6 март 1933 г. Рузвелт „затваря“ банките в САЩ
На 6 март 1933 година новоизбраният президент на Съединени американски щати Фанклин Делано Рузвелт афишира затварянето на всички американски банки за четири дни, до свикването на специфична сесия на Конгреса. Вместо да аргументи суматоха, този му акт основава общо възприятие на облекчение. Първо, тъй като доста от банките към този момент са затворени. Второ, тъй като той употребява термина „ почивни дни за банките”. И, трето, тъй като с действието си Рузвелт показва решимостта на федералното държавно управление да спре краха на банковото дело.
В резултат от паническото изтегляне на спестявания, към този момент са парализирани и най-големите финансови центрове - Ню Йорк и Чикаго. Липсата на оборотни средства изправя цялата стопанска система пред заплахата от цялостно прекъсване на производството.
Три дни по-късно Рузвелт изпраща в Конгреса първия си проектозакон - за слагане под надзор на всички банки, с цел да се извърши инспекция на тяхната заможност. Объркан и даже изплашен, Конгресът утвърждава плана за по-малко от четири часа и той неотложно влиза в действие. Уличените в измами банки се закриват, само че в подмяна тези, които се окажат „ здрави” - а това се случва с 75% от тях, получават цялостна държавна поддръжка.
Обявени са и държавни гаранции за всички спестявания до 5000 $, което води до възобновяване на доверието в банките. И в действителност, единствено за месец в тях се връщат депозити за над 1 милиарда $.
Следващата крачка е закон за икономиите, c които бюджетите на държавните институции (полиция, войска, администрация), както и пенсиите на ветераните от войната, се орязват с 15%, а средствата се употребяват за финансиране на стратегиите по „ новия курс”. За същите цели се насочват и приходите от акцизи и такси върху производството и продажбата на алкохол, откакто с така наречен „ Beer act” е анулиран и „ сухият закон”.
Важна роля за излизането от рецесията изиграва и законът за контролиране на селското стопанство. С него се вкарва обезщетително възнаграждение на фермерите, в случай че се съгласят непринудено да понижават производството на седем съществени продукта като царевица, млечни творби, свинско, памук, тютюн, ориз и жито.
В резултат от паническото изтегляне на спестявания, към този момент са парализирани и най-големите финансови центрове - Ню Йорк и Чикаго. Липсата на оборотни средства изправя цялата стопанска система пред заплахата от цялостно прекъсване на производството.
Три дни по-късно Рузвелт изпраща в Конгреса първия си проектозакон - за слагане под надзор на всички банки, с цел да се извърши инспекция на тяхната заможност. Объркан и даже изплашен, Конгресът утвърждава плана за по-малко от четири часа и той неотложно влиза в действие. Уличените в измами банки се закриват, само че в подмяна тези, които се окажат „ здрави” - а това се случва с 75% от тях, получават цялостна държавна поддръжка.
Обявени са и държавни гаранции за всички спестявания до 5000 $, което води до възобновяване на доверието в банките. И в действителност, единствено за месец в тях се връщат депозити за над 1 милиарда $.
Следващата крачка е закон за икономиите, c които бюджетите на държавните институции (полиция, войска, администрация), както и пенсиите на ветераните от войната, се орязват с 15%, а средствата се употребяват за финансиране на стратегиите по „ новия курс”. За същите цели се насочват и приходите от акцизи и такси върху производството и продажбата на алкохол, откакто с така наречен „ Beer act” е анулиран и „ сухият закон”.
Важна роля за излизането от рецесията изиграва и законът за контролиране на селското стопанство. С него се вкарва обезщетително възнаграждение на фермерите, в случай че се съгласят непринудено да понижават производството на седем съществени продукта като царевица, млечни творби, свинско, памук, тютюн, ориз и жито.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