Порцелановият Титаник: какви загадки остави най-голямата морска катастрофа на XIX век
На 6 февруари 1822 година китайският транспортен съд „ Тек Синг “ („ Истинска звезда “), пренасящ огромен товар от порцелан и други артикули и с 1800 имигранти на борда, връхлита на риф в Южнокитайско море. Загиват над 1600 пасажери, което го прави най-голямото корабокрушение на XIX век. През 1999 година от открития потопен транспортен съд били извадени над 300 000 порцеланови произведения, продадени след това на търг в Щутгарт, Германия.
„ Тек Синг “ е тримачтова китайска джонка от XIX век от Сямън, потънала с скъп товар от порцелан, множеството от който бил изваден на повърхността през 1999 година, откакто останките били открити на морското дъно. Истинската покруса на историята на " Порцелановия Титаник " обаче е фактът, че множеството от китайските имигранти, транспортирани с него, умират дружно с кораба - повече от 1600 души от общо 1800 или 2000, които са се намирали на джонката.
Двама мъже оцеляха два дни на речен остров измежду крокодили
Двама мъже от Австралия са прекарали два дни на запустял остров измежду гъмжаща от крокодили река, откакто лодката им потънала, и оживели, с...
Прочети повече
Джонката е обичаен китайски ветроходен транспортен съд, нормално употребен за корабоплаване по реки или покрай морския бряг. Те могат да се разграничават по мярка и потенциал с повече от порядък, а някои от тях са много подобаващи за дълги морски пътешествия. Отличителни черти на джонката са бамбуковите реи и четириъгълни платна, както и издигнат нос и кърма.
„ Тек Синг “ исторически надалеч не е най-голямата джонка, защото китайското управление наложило строги ограничавания върху размера на корабите, само че тя можела да транспортира артикули с тегло над хиляда тона и имала три мачти от пет вероятни, като най-високата от тях достигала 35 м височина. Петпалубният корпус с размери 55 м на 10 м започвал с характерен квадратен нос с нарисувани очи, които трябвало да плашат морските чудовища, и завършвал с висока кърма. Въоръжението се състояло от огнестрелни оръжия, а огромната горна палуба била оборудвана с спомагателни палубни рубки и навеси. Като спомагателна градивна специфичност корабът имал необятен един метър бордюр над ватерлинията, който разрешавал на моряците да се движат свободно към корпуса.
На 14 януари 1822 година натовареният догоре „ Тек Синг “ напуснал Сямън, намиращ се в китайската провинция Фудзиен, и се отправил към Батавия, столицата на холандската Източна Индия (днес индонезийска Джакарта). Маршрутът минавал през пролива Формоза (сега Тайван) около виетнамското и малайското крайбрежие до края на пролива Малака. От 1800-2000 души на борда към 1600 били небогати имигранти, които се надявали да намерят нов дом в Ява - нормално те били наемани на работа в плантациите от захарна тръстика. Такива хора постоянно плавали просто на заем, в очакване този дълг по-късно да бъде изплатен от работодателя за сметка на бъдещите заплати, тъй че те в действителност се продавали във краткотрайно иго.
Имигрантите на кораба по време на пътуването били в най-тежки условия - лежали един до различен в изключителна теснота, също така сами трябвало да се погрижат за храната си. Но товарът, транспортиран от „ Тек Синг “, бил първокачествен и извънредно безценен.
Джонката превозвала освен порцелан от XIX век, само че и антики от XVII-XVIII век, високо ценени от европейците. Освен това била натоварена с скъпи чайове, коприна, бамбукови мебели, мастило, хартия за писане, цинобър, черупки на костенурки, седеф, сандалово дърво, тамян и смирна, женшен и мускус, както и китайски медикаменти, в това число рядко камфорово масло, което се продавало по-скъпо от съответстващото му в тегло сребро. Наръчи от ратан и бамбук били завързани от външната страна на корпуса на кораба. Като цяло „ Тек Синг “ бил претрупан до краен лимит с скъпи товари и хора и най-малката щета заплашвала с съдбовни последствия.
Кои са най-големите подводни открития в историята
В историята има доста значими открития, само че някои от най-интересните са направени в моретата и океаните. В тази публикация ще ви разкажем за н...
