На 6 декември ПП-ДБ внесоха промени в Закона за съдебната

На 6 декември ПП-ДБ внесоха промени в Закона за правосъдната власт, с които желаят да бъде прекратена започналата процедура във Висш съдебен съвет по желание на основен прокурор, в която единствен претендент е и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов. Текстовете са писани от някогашните министри на правораздаването Надежда Йорданова и Атанас Славов. Вчера съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков изпадна в невнятен екстаз, че с избора на Наталия Киселова за началник на Народно събрание Законът, който ще спре избора на Сарафов, ще влезе бързо в пленарната зала.

Преди година по същото време депутатите от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ побързаха да отворят шампанското. Конституционните ремонти, свързани със правосъдната власт, писани на коляно, бяха признати със същия екстаз. ПП-ДБ честваха - на инат на предизвестията на специалисти и адвокати, шокирани от небрежно гласуваните конституционни текстове, че те са в тотална колизия с Основния закон и ще бъдат анулирани. И тъкмо това се случи. 

След шампанското в ПП-ДБ пристигнаха сълзите - обединението се срина електорално, загубвайки 300 000 гласоподаватели. Това обаче не им попречи да не престават своя поход към съсипия на държавността. 

Този път още веднъж с писаните на коляно промени в Закона за правосъдната власт, които тази седмица бяха стартирани. 

ПП-ДБ желаят Народното събрание да ги гласоподава неотложно, в случай че може без да ги разисква, в случай че би трябвало и на Бъдни вечер, на Коледа, та с един удар – две жертви – независимостта на правораздаването и поругаване на християнските обичаи на българина.

ЕКСПЕРТИТЕ И ЮРИСТИТЕ ОТНОВО СА В ШОК 

Идеите за следващата „ правосъдна промяна “ на ПП-ДБ са достигнали до нови дълбини, до степен, че биха прилягали на маргинална извънпарламентарна партия, само че не и на втората политическа мощ, освен това претендираща за експертиза в законодателството, обвързвано със правосъдната власт.

Именно поради последното, може би е добре Надежда Йорданова и Атанас Славов от „ Да, България “, които през 2014-2015 година бяха част от екипа на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, а по-късно седнаха на същото кресло, да обяснят – какво ги кара да се откажат от личните си правила – за разделяне на управляващите и господство на правото. 

Защото препоръчаните в този момент промени на правосъдния закон не просто са противоконституционни, само че са и най-антидемократичните, които някой в миналото си е разрешавал да предлага. Зад партийния девиз „ Да спрем Сарафов! “ не се крие просто опит за бойкот на процедурата за избор на идващия основен прокурор - налице е и нескритото предпочитание за тотално заличаване на прокуратурата. 

СРЕЩУ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА... НА ХРИСТО ИВАНОВ

Когато преди 15 години Христо Иванов се появи в обществения спор за правосъдна промяна, тогава като специалист от неправителствения бранш, той обясняваше какъв брой значима е независимостта на правосъдната власт от политиците. 

Днес неговите следовници оферират претендентите за основен обвинител да се препитват в пленарната зала на Народното събрание! 

Забележете – по закон – основният прокурор е този, който желае имунитета на депутатите, в случай че същите са уличени в закононарушение. Но съгласно Лена Бориславова, Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков, Атанас Атанасов, Божидар Божанов, Ивайло Мирчев, Надежда Йорданова и сие, те трябвало да „ изпитват “ бъдещия основен прокурор. А може същото да го прави и Джейхан Ибрямов, който единствено преди два месеца беше заловен с авансово белязани 100 000 лева, до момента в който си ги пъхаше по джобовете на паркинга на хранителен магазин на бул. „ Цар Борис Трети “.

Но да се върнем на Христо Иванов като министър на правораздаването. Неговата промяна от 2015 година планува разделяне на Висш съдебен съвет на две – прокурорска и съдийска гилдия. Целта беше усилване на самоуправлението на съдийското съсловие, а оттова и на прокурорите. По искане на Иванов в законодателството бе признато, че основен прокурор се предлага от колегията на обвинителите, а ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд от съдийската гилдия. В краен случай от правосъдния министър, само че до момента не е имало казус представител на изпълнителната власт да се намесва в кадруването по върховете на правораздаването. 

Тази седмица досегашните съпартийци на Иванов оферират всички членове на Висш съдебен съвет да могат да оферират претенденти за обвинител №1.

Какво нещо е политиката – да тръгнеш против личния си водач, заставен позорно да напусне политическата сцена след следващия фалит на акцията му да овладее прокуратурата. 

