Никулден е! Честито на имениците
На 6 декември означаваме деня на Св. Никола (Свети Николай Мирликийски Чудотворец).
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България и в целия християнски свят. Той е настойник на моретата, моряците и риболовците. Затова по традиция на трапезата на Никулден би трябвало да има риба, най-често шаран.
Според една легенда, по време на мощна морска стихия, светецът избавил с молебствия моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб. Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, умрял при рухване от най-високата мачта.
В облика на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езическия господ Посейдон. Това е повода българите да го почитат като патрон на моряците и риболовците, както и като настойник на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е сърдит, светецът предизвиква бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е умрял на 6 декември 342 година и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до през днешния ден във величествената базилика, издигната в негова чест.
В Западна Европа също празнуват деня на Св. Никола. Освен в италианския град Бари, където дружно го празнуват православни и католици, в Холандия и Белгия да вземем за пример този ден е изключително значим за децата. В нощта на пети против шести декември малчуганите оставят обувките си с вярата положителният светец да ги изпълни с лакомства и дарове. В доста региони на запада празненствата за свети Никола последователно се трансформират в Коледа, предава БГНЕС.
6-ти декември се счита и за ден на банкерите и търговците.
Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден доста православни християни одобряват свето Причастие, а за празничната софра подготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.
Много храмове в България носят името на Мирликийския Чудотворец. Никулден е празник на град Бургас, чиито поданици са го избрали за собствен небесен настойник.
Рано сутринта на Никулден стартира подготовката за трапезата. Рибата се приготвала по специфичен метод, като се пълнела с булгур, ориз, орехи, лук и стафиди, увивала се в тесто и по този начин се слагала да се пече. Това ядене наричали “рибник ” - жертвата, която принасяли в чест на св. Никола.
Подготовката продължавала с омесването и изпичането на обредни хлябове - единият наричали на св. Петка, а другият на св. Никола. Останалите гозби трябвало да бъдат наложително постни, да вземем за пример сарми, чушки, боб, царевица. След като специфичната софра за празника била подготвена, идвал свещеникът, който прекадявал храната и отрязвал опашката на рибата. После стопанинът на къщата вдигал високо над трапезата хлябовете и ги разчупвал. В този ритуал се криело вярването, че вдигнатият високо самун ще “вдигне ” вълшебен житата от идната годишна продукция.
Никулденската софра не се раздигала през целия ден, тъй като хората вярвали, че в дома се прибирали отишлите си от този свят, с цел да се гостят.
Около трапезата се пеели никулденски песни.
Следобед на площадите се извивало хоро, което в някои краища на България наричали “сглядно ”. На него се хващали всички моми, на които им предстояла сватба.
Вярвало се, че от този ден започвала същинската зима, бурите и снеговете. Дори хората вярвали, че на този ден ще завали първият сняг, който свети Никола щял да поръси от дългата си бяла брада. Никулден отбелязвал значим миг и за риболовците - краят на есенно-зимния рибарски сезон, след този ден риболовът бил неразрешен.
Различни гадания също съпътствали празничния ден. Народа вярвал, че в случай че денем било студено и валяло сняг, реколтата през идната година щяла да бъде добра, а в случай че времето било меко - щяло да има слаба годишна продукция.
Днес честват: Кольо, Колю, Ненко, Нено, Никола, Николай, Нино, Ненка, Никол, Николета, Николина, Николинка, Нина, Нинка, Ница.
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България и в целия християнски свят. Той е настойник на моретата, моряците и риболовците. Затова по традиция на трапезата на Никулден би трябвало да има риба, най-често шаран.
Според една легенда, по време на мощна морска стихия, светецът избавил с молебствия моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб. Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, умрял при рухване от най-високата мачта.
В облика на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езическия господ Посейдон. Това е повода българите да го почитат като патрон на моряците и риболовците, както и като настойник на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е сърдит, светецът предизвиква бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е умрял на 6 декември 342 година и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до през днешния ден във величествената базилика, издигната в негова чест.
В Западна Европа също празнуват деня на Св. Никола. Освен в италианския град Бари, където дружно го празнуват православни и католици, в Холандия и Белгия да вземем за пример този ден е изключително значим за децата. В нощта на пети против шести декември малчуганите оставят обувките си с вярата положителният светец да ги изпълни с лакомства и дарове. В доста региони на запада празненствата за свети Никола последователно се трансформират в Коледа, предава БГНЕС.
6-ти декември се счита и за ден на банкерите и търговците.
Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден доста православни християни одобряват свето Причастие, а за празничната софра подготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.
Много храмове в България носят името на Мирликийския Чудотворец. Никулден е празник на град Бургас, чиито поданици са го избрали за собствен небесен настойник.
Рано сутринта на Никулден стартира подготовката за трапезата. Рибата се приготвала по специфичен метод, като се пълнела с булгур, ориз, орехи, лук и стафиди, увивала се в тесто и по този начин се слагала да се пече. Това ядене наричали “рибник ” - жертвата, която принасяли в чест на св. Никола.
Подготовката продължавала с омесването и изпичането на обредни хлябове - единият наричали на св. Петка, а другият на св. Никола. Останалите гозби трябвало да бъдат наложително постни, да вземем за пример сарми, чушки, боб, царевица. След като специфичната софра за празника била подготвена, идвал свещеникът, който прекадявал храната и отрязвал опашката на рибата. После стопанинът на къщата вдигал високо над трапезата хлябовете и ги разчупвал. В този ритуал се криело вярването, че вдигнатият високо самун ще “вдигне ” вълшебен житата от идната годишна продукция.
Никулденската софра не се раздигала през целия ден, тъй като хората вярвали, че в дома се прибирали отишлите си от този свят, с цел да се гостят.
Около трапезата се пеели никулденски песни.
Следобед на площадите се извивало хоро, което в някои краища на България наричали “сглядно ”. На него се хващали всички моми, на които им предстояла сватба.
Вярвало се, че от този ден започвала същинската зима, бурите и снеговете. Дори хората вярвали, че на този ден ще завали първият сняг, който свети Никола щял да поръси от дългата си бяла брада. Никулден отбелязвал значим миг и за риболовците - краят на есенно-зимния рибарски сезон, след този ден риболовът бил неразрешен.
Различни гадания също съпътствали празничния ден. Народа вярвал, че в случай че денем било студено и валяло сняг, реколтата през идната година щяла да бъде добра, а в случай че времето било меко - щяло да има слаба годишна продукция.
Днес честват: Кольо, Колю, Ненко, Нено, Никола, Николай, Нино, Ненка, Никол, Николета, Николина, Николинка, Нина, Нинка, Ница.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