Прочети повече
На финалния стадий от пътуването по неразбираеми аргументи опитният капитан на кораба Йо Тауко трансформирал истинския по-дълъг, само че отработен от епохи и потвърден маршрут, минаващ сред островите Бангка и Суматра, за по-кратък, преминаващ на изток - сред островите Бангка и Белитунг, през протока Гаспар. Може би желал да завоюва време и да избегне проблемите, зародили заради пренаселеността на кораба с мигранти, които страдали от апетит и жадност, може би се страхувал от пирати. Но по този нов и неразучен маршрут вечерта на 5 февруари, с цялостна скорост, корабът се натъкнал на рифа Белвидер и потопен доста бързо на дълбочина 30 м. Когато се случила нещастието, оставали малко повече от 300 км до Батавия.
Ако курсът му е минавал на 100 м западно, то „ Тек Синг “ щял да отплава около рифа и да стигне до местоназначението си без произшествия, а никой на кораба не би научил за вероятната заплаха. Ситуацията в морето също съдействала за нещастието. От северозапад духал мощен мусонен вятър, имало доста неспокойствие и при бързото придвижване през пролива екипажът просто не различил измежду многочислените талази гребените, които се разбивали върху плитчината Белвидер.
„ Тек Синг “ бил следван от различен китайски транспортен съд, „ Ванг Кан “, който съумял да избегне рифовете. Той също превозвал имигранти до Ява, само че бил доста по-малък и возел единствено 198 души на борда, макар че надали имал повече свободно място, в сравнение с „ Тек Синг “.
Оказал се на мястото на скорошното злополучие, корабът „ Ванг Кан “ съумял да вземе на борда единствено 18 души, след което капитанът му наредил да продължи пътуването, страхувайки се, че корабът му ще бъде потънал от давещите се пасажери от „ Тек Синг “.
Цялото море в региона било покрито с останките на кораба и оживелите хора, когато ден по-късно английският транспортен съд „ Индиана “, плаващ от Калкута, се озовал на мястото на злополуката. Поради влошаващото се време капитан Джеймс Пърл съумял да вземе на борда единствено 190 пасажери, даже с риск за живота и изоставяйки първичния си маршрут. Много от оживелите при корабокрушението се удавили в намерено море, други били хвърлени върху скалите на остров Гаспар. Според разкази на оживелите и екипажа на „ Индиана “, осакатени тела били видяни в морето и по плажовете на острова. По-късно капитан Пърл бил награден за спасяването на давещите се – той получил орден за смелост от краля на Холандия (днес Нидерландия) Вилем I.
Потъна транспортен съд със 700 пътуващи
Най-малко 60 души са починали при корабокрушение в Демократична република Конго (ДРК), удостовери министърът на филантропичните действия на...
Прочети повече
Това корабокрушение остава в историята като едно от най-ужасяващите измежду тези, случили се в спокойно време.
Само потъването на сенегалския ферибот Le Joola на 26 септември 2002 година (1863 души) и филипинския ферибот Doña Paz на 20 декември 1987 година (4300 души) имат по-голям брой жертви. Най-известното корабокрушение в историята – това на „ Титаник “ – вероятно е довело до по-малко жертви (между 1490 и 1635 г.), макар че самият „ Титаник “ бил доста по-голям по мярка от „ Тек Синг “ - дължината му е била 269 м, а ширината - 28 м. И въпреки всичко „ Тек Синг “ постоянно е именуван „ Китайският Титаник “ или „ Титаник на Изтока “.
Последвалата история на „ Тек Синг “, която продължава и до през днешния ден, също е много тъжна. На 12 май 1999 година останките на кораба били открити от ловеца на съкровища Майкъл Хачър, който се стремил да максимизира облагата от начинанието си по всевъзможен вероятен метод. Не било извъшено документиране на находките, положението на корпуса на кораба и хода на работата по разпоредбите на археологията в действителност или всичко това било направено доста повърхностно, макар че екипът на Хачър твърди противоположното. Според някои сведения Хачър, който „ знаел по-добре от всеки, че на международния антикварен пазар редките движимости се продават по-добре “, наредил да се изхвърлят 600 000 от откритите предмети и оставил единствено 350 000, които през 2000 година били продадени единствено за няколко дни от аукционната къща Nagel на централната гара на Щутгарт в Германия.
