На 6 декември 1917 г., малко след Октомврийската революция в

На 6 декември 1917 година, малко след Октомврийската гражданска война в Русия, Финландия афишира своята самостоятелност. Тя е приета от съветското държавно управление на Владимир Ленин.

Това става допустимо частично вследствие на Първата международна война и частично заради обстоятелството, че обществото узрява за концепцията за самостоятелност след рухването на монархията през 1917 година

След като в продължение на 600 години Финландия е част от шведската страна, през 1809 година след Наполеоновите войни страната минава в ръцете на Руската империя.

Финландия получава статут на Велико Руско княжество със лични и правораздавателни инстанции, напомнят от посолството на Финландия.

Стремежът към самостоятелност поражда естествено след подема на национализма през втората половина на XIX век. Идеолог на това придвижване се явява Йохан Вилем Снелман, учител в Университета на Хелзинки и самият той възпитаник на немския мъдрец Хегел. Снелман подбужда финландския народ да отстоява своята езикова и културна еднаквост.

Идеята за самостоятелна Финландия набира все по-широка известност през втората половина на XIX в. и доближава връх със застрашителното приближаване на Първата международна война при започване на XX в.

Движението за самостоятелност става все по-активно по време на войната и изключително след декларацията от ноември 1914 година, с която се лишават съществени права на Финландия: държавното управление се „ русифицира” и се подхващат стъпки за угнетяване на зараждащия се финландски шовинизъм.

Свалянето от трона на съветския цар през 1917 година и Октомврийската гражданска война са двете събития, които окуражават така наречен Независим Сенат, предвождан от Пер Евинд Свинхувуд, да внесе предложение в Народното събрание Финландия да своята самостоятелност и новата суверенна страна да бъде със статут на република. Предложението е утвърдено от Народното събрание на 6 декември 1917 година

На 31 декември 1917 година по гледище на Сената, държавното управление на Ленин публично признава новата страна, последвано от Франция, Швеция, Германия, Австро-Унгария, Гърция, Дания и Норвегия, а година и половина по-късно и от Съединени американски щати и Англия.

Националните празнувания на Деня на независимостта на Финландия стартират с повдигане на знамето в хълма Тахтиторни в Хелзинки, последвано от тържествена литургия в катедралата на Хелзинки, на която обичайно участва и президента на републиката.

На Деня на независимостта армията провежда боен церемониал, на всички места се вее финландският байрак и във всеки дом се палят обичайно две свещи, оцветени в бяло и синьо.