Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата
На 6 август Българската православна черква отбелязва един от най-светлите си празници, а точно Преображение Господне.
Началото на празника идва от първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките му възпитаници.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия - съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен.
Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия, за идните си премеждия и Кръстна гибел в Йерусалим. В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: „ Този е Моят любим Син, в който е Моето снизхождение. Него слушайте ".
При тези слова свише, апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: „ Станете, не бойте се! ". Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование „ Начатки овощей ", а в Българската православна черква - „ Освещаване на гроздето ". Защото, в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според българския национален календар на 6 август настава трайно видоизменение в природата. Слънцето обръща тил на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
На Преображение Господне имен ден честват: Светлан, Светлин, Светльо, Светозар, Светомир, Светослав, Сотир, Спас, Спасимир, Хрисимир, Христин, Христиан, Християн, Христо, Христомир, Христофор, Светла, Светлана, Светломира, Светозара, Светомира, Светослава, Сияна, Спасена, Спасимира, Спаска, Хрисимира, Хрисия, Христиана, Христина, Християна, Христомира.
Хрисимир, Хрисимира, Христин, Христина, Христиан, Христиана, Християн, Християна, Христо, Христомир, Христомира и Христофор могат да честват и на 25 декември – Рождество Христово
Началото на празника идва от първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките му възпитаници.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия - съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им приказвал постоянно за страданията, които го чакат, за гибелта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен.
Лицето му светело като слънце, а облеклата му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия, за идните си премеждия и Кръстна гибел в Йерусалим. В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: „ Този е Моят любим Син, в който е Моето снизхождение. Него слушайте ".
При тези слова свише, апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците си и споделил: „ Станете, не бойте се! ". Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование „ Начатки овощей ", а в Българската православна черква - „ Освещаване на гроздето ". Защото, в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.
Според българския национален календар на 6 август настава трайно видоизменение в природата. Слънцето обръща тил на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
На Преображение Господне имен ден честват: Светлан, Светлин, Светльо, Светозар, Светомир, Светослав, Сотир, Спас, Спасимир, Хрисимир, Христин, Христиан, Християн, Христо, Христомир, Христофор, Светла, Светлана, Светломира, Светозара, Светомира, Светослава, Сияна, Спасена, Спасимира, Спаска, Хрисимира, Хрисия, Христиана, Христина, Християна, Христомира.
Хрисимир, Хрисимира, Христин, Христина, Христиан, Христиана, Християн, Християна, Христо, Христомир, Христомира и Христофор могат да честват и на 25 декември – Рождество Христово
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