„ Майк Хачър се върна на мястото на потъването на „ Тек Синг “ със 180-футов избавителен понтон, който беше закотвен тъкмо над останките. Водолазите работеха на смени от зори до здрач, с цел да извадят съкровището на повърхността. Екип от петдесет души почистиха и опаковаха порцелана за по-нататъшното пътешестване ", разказва процеса на добиване на „ бяло злато ” изданието Nauticalia.
" Спасителите " не докоснали откритите наоколо човешки остатъци, защото по-голямата част от екипа на Хачър се състоял от индонезийци и китайци, които вярвали, че всеки, който безпокои мъртвите, ще бъде застигнат от злощастие.
Знаете ли, че оркестърът от " Титаник " е свирил в България преди да се качи на именития транспортен съд?
Едва ли има човек, който да не е гледал " Титаник " най-малко един път в живота си. Това несъмнено е един от филмите, на който са проляти най-мн...
Прочети повече
Според аукционната къща общите доходи от продажбата на находките възлизали на $14,5 млн. Въпреки това начинанието като цяло не се изплатило, разноските за намиране и издигане на артефактите надвишават разноските и компанията Hatcher`s Ocean Salvage Corporation понесла загуби, а вложителите на избавителните интервенции изгубили парите си. От археологическа позиция „ избавителни интервенции “ като тези на Хачър се смятат за безчовечен, защото паметниците и артефактите се унищожават без надлежна документи поради персонална полза, а „ избавените “ находки се разпиляват в частни сбирки, като по подобен метод се вадят от научно обращение и стават недостъпни за необятната аудитория.
Китайските археолози да вземем за пример считат активността на Хачър за „ злополука “ и индиректно това довело до обстоятелството Китай да ускори активността си за запазване на културното завещание, в това число скритото под водата. През 2001 година ЮНЕСКО инициира приемането на конвенцията „ За опазването на подводното културно завещание ”, която признава за културно завещание потънали обекти на повече от 100 години. Само част от европейските страни и някои страни от Латинска Америка и Африка обаче са подписали тази декларация. Съединени американски щати, Англия и азиатските страни разкритикували препоръчаните ограничения, по-специално заради неяснотата на термина " всички следи от човешко битие " и неналичието на действителни механизми за запазване на подводното културно завещание.
На фотографията горе: Джонката Keying (1848), скрито закупена от британците, наподобява на „ Тек Синг “.
Още от ИНТЕРЕСНО:
„ Тек Синг “ е тримачтова китайска джонка от XIX век от Сямън, потънала с скъп товар от порцелан, множеството от който бил изваден на повърхността през 1999 година, откакто останките били открити на морското дъно. Истинската покруса на историята на " Порцелановия Титаник " обаче е фактът, че множеството от китайските имигранти, транспортирани с него, умират дружно с кораба - повече от 1600 души от общо 1800 или 2000, които са се намирали на джонката.
Двама мъже оцеляха два дни на речен остров измежду крокодили
Двама мъже от Австралия са прекарали два дни на запустял остров измежду гъмжаща от крокодили река, откакто лодката им потънала, и оживели, с...
Прочети повече
Джонката е обичаен китайски ветроходен транспортен съд, нормално употребен за корабоплаване по реки или покрай морския бряг. Те могат да се разграничават по мярка и потенциал с повече от порядък, а някои от тях са много подобаващи за дълги морски пътешествия. Отличителни черти на джонката са бамбуковите реи и четириъгълни платна, както и издигнат нос и кърма.
„ Тек Синг “ исторически надалеч не е най-голямата джонка, защото китайското управление наложило строги ограничавания върху размера на корабите, само че тя можела да транспортира артикули с тегло над хиляда тона и имала три мачти от пет вероятни, като най-високата от тях достигала 35 м височина. Петпалубният корпус с размери 55 м на 10 м започвал с характерен квадратен нос с нарисувани очи, които трябвало да плашат морските чудовища, и завършвал с висока кърма. Въоръжението се състояло от огнестрелни оръжия, а огромната горна палуба била оборудвана с спомагателни палубни рубки и навеси. Като спомагателна градивна специфичност корабът имал необятен един метър бордюр над ватерлинията, който разрешавал на моряците да се движат свободно към корпуса.
