Референдумите в историята на Казахстан
На 5 юни в Казахстан бе създаден референдум за смяна на конституцията. На референдума казахстанците имаха опция да се произнесат по въпроса дали утвърждават общо 56 промени в 33 члена на главния закон. На въпроса " Одобрявате ли конституционните промени? " можеше да се дава отговор с " Да " и " Не ". Избирателната интензивност беше 68,05 %. С " Да " гласоподаваха 77,18 % от гласоподавателите, напомня Българска телеграфна агенция.
Това беше третият референдум в историята на Казахстан и, за разлика от предходните два, този път измененията плануват ограничение на пълномощията на казахстанския президент.
Кратка информация за референдумите в Казахстан
Първите два референдума в Казахстан бяха създадени през 1995 година
1) Референдумът на 29 април 1995 година
Първият референдум в историята на самостоятелен Казахстан бе създаден на 29 април 1995 година Въпросът, насочен към гласоподавателите тогава, беше дефиниран по следния метод: " Одобрявате ли удължаването до 1 декември 2000 година на управническия мандат на (президента Нурсултан) Назарбаев, който бе определен от народа на 1 декември 1991 година? ". Избирателната интензивност беше 91 % от имащите право на глас, като 95,46 % от гласоподавателите гласоподаваха с " Да ". С " Не " гласоподаваха единствено 3,8 %. Така Назарбаев легитимира оставането си на власт до 2000 година, а референдумът послужи като мотив за анулация на президентските избори, планувани за 1996 година
2) Референдумът на 30 август 1995 година
Вторият референдум бе създаден на 30 август 1995 година и с него бе призната нова конституция на Казахстан. На този референдум въпросът беше " Одобрявате ли плана на конституция на Република Казахстан, който бе обнародван на 1 август 1995 година? ". Избирателната интензивност на тези избори беше 90,6 % от имащите право на глас, като 90 % от гласоподавателите гласоподаваха с " Да ".
Какви са конституционните промени, които бяха утвърдени на референдума на 5 юни тази година?
Третият референдум в историята на Казахстан, извършен на 5 юни тази година, бе обвързван с няколко значими промени в конституцията. Конституционните промени, които бяха подложени на гласоподаване на референдума, включват прекосяване от " суперпрезидентския " модел на държавно ръководство към президентска система със засилени пълномощия на Народното събрание. С други думи, те ще доведат до ограничение на пълномощията на президента.
Освен това, по силата на утвърдените на референдума промени от конституцията ще бъдат отстранени текстовете за специфичната роля на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев.
Друга смяна, която беше утвърдена, е правилото, че занапред нататък за казахстанския президент ще работи възбрана да членува в политическа партия, до момента в който трае управническият му мандат. Тази смяна беше подбудена от нуждата да бъде импортирано разграничаване сред партийните и държавните каузи, които бяха достигнали до точка на разбъркване.
С референдума бе прокарана и смяна в метода на избиране на народните представители. Досега 98 от общо 107-те депутати в долната камара на казахстанския парламент бяха предавани от гласоподавателите, а девет - от така наречен Асамблея на народа на Казахстан, консултативен орган към президента. Отсега нататък всички членове на долната камара ще бъдат избирани непосредствено от народа.
Макар някои специалисти да бяха на мнение, че Сенатът (горната камара на парламента), която се състои от представители на районите и от хора, назначени от президента, следва да бъде отстранен, това не се случи. От 15 на 10 бе понижен броят на сенаторите, които биват назначени от президента. Останалите петима, които до момента бяха назначавани от президента, отсега нататък ще бъдат определяни от Асамблеята на народа на Казахстан.
Друга значима оригиналност в конституцията, утвърдена от гласоподавателите на 5 юни, е включването в главния закон на правото на самостоятелната конституционната тъжба. Отсега нататък казахстанците ще могат да се обръщат непосредствено към Конституционния съд, с цел да отбрани той правата им.
На референдума бе утвърдено и предлагането за конституционна възбрана на смъртното наказване. От 2004 година в Казахстан работи мораториум върху смъртните санкции.
Това беше третият референдум в историята на Казахстан и, за разлика от предходните два, този път измененията плануват ограничение на пълномощията на казахстанския президент.
Кратка информация за референдумите в Казахстан
Първите два референдума в Казахстан бяха създадени през 1995 година
1) Референдумът на 29 април 1995 година
Първият референдум в историята на самостоятелен Казахстан бе създаден на 29 април 1995 година Въпросът, насочен към гласоподавателите тогава, беше дефиниран по следния метод: " Одобрявате ли удължаването до 1 декември 2000 година на управническия мандат на (президента Нурсултан) Назарбаев, който бе определен от народа на 1 декември 1991 година? ". Избирателната интензивност беше 91 % от имащите право на глас, като 95,46 % от гласоподавателите гласоподаваха с " Да ". С " Не " гласоподаваха единствено 3,8 %. Така Назарбаев легитимира оставането си на власт до 2000 година, а референдумът послужи като мотив за анулация на президентските избори, планувани за 1996 година
2) Референдумът на 30 август 1995 година
Вторият референдум бе създаден на 30 август 1995 година и с него бе призната нова конституция на Казахстан. На този референдум въпросът беше " Одобрявате ли плана на конституция на Република Казахстан, който бе обнародван на 1 август 1995 година? ". Избирателната интензивност на тези избори беше 90,6 % от имащите право на глас, като 90 % от гласоподавателите гласоподаваха с " Да ".
Какви са конституционните промени, които бяха утвърдени на референдума на 5 юни тази година?
Третият референдум в историята на Казахстан, извършен на 5 юни тази година, бе обвързван с няколко значими промени в конституцията. Конституционните промени, които бяха подложени на гласоподаване на референдума, включват прекосяване от " суперпрезидентския " модел на държавно ръководство към президентска система със засилени пълномощия на Народното събрание. С други думи, те ще доведат до ограничение на пълномощията на президента.
Освен това, по силата на утвърдените на референдума промени от конституцията ще бъдат отстранени текстовете за специфичната роля на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев.
Друга смяна, която беше утвърдена, е правилото, че занапред нататък за казахстанския президент ще работи възбрана да членува в политическа партия, до момента в който трае управническият му мандат. Тази смяна беше подбудена от нуждата да бъде импортирано разграничаване сред партийните и държавните каузи, които бяха достигнали до точка на разбъркване.
С референдума бе прокарана и смяна в метода на избиране на народните представители. Досега 98 от общо 107-те депутати в долната камара на казахстанския парламент бяха предавани от гласоподавателите, а девет - от така наречен Асамблея на народа на Казахстан, консултативен орган към президента. Отсега нататък всички членове на долната камара ще бъдат избирани непосредствено от народа.
Макар някои специалисти да бяха на мнение, че Сенатът (горната камара на парламента), която се състои от представители на районите и от хора, назначени от президента, следва да бъде отстранен, това не се случи. От 15 на 10 бе понижен броят на сенаторите, които биват назначени от президента. Останалите петима, които до момента бяха назначавани от президента, отсега нататък ще бъдат определяни от Асамблеята на народа на Казахстан.
Друга значима оригиналност в конституцията, утвърдена от гласоподавателите на 5 юни, е включването в главния закон на правото на самостоятелната конституционната тъжба. Отсега нататък казахстанците ще могат да се обръщат непосредствено към Конституционния съд, с цел да отбрани той правата им.
На референдума бе утвърдено и предлагането за конституционна възбрана на смъртното наказване. От 2004 година в Казахстан работи мораториум върху смъртните санкции.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