците. Не бюджети. “, беше един рекламен ред на уеб страницата на Apple в края на 1998 година „ “
Apple настояваше по какъв начин можете да имате iMac за $30 на месец, без предплатено заплащане и въобще без заплащане в продължение на съвсем четири месеца. През първата година в продажба бяха продадени съвсем два милиона iMac – и пазарният дял на Apple се удвои до 11.2%.
Почти толкоз значимо, колкото и самият брой продадени iMac, беше кой е купил компютрите. Беше разкрито, че 29.4 % в никакъв случай преди не са имали компютър, а 12.5 % преди този момент са имали клонинг на Wintel, само че не и Macintosh.
Оуен У. Линцмайер в книгата „ Apple Confidential 2.0 “ от 2004 година
Така Джобс изведе Apple от нейната смъртоносна серпантина към триумфа.
Преди iMac купувачите трябваше да са наясно, че Apple евентуално ще умрe. След стартирането на истинския iMac, цялостен нов пазар, който не беше чувал за проблемите на Apple и не се интересуваше от тях, в този момент купуваше.
Нито един добър триумф не остава некопиран и, несъмнено, имаше компютри, които бяха пуснати особено, с цел да уловят част от този пазар за закупуване на iMac. Никой от тези производители обаче не видя по-дълбоко от Бил Гейтс и затова те направиха общоприети, елементарни компютри, които просто прибавиха ярки цветове и полупрозрачни корпуси.
Ключовото нещо е, че това, което са пропуснали тогава, е това, което направи iMac тогава – и към момента го прави. Никога не е цвят, постоянно е дълбокото схващане, че компютрите са предопределени да се употребяват от хора, които се интересуват доста повече от работата си, в сравнение с от спецификациите.
Трябва да имате задоволително положителни спецификации, задоволително добра технология, само че когато продавате скоростта на процесора – губите. Когато продавате това, което един iMac може да направи – печелите.
И тъкмо в сърцето на всеки iMac от този модел от 1998 година до през днешния ден е доста необикновен дизайнерски дух.
„ Нека всеки детайл бъде това, което е.„, споделя Стив Джобс на Джони Айв, съгласно Линцмайер.
Това към момента е единственото устройство, плюс клавиатура и мишка, което работи за консуматори, експерти, учени и студенти. iMac е вечно всичко-в-едно, което е едно за всички.
