Днес е Петдесетница
На 50-ия ден след Великден се отбелязва Петдесетница. Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият миг на християнската черква. Докато традиционно иконите показват дейностите, случили се в постройката, доста от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската връхнина като знак на огромното значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.
Период, в който другите обреди и традиции са за плодородие, здраве и фамилно благоденствие.
На Петдесетница, рано заран хората късат цветя и треви, пелин и орехова шума, извиват венци и букети, украсяват домовете си, пеят песни, играят русалските игри, принасят курбан и така нататък на гробищата се носят цветя, ястия и вино. Вярва се, че от Велик четвъртък до този ден душите на умрелите са били на независимост, а в този момент към този момент се прибират по местата си, отредени им от Бога.
Според народа, русалките през тези дни приключват своята сеитба, почнала на Спасовден. През цялата седмица къщите стоят постлани с пелин и орехова шума. Всички носят на краката си пелин, с цел да се предпазят от русалската болест.
През тези дни русалиите играят и пеят по домовете. Това са единствено мъже, родени през Русалската неделя, облечени в особено облекло и извършващи вълшебен дейности. Игрите и песните радват русалките и те пеят „ житата да порастват по-добре, класовете да се пълнят със зърно, лозята и овошките да правят богат плод ". Където минат русалиите, никой не се разболява през годината.
В петдесетия ден след Светлото Христово Възкресение Църквата чества още едно доста значимо събитие: Петдесетница, или празник на Света Троица – е възпоминание за ипостасното събитие, за слизането на Светия Дух над апостолите, раждането на Християнската Църква. Слизането на Духа Утешител основава Църквата.
Бог се явява в Своята Трета Ипостас и в никакъв случай повече не оставя света, участва в него в Ипостаста на Духа, Който постоянно работи в Божията Църква. Разбира се, Духът Свети не бездейства и в старозаветната ера. Той е звучал в думите на великите пророци Исая, Йеремия, Йезекиил, подтиквал е определения народ да остави заблудите и да си спомни за своята богоизбраност. Божият Дух водил ръката на Моисей, Давид, Соломон, на другите древен герои, на създателите на божествените книги, които Църквата е нарекла боговдъхновени.
На Петдесетница Светият Дух се явява ипостасно в пълнотата на Своето Божествено Битие, явява се по този начин, че в никакъв случай повече да не напусне света, основава нова действителност на Христовата Църква, същностно съединява в Себе Си Небето и земята, Бога и индивида. По своето определение Църквата е постоянно единна, по този начин, както е Един Бог, съзидал я с ипостаста на Светия Дух. Затова всички съобщества, които се откъснали от едната Църква, остават вън от нейната граница и отвън пълнотата на Божествената берекет. Но Тя, Христовата Църква заема една местна област в света, изумена от прегрешението. Вярващият човек, живее не най-вече в Църквата, той живее в този свят, нападнат от изкушения, бърка и губи получената Божествена берекет. Човекът е самичък и неверен, само че Църквата е свята. Светият Дух в никакъв случай не я напуща. И когато се връща в своята същинска татковина – Небето, каещият се виновник намира изгубеното и разпиляното по пътищата на света; изцелява се с благодатта на Духа. Светостта е един от най-явните знаци за наличие на Църквата, Свята я назовава и Символът на вярата. Тя, същинската Христова Църква, обединила в себе си Божествената и човешката действителности не може да не бъде свята. Изворът на тази святост не е в духоносните й членове, в това число подчиненост и свещенство, а в благодатта на Самия Дух Свети, на Когото само се крепи Църквата. Човекът е Божий облик и неговата обич е облик на Божествената Любов.
Благодатната мощ на Светия Дух, трансформирала обществото от съидейници в Църква Христова, е Божествена Любов. От тази обич стартира всичко, от нея стартира историята на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква. " Защото любовта е от Бога и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога… Ако обичан един различен, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена у нас… Бог е обич, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него. " (1 Ин. 4:7, 12, 16).
Силата на любовта построява Църквата като тайнствено Тяло Христово, тъй като тази братска обич e деяние на безконечната Благодатна Любов, Която е Бог. Света
Петдесетница се назовава още празник на Света Троица. Единосъщието на Отец, Син и Дух Свети се демонстрира в Църквата като съборност.
Съборното, т.е. учреденото на духовната независимост и обич общество на Църквата за същинския християнин постоянно ще бъде блян за устройство на човешката общественост. Много храмове са осветени в чест на великия празник на Света Троица. Възторг и страхопочитание изпълват всеки, който си спомни, че този ден е рожденият ден на Църквата, за която Христос даде обещание, че портите адови няма да й надделеят.
