Държава извършва радикални конституционни промени
На 5 юни народът на Казахстан ще отиде до изборните урни, с цел да гласоподава промени в Конституцията. Промените са доста – засягат близо една трета от главния закон. Целта е да се извърши смяна от „ супер президентска “ република към „ президентска “. Ще бъдат дадени обаче и повече права на локалната власт. Това може да се пояснява и като първа, въпреки и доста далечна крачка, към парламентарна република.
Новата конституция на Казахстан е призната на 30 август 1995 година От тогава до през днешния ден тя е променяна 5 пъти. Те са се отнасяли до периодите и функционалностите на президента на страната, както и пълномощията на Народното събрание.
„ Предстоящата конституционна промяна е значима крачка в реализирането на президентската стратегия и политическите промени. Проектът за смяна на конституцията е създаден от водещи учени, адвокати и конституционалисти и има позитивна оценка от Конституционния съвет. Проектът за измененията е осъществен на база предпочитание на жителите и се осъществя в полза на цялото общество. Всички промени в конституцията имат за цел да основат правова основа за финален преход от „ суперпрезидентски модел “ към „ президентска република “. Втората цел е преразпределение на властовите пълномощия. Третата цел е усилване на ролята и повишение статуса на Народното събрание “, сподели на среща с историци, политолози и публицисти посланика на Казахстан в България Темиртай Избастин.
Промените в конституцията са част от промени за модернизиране на политическата система на страната в границите на построяването на „ Новия Казахстан “, инициирана от президента Касъм-Жомарт Токаев.
„ Земята и нейните глъбини, вода, растителност и скотски свят и други естествени запаси са благосъстоятелност на народа. От името на народа правото на благосъстоятелност се осъществят от страната “ е една от поправките, които се планува.
Важно е да се означи, че Казахстан не разрешава смъртната присъда.
„ Председателят и съдиите на Конституционния съд, на Върховния съд и останалите съдилища, ръководителят и членовете на Централната изборна комисия, военнослужещите, чиновниците на органите за национална сигурност не могат да са членове на политически партии, професионални съюзи или да са поддръжници, на която и да било политическа партия “, написа в едно от предложенията за смяна на конституцията.
Промяна има и в Меджилиса – долната камара на двукамерния парламент на Казахстан. Предложението е броят на депутатите в него да бъде понижен на 98, като те ще бъдат избирани по смесена изборна система: по пропорционална изборна система на териториален принцип, както и по едномандатни териториални изборни окръзи. Депутатът от Меджилиса се лишава от това си право при положение, в случай че въпросното лице излезе или бъде изключено от политическата партия, която съставлява в Народното събрание.
Законите и измененията в тях ще се одобряват първо от Меджилиса, а по-късно в Сената – горната камара на Народното събрание. В случай, че президента на републиката има възражения, то те се преглеждат от Народното събрание в рамките до 1 месец откакто са направени. В случай, че ¾ от депутатите са приели възраженията на президента, президентът в период до 1 месец подписва конституционния закон. Ако възраженията на президента не бъдат признати то законът се смята за неприет или се приема с корекциите на президента.
Председателят на Висшия правосъден съвет се назначава от президента на страната със единодушието на Сената. Статута, реда за сформирането и организацията на работа на Висшия правосъден съвет се дефинира със закон.
Кметовете на регионите, градовете с републиканско значение и столицата се назначават от президента на републиката със единодушието на заместниците на маслихатите, ситуирани на територията на района, или надлежно на заместниците на маслихатите на градовете с републиканско значение и столицата.
Президентът на републиката предлага минимум двама претенденти за гласоподаване. Кандидатът, който получи повече гласове от депутатите от маслихата, взели участие в гласуването, се смята за определен.
Кметовете на други административно-териториални единици се назначават или избират на служба, както и се освобождават от служба по планувания от закона ред. Президентът на републиката има право по свое убеждение да освобождава кметовете на области, градове с републиканско значение и столици.
„ Измененията в Конституцията ще дадат подтик на по-нататъшната демократизация на казахстанското общество и ще допринесат за възстановяване на правосъдната и правоохранителната система на страната “ е мнението на проф. Захари Захариев, ръководител на Федерацията за другарство с Русия и народите на страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Водещият български политолог Нина Дюлгерова е на мнение, че „ провежданите промени образно показват огромните промени в политическата система, които ще изведат страната на ново равнище на развиване в изискванията на актуалните световни провокации “.
„ Под управлението на Касъм-Жомарт Токаев Казахстан е единствена на постсъветско пространство страна, която организира невиждани по своя мащаб промени. Те имат извънредно значение в границите на инициираните промени в Конституцията на страната “, счита журналистът Георги Вацов.
