На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите

На 6 август Българската православна черква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е в първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките Му възпитаници.

Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съгласно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им приказвал постоянно за страданията, които Го чакат, за гибелта и Възкресението Си. За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна популярност. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Лицето Му светело като слънце, а облеклата Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за идните Си премеждия и Кръстна гибел в Иерусалим. В един миг ярък облак осенил всички и от него се разнесъл всесилен глас: “Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение. Него слушайте.” При тези слова Свише апостолите в мощен боязън паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се доближил към учениците Си и споделил: “Станете, не бойте се!” Това чудодейно събитие трябвало да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование “Начатки овощей”, а в Българската православна черква – “Освещаване на гроздето”. Защото, в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.

В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал. Според българския национален календар на 6 август настава трайно видоизменение в природата. Слънцето обръща тил на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и в случай че някой види това, се сбъдва всичко, което си назова. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и заболяването се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните очевидно понижават, чака се студът. Всеки би трябвало да се размишления, да си спомни, че е имало доста случаи, когато е бил неприятен и ето, в този момент е времето да се преобрази, да стане по-добър.