На 14 януари 1822 година натовареният догоре „ Тек Синг “ напуснал Сямън, намиращ се в китайската провинция Фудзиен, и се отправил към Батавия, столицата на холандската Източна Индия (днес индонезийска Джакарта). Маршрутът минавал през пролива Формоза (сега Тайван) около виетнамското и малайското крайбрежие до края на пролива Малака. От 1800-2000 души на борда към 1600 били небогати имигранти, които се надявали да намерят нов дом в Ява - нормално те били наемани на работа в плантациите от захарна тръстика. Такива хора постоянно плавали просто на заем, в очакване този дълг по-късно да бъде изплатен от работодателя за сметка на бъдещите заплати, тъй че те в действителност се продавали във краткотрайно иго.
Имигрантите на кораба по време на пътуването били в най-тежки условия - лежали един до различен в изключителна теснота, също така сами трябвало да се погрижат за храната си. Но товарът, транспортиран от „ Тек Синг “, бил първокачествен и извънредно безценен.
Джонката превозвала освен порцелан от XIX век, само че и антики от XVII-XVIII век, високо ценени от европейците. Освен това била натоварена с скъпи чайове, коприна, бамбукови мебели, мастило, хартия за писане, цинобър, черупки на костенурки, седеф, сандалово дърво, тамян и смирна, женшен и мускус, както и китайски медикаменти, в това число рядко камфорово масло, което се продавало по-скъпо от съответстващото му в тегло сребро. Наръчи от ратан и бамбук били завързани от външната страна на корпуса на кораба. Като цяло „ Тек Синг “ бил претрупан до краен лимит с скъпи товари и хора и най-малката щета заплашвала с съдбовни последствия.
Кои са най-големите подводни открития в историята
В историята има доста значими открития, само че някои от най-интересните са направени в моретата и океаните. В тази публикация ще ви разкажем за н...
Прочети повече
На финалния стадий от пътуването по неразбираеми аргументи опитният капитан на кораба Йо Тауко трансформирал истинския по-дълъг, само че отработен от епохи и потвърден маршрут, минаващ сред островите Бангка и Суматра, за по-кратък, преминаващ на изток - сред островите Бангка и Белитунг, през протока Гаспар. Може би желал да завоюва време и да избегне проблемите, зародили заради пренаселеността на кораба с мигранти, които страдали от апетит и жадност, може би се страхувал от пирати. Но по този нов и неразучен маршрут вечерта на 5 февруари, с цялостна скорост, корабът се натъкнал на рифа Белвидер и потопен доста бързо на дълбочина 30 м. Когато се случила нещастието, оставали малко повече от 300 км до Батавия.
Ако курсът му е минавал на 100 м западно, то „ Тек Синг “ щял да отплава около рифа и да стигне до местоназначението си без произшествия, а никой на кораба не би научил за вероятната заплаха. Ситуацията в морето също съдействала за нещастието. От северозапад духал мощен мусонен вятър, имало доста неспокойствие и при бързото придвижване през пролива екипажът просто не различил измежду многочислените талази гребените, които се разбивали върху плитчината Белвидер.
„ Тек Синг “ бил следван от различен китайски транспортен съд, „ Ванг Кан “, който съумял да избегне рифовете. Той също превозвал имигранти до Ява, само че бил доста по-малък и возел единствено 198 души на борда, макар че надали имал повече свободно място, в сравнение с „ Тек Синг “.
Оказал се на мястото на скорошното злополучие, корабът „ Ванг Кан “ съумял да вземе на борда единствено 18 души, след което капитанът му наредил да продължи пътуването, страхувайки се, че корабът му ще бъде потънал от давещите се пасажери от „ Тек Синг “.
Цялото море в региона било покрито с останките на кораба и оживелите хора, когато ден по-късно английският транспортен съд „ Индиана “, плаващ от Калкута, се озовал на мястото на злополуката. Поради влошаващото се време капитан Джеймс Пърл съумял да вземе на борда единствено 190 пасажери, даже с риск за живота и изоставяйки първичния си маршрут. Много от оживелите при корабокрушението се удавили в намерено море, други били хвърлени върху скалите на остров Гаспар. Според разкази на оживелите и екипажа на „ Индиана “, осакатени тела били видяни в морето и по плажовете на острова. По-късно капитан Пърл бил награден за спасяването на давещите се – той получил орден за смелост от краля на Холандия (днес Нидерландия) Вилем I.
