5.6.1967 г.: В шестдневна война Израел разгромява арабска коалиция
На 5 юни 1967 година стартира „ Шестдневната война ”, в която Израел разгромява превъзхождащата го арабска коалиция от Египет, Сирия и Йордания. От израелска позиция тази война е превантивна военна акция, целяща да прекрати натиска на прилежащите арабски страна върху Израел и предотвратяване на еврейската страна от заличаване. ПРИЧИНИ ЗА ВОЙНАТА
В началото на 60-те години Сирия стартира да финансира партизански набези над Израел. Двете страни имат различия във връзка с границата и водоизточниците още от 1949 година Граничните конфликти зачестяват, като размяната на артилерийски, танков и пушечен огън последователно се трансформират в рутина.
Връхната точка в ескалацията е на 7 април 1967 година, когато над Голанските възвишения се развихря същинска въздушна борба. Сирия губи 6 самолета Миг-21 в битките с израелските Дасо Мираж-3, като последните по-късно същия ден прелитат демонстративно над Дамаск.
По гледище на Египет от 18 май 1967 година Организация на обединените нации изтегля от „ буферна зона " сред Египет и Израел в Синай мироопазващите си войски, които са там от 10 година Египетският държавен началник Гамал Абдел Насър неотложно стартира да трансферира армия и танкове на Синайския полуостров.
На 23 май Гамал Насър затваря Тиранския пролив (между залива Акаба и Червено море) за израелски кораби, блокирайки единственото израелско пристанище в Ейлат. Виждайки в този момент очевидната прилика на обстановката с предходната война от 1956 година, израелското държавно управление взема решение да нанесе предпазен удар, в случай че блокадата не бъде свалена до 25 май. По молба на Съединени американски щати по-късно се съгласяват да изчакат още 2 седмици.
На 30 май Йордания се причислява към военния съюз на Египет и Сирия. Египетският военачалник Абдул Муним Риад поема командването на йорданската войска. Израелското командване отдава висшо значение на неочакван удар в тази посока, защото челните йордански елементи на западния бряг на река Йордан са едвам на двайсетина километра от брега на Средиземно море. При сполучлива офанзива там арабските съединения могат да прегазят Израел и да доближат брега за половин час, разделяйки страната на две елементи.
В същото време няколко други страни, не граничещи с Израел, стартират да активизират армиите си - сред тях Ирак, Кувейт, Алжир и Судан.
На 1 юни на съвещание на Генералния щаб е признат дръзкият проект на командващия Южния корпус ген. Йешияу Гавиш, целящ унищожаването на всички египетски войски в Синай.
СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ
Към месец май 1967 година египетските въоръжени сили наброяват към 150 000 души, само че 50-70 000 от тях (както и множеството елитни части) се борят в гражданската война в Йемен. Поради този факт някои от генералите на Насър са на мнение, че Египет не е в преференциална позиция за война с Израел.
Към края на месеца Насър най-накрая афишира проект "Кахир "( "Победния " план), съгласно който леки елементи би трябвало да преминат израелската граница, да завържат къси боеве и да правят отстъпка. През това време основните сили би трябвало да изчакват в тила и в подобаващият миг с уверено контранастъпление да разбият увлеклите се в настъплението израелци.
Йорданската войска наброява към 55 000, а сирийската - 75 000 души.
Израел разполага (вкл. запасняци) с 264 000 души войска.
ХОД НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Израел приготвя интервенцията единствено за три дни, като през това време прикрито прави лимитирано стратегическо развръщане на силите си. Мобилизацията и заблуждение на войските от дълбочина (особено в посока юг) се прави в хода на спора и частите влизат в пердах съвсем от придвижване.
1. Превантивен въздушен удар на Израел
Най-важният ход на Израел е изпреварващият въздушен удар върху египетските Военновъздушни сили - най-многобройната и съвременна въздушна мощ на арабската коалиция. Египет разполага по това време с към 450 бойни самолета, всичките създадени в Съюз на съветските социалистически републики и относително нови. Главна опасност за израелската войска и селища съставляват 30 египетски междинни бомбардировача Ту-16.
На 5 юни в 7:45 часа 193 бойни самолети на израелските Военновъздушни сили изхвърчат в посока Египет. Ударната формация лети над Средиземно море и нападна египетските летища от север, постигайки стратегическа изненада. Израелските самолети летят на пределно дребна височина и радарите не ги откриват.