Период, в който другите обреди и традиции са за плодородие, здраве и фамилно благоденствие.
На Петдесетница, рано заран хората късат цветя и треви, пелин и орехова шума, извиват венци и букети, украсяват домовете си, пеят песни, играят русалските игри, принасят курбан и така нататък на гробищата се носят цветя, ястия и вино. Вярва се, че от Велик четвъртък до този ден душите на умрелите са били на независимост, а в този момент към този момент се прибират по местата си, отредени им от Бога.
Според народа, русалките през тези дни приключват своята сеитба, почнала на Спасовден. През цялата седмица къщите стоят постлани с пелин и орехова шума. Всички носят на краката си пелин, с цел да се предпазят от русалската болест.
През тези дни русалиите играят и пеят по домовете. Това са единствено мъже, родени през Русалската неделя, облечени в особено облекло и извършващи вълшебен дейности. Игрите и песните радват русалките и те пеят „ житата да порастват по-добре, класовете да се пълнят със зърно, лозята и овошките да правят богат плод ". Където минат русалиите, никой не се разболява през годината.
В петдесетия ден след Светлото Христово Възкресение Църквата чества още едно доста значимо събитие: Петдесетница, или празник на Света Троица – е възпоминание за ипостасното събитие, за слизането на Светия Дух над апостолите, раждането на Християнската Църква. Слизането на Духа Утешител основава Църквата.
Бог се явява в Своята Трета Ипостас и в никакъв случай повече не оставя света, участва в него в Ипостаста на Духа, Който постоянно работи в Божията Църква. Разбира се, Духът Свети не бездейства и в старозаветната ера. Той е звучал в думите на великите пророци Исая, Йеремия, Йезекиил, подтиквал е определения народ да остави заблудите и да си спомни за своята богоизбраност. Божият Дух водил ръката на Моисей, Давид, Соломон, на другите древен герои, на създателите на божествените книги, които Църквата е нарекла боговдъхновени.
На Петдесетница Светият Дух се явява ипостасно в пълнотата на Своето Божествено Битие, явява се по този начин, че в никакъв случай повече да не напусне света, основава нова действителност на Христовата Църква, същностно съединява в Себе Си Небето и земята, Бога и индивида. По своето определение Църквата е постоянно единна, по този начин, както е Един Бог, съзидал я с ипостаста на Светия Дух. Затова всички съобщества, които се откъснали от едната Църква, остават вън от нейната граница и отвън пълнотата на Божествената берекет. Но Тя, Христовата Църква заема една местна област в света, изумена от прегрешението. Вярващият човек, живее не най-вече в Църквата, той живее в този свят, нападнат от изкушения, бърка и губи получената Божествена берекет. Човекът е самичък и неверен, само че Църквата е свята. Светият Дух в никакъв случай не я напуща. И когато се връща в своята същинска татковина – Небето, каещият се виновник намира изгубеното и разпиляното по пътищата на света; изцелява се с благодатта на Духа. Светостта е един от най-явните знаци за наличие на Църквата, Свята я назовава и Символът на вярата. Тя, същинската Христова Църква, обединила в себе си Божествената и човешката действителности не може да не бъде свята. Изворът на тази святост не е в духоносните й членове, в това число подчиненост и свещенство, а в благодатта на Самия Дух Свети, на Когото само се крепи Църквата. Човекът е Божий облик и неговата обич е облик на Божествената Любов.
Благодатната мощ на Светия Дух, трансформирала обществото от съидейници в Църква Христова, е Божествена Любов. От тази обич стартира всичко, от нея стартира историята на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква. " Защото любовта е от Бога и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога… Ако обичан един различен, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена у нас… Бог е обич, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него. " (1 Ин. 4:7, 12, 16).
Силата на любовта построява Църквата като тайнствено Тяло Христово, тъй като тази братска обич e деяние на безконечната Благодатна Любов, Която е Бог. Света
Петдесетница се назовава още празник на Света Троица. Единосъщието на Отец, Син и Дух Свети се демонстрира в Църквата като съборност.
Съборното, т.е. учреденото на духовната независимост и обич общество на Църквата за същинския християнин постоянно ще бъде блян за устройство на човешката общественост. Много храмове са осветени в чест на великия празник на Света Троица. Възторг и страхопочитание изпълват всеки, който си спомни, че този ден е рожденият ден на Църквата, за която Христос даде обещание, че портите адови няма да й надделеят.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