Потъна транспортен съд със 700 пътуващи
Най-малко 60 души са починали при корабокрушение в Демократична република Конго (ДРК), удостовери министърът на филантропичните действия на...
Прочети повече
Това корабокрушение остава в историята като едно от най-ужасяващите измежду тези, случили се в спокойно време.
Само потъването на сенегалския ферибот Le Joola на 26 септември 2002 година (1863 души) и филипинския ферибот Doña Paz на 20 декември 1987 година (4300 души) имат по-голям брой жертви. Най-известното корабокрушение в историята – това на „ Титаник “ – вероятно е довело до по-малко жертви (между 1490 и 1635 г.), макар че самият „ Титаник “ бил доста по-голям по мярка от „ Тек Синг “ - дължината му е била 269 м, а ширината - 28 м. И въпреки всичко „ Тек Синг “ постоянно е именуван „ Китайският Титаник “ или „ Титаник на Изтока “.
Последвалата история на „ Тек Синг “, която продължава и до през днешния ден, също е много тъжна. На 12 май 1999 година останките на кораба били открити от ловеца на съкровища Майкъл Хачър, който се стремил да максимизира облагата от начинанието си по всевъзможен вероятен метод. Не било извъшено документиране на находките, положението на корпуса на кораба и хода на работата по разпоредбите на археологията в действителност или всичко това било направено доста повърхностно, макар че екипът на Хачър твърди противоположното. Според някои сведения Хачър, който „ знаел по-добре от всеки, че на международния антикварен пазар редките движимости се продават по-добре “, наредил да се изхвърлят 600 000 от откритите предмети и оставил единствено 350 000, които през 2000 година били продадени единствено за няколко дни от аукционната къща Nagel на централната гара на Щутгарт в Германия.
„ Майк Хачър се върна на мястото на потъването на „ Тек Синг “ със 180-футов избавителен понтон, който беше закотвен тъкмо над останките. Водолазите работеха на смени от зори до здрач, с цел да извадят съкровището на повърхността. Екип от петдесет души почистиха и опаковаха порцелана за по-нататъшното пътешестване ", разказва процеса на добиване на „ бяло злато ” изданието Nauticalia.
" Спасителите " не докоснали откритите наоколо човешки остатъци, защото по-голямата част от екипа на Хачър се състоял от индонезийци и китайци, които вярвали, че всеки, който безпокои мъртвите, ще бъде застигнат от злощастие.
Знаете ли, че оркестърът от " Титаник " е свирил в България преди да се качи на именития транспортен съд?
Едва ли има човек, който да не е гледал " Титаник " най-малко един път в живота си. Това несъмнено е един от филмите, на който са проляти най-мн...
Прочети повече
Според аукционната къща общите доходи от продажбата на находките възлизали на $14,5 млн. Въпреки това начинанието като цяло не се изплатило, разноските за намиране и издигане на артефактите надвишават разноските и компанията Hatcher`s Ocean Salvage Corporation понесла загуби, а вложителите на избавителните интервенции изгубили парите си. От археологическа позиция „ избавителни интервенции “ като тези на Хачър се смятат за безчовечен, защото паметниците и артефактите се унищожават без надлежна документи поради персонална полза, а „ избавените “ находки се разпиляват в частни сбирки, като по подобен метод се вадят от научно обращение и стават недостъпни за необятната аудитория.
Китайските археолози да вземем за пример считат активността на Хачър за „ злополука “ и индиректно това довело до обстоятелството Китай да ускори активността си за запазване на културното завещание, в това число скритото под водата. През 2001 година ЮНЕСКО инициира приемането на конвенцията „ За опазването на подводното културно завещание ”, която признава за културно завещание потънали обекти на повече от 100 години. Само част от европейските страни и някои страни от Латинска Америка и Африка обаче са подписали тази декларация. Съединени американски щати, Англия и азиатските страни разкритикували препоръчаните ограничения, по-специално заради неяснотата на термина " всички следи от човешко битие " и неналичието на действителни механизми за запазване на подводното културно завещание.
На фотографията горе: Джонката Keying (1848), скрито закупена от британците, наподобява на „ Тек Синг “.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