ИНОВАЦИЯ НА ПП-ДБ - ПРАВОСЪДИЕ НА РОТАЦИЯ

Сякаш като на детска игра ПП-ДБ оферират, в случай че няма титуляр на поста основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, то краткотрайно ръководещите институциите да се ротират на шест месеца.

Не единствено в България, освен в Европейския съюз, а в целия свят, правосъдната власт е консервативна. Това е по този начин по причина на потребността от обезпечаването на тежест и мощ на нейните актове. Правилно депутатите от Великото национално заседание са постановили, че мандатите на „ тримата огромни “ в правосъдната власт следва да са 7-годишни, а на конституционните съдии 9-годишни.

Но ПП-ДБ не харесва това, тъй като те не желаят постоянни институции, а съсипия – слаби управляващи, които биха били лесна плячка за преодоляване и политическо отнемане. Заради това те желаят ротация на основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища - нещо сходно на ротацията на премиери в печално срутилата се сглобка. Дори и поука не си взеха в ПП-ДБ като се видя до какво води тази безпринципна тяхна иновация в обществения живот у нас.

ДИСКРИМИНАЦИЯ, КОНЮНКТУРА И АРИТМЕТКА

Известно е, че ПП-ДБ имат свое лоби измежду съдиите в лицето на Съюза на съдиите в България. Нескритите апетити на ССБ да кадрува по върховете на Темида прозират зад предлагането за тематични болшинства, с които да се избират и основен прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Избраните от професионалните квоти членове на Висш съдебен съвет би трябвало да имат по-голяма тежест при избора на „ тримата огромни “, дискриминационно оферират от ПП-ДБ. А и чисто конюнктурно – в случай че президентът откажел да подпише декрет за назначението на основен прокурор, то при идващото гласоподаване от Висш съдебен съвет, трябвало да има болшинство от най-малко половината определени от професионалната квота. Последното е обвързвано с обстоятелството, че този Висш съдебен съвет е с повърхностен състав. С други думи – вършим закон с авансово заложени аритметически параметри.

AD HOMINEN ЗАКОНОДАТЕЛСТВО 

Отвъд конкретиката на неуместните хрумвания, следва да се означи, че безусловно нищо не постанова тази несъразмерна неотложност на Закон за съдебната власт, с изключение на, в случай че вносителите на преследват други цели. Основната е ясна – бойкот на избора на нов основен прокурор. След като явно Висш съдебен съвет възнамерява да извърши пълномощието си, съгласно Конституцията и Закон за съдебната власт и на 16 януари да изслуша Борислав Сарафов, ПП-ДБ търсят метод да блокират това. С изключително законодателство. При това с ad hominem закон (срещу личността), което съставлява фрапантен образец на антидемократично законодателство в страна член на Европейския съюз.

Другата цел, която ПП-ДБ явно преследват, е да блокират опцията за сформиране на същинско проевропейско болшинство, като ултимативно предложат поддръжката си за кабинет с мандата на ГЕРБ-СДС, само против поддръжка за противоконституционно изменение на правосъдния закон. Вместо да се работи не просто за болшинство от над 120 гласа, а за квалифицирано болшинство от 160 гласа, с цел да се започва най-сетне изборът на нов Висш правосъден съвет и нов Инспекторат на правосъдната власт, ПП-ДБ пробват да въвлекат и правосъдната власт в бездната на разрухата, в която явно се намира Народното събрание. 

ЗАКОН ЗА СПАСЯВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ ЗА КОРУПЦИЯ

От няколко месеца в Министерство на правораздаването работна група разисква интензивно план на напълно нов Закон за правосъдната власт, който в цялост да отрази позициите на директно засегнатите от този систематичен закон, а точно настоящите магистрати.

В този смисъл, опитите на една политическа мощ за ad hoc законодателство за следващ път би провалило опитите за действителна промяна в правосъдната система. Когато предлагаш законодателно изменение, засягащо ръководството на правосъдната власт, най-малкото, което се изисква, е мнение от директно засегнатите органи. В случая – Висш правосъден съвет, прокуратурата, съдилищата. Дали Надежда Йорданова и Атанас Славов, като някогашни министри на правораздаването, осъзнават какъв брой жалки наподобяват в актуалната обстановка на безгласни реализатори на поръчението на скритите създатели на този вулгарен опит за законотворчество. 

Вносителите от ПП-ДБ няма да дадат пояснение – кой тъкмо е създател на плана им, въпреки това да е значителен въпрос, предвид на тоталния поврат в кардиналните им позиции. Години наред да си защитавал тезата за самостоятелност на съда и прокуратурата от политиците и в един миг да предлагаш депутатите да препитват претендентите за основен прокурор е ослепителен образец за липса на обикновена праволинейност и морал.