Освен това инфраструктурата на египетската войска към момента не е развита задоволително. За самолетите по летищата няма издигнати бункери и те са "защитени " само от брезентови и ламаринени навеси.
Атаката надвишава плануваните резултати. Египетските самолети, които не са наранени от първата ударна вълна, не могат да излетят - израелските бомбардировачи употребяват специфични бомби против пистите и ги застилат с железни шипове.
Още през първия ден на войната египетските Военновъздушни сили са на процедура унищожени - загубите им възлизат на над 300 самолета и 100 водачи.
Израелските Военновъздушни сили губят 19 самолета, множеството заради механически повреди, а не от неприятелски огън.
Израел резервира въздушното си предимство до края на войната. Веднага откакто обезвреждат въздушната опасност от юг, негови самолети нанасят удари и по йордански, сирийски и даже иракски летища. Пистите са от време на време бомбардирани, с цел да останат неизползваеми до края на войната.
Чужда интервенция?
Преди началото на бойните дейности израелските екипажи и наземен личен състав упражняват интензивно и реализират висока успеваемост при подготовката за още един полет на завръщащите се от задача самолети. Това разрешава на израелските самолети да правят до 4 бойни полета, до момента в който Военновъздушни сили на арабските армии съумяват едвам по 1-2. Този факт води арабските водачи до заключението, че на страната на Израел са се сражавали доста повече самолети, в сравнение с са в наличност.
На 9 юни в радиопредаване Насър се обръща към нацията: той упреква Съединени американски щати и Англия, че подкрепят Израел със своя палубна авиация и със сателитни фотоси. Обвиненията са повторени от йорданското и сирийското командване. Съединени американски щати и Англия яростно отхвърлят.
2. Сраженията на земята
Ивица Газа и Синайски полуостров
В навечерието на войната Египет разполага със 7 дивизии в Синай: 4 танкови, 2 пехотни и една мотострелкова - общо към 100 000 души, 900-950 танка, 1100 бронетранспортьора и 1000 оръдия.
Израелските сили в Синай наброяват 70 000 души: 6 танкови бригади, 1 пехотна, 1 мотострелкова, 3 парашутни бригади и 700 танка - проведени в 3 дивизии, които съумяват да нанесат неочакван удар на египетските войски.
Северната дивизия на ген. Исраел Тал настава към Ел Ариш, блокира египетските войски в Ивицата Газа, само че не ги нападна.
Централната дивизия на ген. Авраам Йофе и Южната на ген. Ариел Шарон нападат добре укрепения регион Абу Агейла.
Египетските войски в Абу Агейла (2-ра пехотна дивизия, противотанков батальон и танкова бригада) са решени да окажат решителна опозиция. Вертолетен десант в тила обезврежда египетската артилерия. След това египетската формация е изцяло обкръжена и след 3 и половина дни тежки сражения се предава.
Научавайки за капитулацията на Абу Агейла, египетският фелдмаршал Амер се паникьосва и подрежда всички елементи да се изтеглят неотложно зад Суецкия канал.
Израелското командване взема решение да не подхваща гонене, а вместо това стартира паралелно "надпреварване " с отстъпващите египтяни за завладяването на планинските проходи в Западен Синай. Дивизията на Ариел Шарон съумява да овладее само прохода Гиди. Повечето египетски елементи сполучливо се изтеглят на западния бряг на Суецкия канал.
Въпреки това успеха е грандиозна: Израел съумява да победи най-силната арабска войска единствено за 4 дни, а Синай е затрупан с димящи остатъци на танкове, бронетранспортьори, камиони и други египетски машини.
Западен бряг
Преди войната йорданската войска наброява 55 000 души с 300 релативно съвременни танка западно произвеждане. От 11 бригади на Западния бряг са ситуирани 9. За сметка на това Военновъздушни сили на Йордания се състои от едвам 20 доста остарели самолета.
На 9-те йордански бригади Израел опълчва 5 бригади от Централния корпус. Първоначално израелското командване има намерение да остане в защита, само че събитията се развиват по различен метод.
Сутринта на 5-и юни йордански бойци окупират щаба на Организация на обединените нации в Йерусалим и стартират артилерийски и въздушни офанзиви над еврейската част на града и Тел Авив.
Израелските Военновъздушни сили им дават отговор и до вечерта Йордания остава без самолети, а Йерусалим е обкръжен от 3 израелски бригади.
