На 6 май – Деня на храбростта и Гергьовден, кметът

На 6 май – Деня на храбростта и Гергьовден, кметът на Панагюрище разгласява обръщение в обществените мрежи, което надвиши формалния привет и се трансформира в апел за гражданска съвест, човешка достолепие и опозиция против страха.

„ Аз имам брат – Георги. Моят дядо също се споделяше Георги. Тези имена живеят в кръвта ми и честват със силата на генерации памет. “

С този персонален и прочувствен ред стартира текстът, в който Гагов преплита фамилна история с национална орис . Оттам нататък думите му се разпростират в освен това от респект към светеца – те са декларация против забравата.

От ордени в интернет към същински подвиг

„ Ден е на падналите, на смелите, на лудите глави “ , написа кметът, като напомня имената на Левски, Бенковски, Ботев, Раковски, полк. Дрангов и майор Векилски – герои, чиято смелост съгласно него през днешния ден е сведена до носталгичен знак , а от време на време и до интернет търговия .

„ Да си купим с елементарен клик медал „ За Храброст “ – горделивост за българска продан… “

Гагов опълчва това на потребността от живи образци на героизъм : хора, които отхвърлят да мълчат, които отхвърлят да търпят, които стоят изправени, когато всичко се огъва.

Геройството като персонален избор

Посланието му не упреква, а въодушевява . То споделя ясно: храбреците не са изчезнали – „ още ги има “ . Само би трябвало да изберем тяхното държание – „ да останем хора, когато светът е не запомнил какво е това “.

„ Да приказваш истината, когато другите мълчат. Да стоиш прав, когато всичко се свива в близост. Да помниш, че без теб – няма кой да бъде България. “

Гражданска смелост вместо институционален церемониал

В подтекста на възходящото отчаяние от партиите и институциите, словото на Гагов звучи не като политически акт, а като човешка интервенция . В него няма партийни флагове, няма военни фанфари, само че има гражданска истина – смелостта през днешния ден не се мери с медали, а с гръбнак .

„ Нито крачка обратно “

Публикацията приключва с апел, който носи тежестта на отговорност :

„ Та през днешния ден – нито крачка обратно. За да има смисъл в днешния привет – Честит Гергьовден! “

Желязко Гагов още веднъж показва, че ролята на кмет не се изчерпва със стопанисване на територия. Истинското водачество стартира тогава, когато някой подсети на хората кои са и за какво още си заслужава да се борят за страната си.

Публикацията без редакторска интервенция:

„ Аз имам брат – Георги. Моят дядо също се споделяше Георги. Тези имена живеят в кръвта ми и честват със силата на генерации памет.
Да са честити имениците. Честити и здрави – през днешния ден е Гергьовден.
Два празника – на светията и на храбростта.
Ден е на падналите, на смелите, на лудите глави. Раковски, Левски, Бенковски и Ботев. Полковник Дрангов и майор Векилски.
Имената не са спомен.
Те са въпрос:
Къде са днешните храбреци?!!!
Храброст ли е…да поносим?
Да мълчим?
Да свеждаме глава от боязън.
Или да си купим с елементарен клик медал „ За Храброст “ от тези – първите 33 броя от 1880-та – в интернет аукцион.
Гордост за българска обмен.
Къде е – да бдиш, небето да пазиш, един до друг с приятели – да браниш земята ни, рода и народа?
Къде са през днешния ден храбреците?
…
Всъщност още ги има.
Тези храбрите.
Защото си ти. Ти си героят.
Само би трябвало да избереш да приказваш истината, когато другите мълчат.
Да стоиш прав, когато всичко се огъва и свива в близост.
Да останеш човек, когато светът е не запомнил какво е това.
Да помниш, че без теб – няма кой да бъде България!
Та през днешния ден – нито крачка обратно.
За да има смисъл в днешния привет –
Честит Гергьовден! “

Присъединете се към нашия 

Боян Рашев: След няколко трилиона евро токът щял да стане безплатен… в случай че изобщо го има