Всъщност, наличието на препоръчаните текстове най-добре приказва за авторството им – кръгът от олигарси, техните съдии и НПО-активисти, една съответна адвокатска адвокатска фирма, мрежата от пропагандни медии-бухалки и шепата останали професионални протестъри. С тази разлика, че към този момент никой не им има вяра. Преди години успяваха да съберат пред Съдебната палата по няколкостотин, даже хиляда души, а в този момент мъчно съумяват и 150. Все лица, които не желаят работещо правораздаване, тъй като може да се окажат негови клиенти. За корупция да вземем за пример.

А тъкмо, тъй като този антидемократичен законопроект визира структурата на една от управляващите в страната – правосъдната, прави ултимативното искане на ПП-ДБ за незабавно разглеждане на плана им за Закон за съдебната власт безусловно несъстоятелно. Освен, в случай че не търсят опрощение за взривяване на политическия спор по възможното образуване на болшинство за ръководство в границите на 51-то Народно заседание. И това въобще няма да е за първи път.

Бившият народен представител от ГЕРБ и ръководител на Конституционната комисия в 49-тия парламент Радомир Чолаков неведнъж обясни през последните месеци, че одиозната корекция на главния закон от 2023 година се е случила, точно поради ултиматумите на ПП-ДБ и пропагандното факсимиле, че „ в случай че не подкрепяш правосъдната промяна, значи си подкупен и си част от мафията… “

КРАЙ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО ОТ ЕВРОПА 

Проблемът с сегашния план на Закон за съдебната власт не е само, че е противоконституционен, ориентиран против съответна персона, антидемократичен и нарушаващ правилото за господство на правото, чието съблюдаване е наложително за страната ни като член на Европейския съюз.

Съответно България може да се окаже извършител, с всички последствия от това, в това число блокиране на европейското финансиране. ПП-ДБ за следващ път правят дейности против правораздаването, поради които страни като Полша и Унгария, бяха остро подложени на критика и даже застрашени от наказания от Европейската комисия. С единствената разлика, че у нас тези дейности се правят от демократични кръгове, а във Варшава и Будапеща от консерватори. Но колкото и лицемерно да подхождат прогресистите в Брюксел към законодателните безобразия, които ПП-ДБ още веднъж стартират, Европейска комисия не може постоянно да толерира сходни антидемократични прояви, комфортно прикрити зад клишето „ промяна “. Просто тъй като и Европа през днешния ден е друга. А въпросът до каква степен „ Продължаваме промяната “ е проевропейска партия от ден на ден ще се задава. А това пък от ден на ден тежи на „ Демократична България “. 

Разумните адвокати биха припомнили на развилнелите се законотворци от ПП-ДБ, че с плана си за промени в Закон за съдебната власт нарушават най-малко два документа на Съвета на Европа, по които България е страна – декларацията от Бордо от 2009 година и Римската харта от 2014 година Първият документ е признат от Консултативните препоръки на европейските съдии и прокурори, а вторият от този на европейските обвинители. 

„ Прокуратурата е самостоятелен орган, съществуването на който следва да се основава на закона във допустимо най-висока степен. В демократичната страна нито Народното събрание, нито който и да било държавен орган не би трябвало да се пробва да оказва непозволено влияние върху дадени прокурорски решения, взети по отношение на обособени каузи, за да определя по какъв начин следва да се организира наказателното преследвана във всеки конкретен случай или да лимитира прокурора при променянето на решенията си. Независимостта е извънредно значима за обезпечаването на опция на прокурорите да извършват задачата си “, пише в декларацията от Бордо. 

„ Независимостта на прокурорите - която е от значително значение за правоватадържава - би трябвало да се подсигурява от закона, на допустимо най-високо равнище, по метод,подобен на този на съдиите. Европейският съд по правата на човека смята,че енеобходимо да се подчертае, че " в едно демократично общество, както съдилищата, така и проверяващите управляващи, би трябвало да останат свободни от политически напън “, гласят пасажи от Римската харта. 

Тези цитати ясно демонстрират, че ПП-ДБ не просто търсят метод да саботират избора на основен прокурор, а извършват друга доста по злокобна задача – да разрушават – институциите и държавността, застрашавайки демокрацията у нас.

Единствената бариера пред това е болшинството в Народното събрание да прояви разсъдък и политическа зрялост, като прати в небитието пасквилния план на Закон за съдебната власт, тъй като противното неизбежно ще трансформира ги трансформира в плячка на упоритостта за еднолична власт и тирания на „ бащата “ на „ Промяната “.