Проф. Захариев, проф. Дюлгерова, депутатът Симеон Славчев и журналистът Вацов получиха от посланика на Казахстан в България специфични благодарствени плакети.
Новата конституция на Казахстан е призната на 30 август 1995 година От тогава до през днешния ден тя е променяна 5 пъти. Те са се отнасяли до периодите и функционалностите на президента на страната, както и пълномощията на Народното събрание.
„ Предстоящата конституционна промяна е значима крачка в реализирането на президентската стратегия и политическите промени. Проектът за смяна на конституцията е създаден от водещи учени, адвокати и конституционалисти и има позитивна оценка от Конституционния съвет. Проектът за измененията е осъществен на база предпочитание на жителите и се осъществя в полза на цялото общество. Всички промени в конституцията имат за цел да основат правова основа за финален преход от „ суперпрезидентски модел “ към „ президентска република “. Втората цел е преразпределение на властовите пълномощия. Третата цел е усилване на ролята и повишение статуса на Народното събрание “, сподели на среща с историци, политолози и публицисти посланика на Казахстан в България Темиртай Избастин.
Промените в конституцията са част от промени за модернизиране на политическата система на страната в границите на построяването на „ Новия Казахстан “, инициирана от президента Касъм-Жомарт Токаев.
„ Земята и нейните глъбини, вода, растителност и скотски свят и други естествени запаси са благосъстоятелност на народа. От името на народа правото на благосъстоятелност се осъществят от страната “ е една от поправките, които се планува.
Важно е да се означи, че Казахстан не разрешава смъртната присъда.
„ Председателят и съдиите на Конституционния съд, на Върховния съд и останалите съдилища, ръководителят и членовете на Централната изборна комисия, военнослужещите, чиновниците на органите за национална сигурност не могат да са членове на политически партии, професионални съюзи или да са поддръжници, на която и да било политическа партия “, написа в едно от предложенията за смяна на конституцията.
Промяна има и в Меджилиса – долната камара на двукамерния парламент на Казахстан. Предложението е броят на депутатите в него да бъде понижен на 98, като те ще бъдат избирани по смесена изборна система: по пропорционална изборна система на териториален принцип, както и по едномандатни териториални изборни окръзи. Депутатът от Меджилиса се лишава от това си право при положение, в случай че въпросното лице излезе или бъде изключено от политическата партия, която съставлява в Народното събрание.
Законите и измененията в тях ще се одобряват първо от Меджилиса, а по-късно в Сената – горната камара на Народното събрание. В случай, че президента на републиката има възражения, то те се преглеждат от Народното събрание в рамките до 1 месец откакто са направени. В случай, че ¾ от депутатите са приели възраженията на президента, президентът в период до 1 месец подписва конституционния закон. Ако възраженията на президента не бъдат признати то законът се смята за неприет или се приема с корекциите на президента.
Председателят на Висшия правосъден съвет се назначава от президента на страната със единодушието на Сената. Статута, реда за сформирането и организацията на работа на Висшия правосъден съвет се дефинира със закон.
Кметовете на регионите, градовете с републиканско значение и столицата се назначават от президента на републиката със единодушието на заместниците на маслихатите, ситуирани на територията на района, или надлежно на заместниците на маслихатите на градовете с републиканско значение и столицата.
Президентът на републиката предлага минимум двама претенденти за гласоподаване. Кандидатът, който получи повече гласове от депутатите от маслихата, взели участие в гласуването, се смята за определен.
Кметовете на други административно-териториални единици се назначават или избират на служба, както и се освобождават от служба по планувания от закона ред. Президентът на републиката има право по свое убеждение да освобождава кметовете на области, градове с републиканско значение и столици.
„ Измененията в Конституцията ще дадат подтик на по-нататъшната демократизация на казахстанското общество и ще допринесат за възстановяване на правосъдната и правоохранителната система на страната “ е мнението на проф. Захари Захариев, ръководител на Федерацията за другарство с Русия и народите на страните от Оперативно-наблюдателно дело.
Водещият български политолог Нина Дюлгерова е на мнение, че „ провежданите промени образно показват огромните промени в политическата система, които ще изведат страната на ново равнище на развиване в изискванията на актуалните световни провокации “.
„ Под управлението на Касъм-Жомарт Токаев Казахстан е единствена на постсъветско пространство страна, която организира невиждани по своя мащаб промени. Те имат извънредно значение в границите на инициираните промени в Конституцията на страната “, счита журналистът Георги Вацов.
Проф. Захариев, проф. Дюлгерова, депутатът Симеон Славчев и журналистът Вацов получиха от посланика на Казахстан в България специфични благодарствени плакети.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