На 6 юни Израел минава в уверено нахлуване. Йерусалим е изцяло обкръжен. Рамалла и Калкилия падат след къси боеве.
Една йорданска бригада, която от Йерихон се пробва да пробие обсадата на Йерусалим, е на практика унищожена от израелски въздушни удари.
На север са завладяни Дженин и Западна Самария. Танкова бригада (въоръжена с френски леки танкове АМХ-13) стартира пердах с йорданските (американски) танкове "Патън " в Йорданската котловина.
На идващия ден - 7 юни – с помощта на цялостното си предимство във въздуха израелците настъпват на югоизток, излизат на брега на река Йордан и я форсират, нахлувайки в самата Йордания. Тези елементи обаче са бързо изтеглени след американски напън.
Голански възвишения
На 5 юни 2/3 от сирийските самолети са унищожени, а останалите са принудени да се изтеглят на далечни летища, като престават да играят роля във военните дейности. Сирийското командване схваща, че без въздушно предимство не може да се надява на сполучлива офанзива по суша и заема отбранителни позиции. За сметка на това израелските села и градове покрай границата са подложени на тежък артилерийски обстрел.
Междувременно в израелския Генерален щаб се водят разногласия дали да се предприеме офанзива за завладяването на мощно укрепените Голански възвишения. След като ситуацията на другите фронтове се прояснява на 8 юни, Моше Даян дава единодушието си.
Сирийската войска на Голанските възвишения наброява 75 000 души в 9 бригади, с танкове и артилерия. Срещу тях Израел разполага с 3 бригади (1 бронетанкова и 2 пехотни). Израел обаче разполага с извънредно подробни данни за вражеските позиции, предадени от техния разузнавач Ели Коен (екзекутиран две години по-рано в Дамаск).
На 9 юни израелските бригади нападат с поддръжката на Военновъздушни сили. Още до вечерта отбранителните линии са пробити. През нощта множеството сирийски елементи се изтеглят в Сирия. Скоро преследването е спряно под натиска на Съединени американски щати.
На 11 юни е контрактувано общото прекъсване на огъня по всички фронтове.
ЗАГУБИ НА СТРАНИТЕ
• Загубите на Израел, макар мрачните първични прогнози, се оказват изненадващо дребни - общо под 1000 души.
• Египет губи 80% от военната си техника, убити 10 000 бойци и 1500 офицери (срещу 338 души загуби за Израел на този фронт) и над 5000 пленени.
• Йордания дава към 6-7000 убити и 20 000 ранени. Жертвите на Сирия 2500, половината танкове и по-голямата част от артилерията, ситуирани на Голанските възвишения.
• Официалните данни за загубите на Ирак са 10 убити и 30 ранени.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ВОЙНАТА
• Поражението на Египет отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър.
• Израел отваря още веднъж залива Акаба.
• Израел отстранява непосредствената заплаха от съгласуваната арабска акция по всички фронтове.
• Израел усилва територията си към 3 пъти. Стратегическата "дълбочина " на юг се усилва с 300 км, на изток с 60 км, а на север с 20 км планински терен, което ще се окаже значим фактор през идната война.
• Нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: линията Газа, Синайския полуостров, Голанските възвишения и Западния бряг на река Йордан (вкл. Източен Йерусалим).
/По материали в интернет/
В началото на 60-те години Сирия стартира да финансира партизански набези над Израел. Двете страни имат различия във връзка с границата и водоизточниците още от 1949 година Граничните конфликти зачестяват, като размяната на артилерийски, танков и пушечен огън последователно се трансформират в рутина.
Връхната точка в ескалацията е на 7 април 1967 година, когато над Голанските възвишения се развихря същинска въздушна борба. Сирия губи 6 самолета Миг-21 в битките с израелските Дасо Мираж-3, като последните по-късно същия ден прелитат демонстративно над Дамаск.
По гледище на Египет от 18 май 1967 година Организация на обединените нации изтегля от „ буферна зона " сред Египет и Израел в Синай мироопазващите си войски, които са там от 10 година Египетският държавен началник Гамал Абдел Насър неотложно стартира да трансферира армия и танкове на Синайския полуостров.
На 23 май Гамал Насър затваря Тиранския пролив (между залива Акаба и Червено море) за израелски кораби, блокирайки единственото израелско пристанище в Ейлат. Виждайки в този момент очевидната прилика на обстановката с предходната война от 1956 година, израелското държавно управление взема решение да нанесе предпазен удар, в случай че блокадата не бъде свалена до 25 май. По молба на Съединени американски щати по-късно се съгласяват да изчакат още 2 седмици.
На 30 май Йордания се причислява към военния съюз на Египет и Сирия. Египетският военачалник Абдул Муним Риад поема командването на йорданската войска. Израелското командване отдава висшо значение на неочакван удар в тази посока, защото челните йордански елементи на западния бряг на река Йордан са едвам на двайсетина километра от брега на Средиземно море. При сполучлива офанзива там арабските съединения могат да прегазят Израел и да доближат брега за половин час, разделяйки страната на две елементи.
В същото време няколко други страни, не граничещи с Израел, стартират да активизират армиите си - сред тях Ирак, Кувейт, Алжир и Судан.
На 1 юни на съвещание на Генералния щаб е признат дръзкият проект на командващия Южния корпус ген. Йешияу Гавиш, целящ унищожаването на всички египетски войски в Синай.
СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ
Към месец май 1967 година египетските въоръжени сили наброяват към 150 000 души, само че 50-70 000 от тях (както и множеството елитни части) се борят в гражданската война в Йемен. Поради този факт някои от генералите на Насър са на мнение, че Египет не е в преференциална позиция за война с Израел.
Към края на месеца Насър най-накрая афишира проект "Кахир "( "Победния " план), съгласно който леки елементи би трябвало да преминат израелската граница, да завържат къси боеве и да правят отстъпка. През това време основните сили би трябвало да изчакват в тила и в подобаващият миг с уверено контранастъпление да разбият увлеклите се в настъплението израелци.
Йорданската войска наброява към 55 000, а сирийската - 75 000 души.
Израел разполага (вкл. запасняци) с 264 000 души войска.
ХОД НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Израел приготвя интервенцията единствено за три дни, като през това време прикрито прави лимитирано стратегическо развръщане на силите си. Мобилизацията и заблуждение на войските от дълбочина (особено в посока юг) се прави в хода на спора и частите влизат в пердах съвсем от придвижване.
1. Превантивен въздушен удар на Израел
Най-важният ход на Израел е изпреварващият въздушен удар върху египетските Военновъздушни сили - най-многобройната и съвременна въздушна мощ на арабската коалиция. Египет разполага по това време с към 450 бойни самолета, всичките създадени в Съюз на съветските социалистически републики и относително нови. Главна опасност за израелската войска и селища съставляват 30 египетски междинни бомбардировача Ту-16.
На 5 юни в 7:45 часа 193 бойни самолети на израелските Военновъздушни сили изхвърчат в посока Египет. Ударната формация лети над Средиземно море и нападна египетските летища от север, постигайки стратегическа изненада. Израелските самолети летят на пределно дребна височина и радарите не ги откриват.
Освен това инфраструктурата на египетската войска към момента не е развита задоволително. За самолетите по летищата няма издигнати бункери и те са "защитени " само от брезентови и ламаринени навеси.
Атаката надвишава плануваните резултати. Египетските самолети, които не са наранени от първата ударна вълна, не могат да излетят - израелските бомбардировачи употребяват специфични бомби против пистите и ги застилат с железни шипове.
Още през първия ден на войната египетските Военновъздушни сили са на процедура унищожени - загубите им възлизат на над 300 самолета и 100 водачи.
Израелските Военновъздушни сили губят 19 самолета, множеството заради механически повреди, а не от неприятелски огън.
Израел резервира въздушното си предимство до края на войната. Веднага откакто обезвреждат въздушната опасност от юг, негови самолети нанасят удари и по йордански, сирийски и даже иракски летища. Пистите са от време на време бомбардирани, с цел да останат неизползваеми до края на войната.
Чужда интервенция?
Преди началото на бойните дейности израелските екипажи и наземен личен състав упражняват интензивно и реализират висока успеваемост при подготовката за още един полет на завръщащите се от задача самолети. Това разрешава на израелските самолети да правят до 4 бойни полета, до момента в който Военновъздушни сили на арабските армии съумяват едвам по 1-2. Този факт води арабските водачи до заключението, че на страната на Израел са се сражавали доста повече самолети, в сравнение с са в наличност.
На 9 юни в радиопредаване Насър се обръща към нацията: той упреква Съединени американски щати и Англия, че подкрепят Израел със своя палубна авиация и със сателитни фотоси. Обвиненията са повторени от йорданското и сирийското командване. Съединени американски щати и Англия яростно отхвърлят.
2. Сраженията на земята
Ивица Газа и Синайски полуостров
В навечерието на войната Египет разполага със 7 дивизии в Синай: 4 танкови, 2 пехотни и една мотострелкова - общо към 100 000 души, 900-950 танка, 1100 бронетранспортьора и 1000 оръдия.
Израелските сили в Синай наброяват 70 000 души: 6 танкови бригади, 1 пехотна, 1 мотострелкова, 3 парашутни бригади и 700 танка - проведени в 3 дивизии, които съумяват да нанесат неочакван удар на египетските войски.
Северната дивизия на ген. Исраел Тал настава към Ел Ариш, блокира египетските войски в Ивицата Газа, само че не ги нападна.
Централната дивизия на ген. Авраам Йофе и Южната на ген. Ариел Шарон нападат добре укрепения регион Абу Агейла.
Египетските войски в Абу Агейла (2-ра пехотна дивизия, противотанков батальон и танкова бригада) са решени да окажат решителна опозиция. Вертолетен десант в тила обезврежда египетската артилерия. След това египетската формация е изцяло обкръжена и след 3 и половина дни тежки сражения се предава.
Научавайки за капитулацията на Абу Агейла, египетският фелдмаршал Амер се паникьосва и подрежда всички елементи да се изтеглят неотложно зад Суецкия канал.
Израелското командване взема решение да не подхваща гонене, а вместо това стартира паралелно "надпреварване " с отстъпващите египтяни за завладяването на планинските проходи в Западен Синай. Дивизията на Ариел Шарон съумява да овладее само прохода Гиди. Повечето египетски елементи сполучливо се изтеглят на западния бряг на Суецкия канал.
Въпреки това успеха е грандиозна: Израел съумява да победи най-силната арабска войска единствено за 4 дни, а Синай е затрупан с димящи остатъци на танкове, бронетранспортьори, камиони и други египетски машини.
Западен бряг
Преди войната йорданската войска наброява 55 000 души с 300 релативно съвременни танка западно произвеждане. От 11 бригади на Западния бряг са ситуирани 9. За сметка на това Военновъздушни сили на Йордания се състои от едвам 20 доста остарели самолета.
На 9-те йордански бригади Израел опълчва 5 бригади от Централния корпус. Първоначално израелското командване има намерение да остане в защита, само че събитията се развиват по различен метод.
Сутринта на 5-и юни йордански бойци окупират щаба на Организация на обединените нации в Йерусалим и стартират артилерийски и въздушни офанзиви над еврейската част на града и Тел Авив.
Израелските Военновъздушни сили им дават отговор и до вечерта Йордания остава без самолети, а Йерусалим е обкръжен от 3 израелски бригади.
На 6 юни Израел минава в уверено нахлуване. Йерусалим е изцяло обкръжен. Рамалла и Калкилия падат след къси боеве.
Една йорданска бригада, която от Йерихон се пробва да пробие обсадата на Йерусалим, е на практика унищожена от израелски въздушни удари.
На север са завладяни Дженин и Западна Самария. Танкова бригада (въоръжена с френски леки танкове АМХ-13) стартира пердах с йорданските (американски) танкове "Патън " в Йорданската котловина.
На идващия ден - 7 юни – с помощта на цялостното си предимство във въздуха израелците настъпват на югоизток, излизат на брега на река Йордан и я форсират, нахлувайки в самата Йордания. Тези елементи обаче са бързо изтеглени след американски напън.
Голански възвишения
На 5 юни 2/3 от сирийските самолети са унищожени, а останалите са принудени да се изтеглят на далечни летища, като престават да играят роля във военните дейности. Сирийското командване схваща, че без въздушно предимство не може да се надява на сполучлива офанзива по суша и заема отбранителни позиции. За сметка на това израелските села и градове покрай границата са подложени на тежък артилерийски обстрел.
Междувременно в израелския Генерален щаб се водят разногласия дали да се предприеме офанзива за завладяването на мощно укрепените Голански възвишения. След като ситуацията на другите фронтове се прояснява на 8 юни, Моше Даян дава единодушието си.
Сирийската войска на Голанските възвишения наброява 75 000 души в 9 бригади, с танкове и артилерия. Срещу тях Израел разполага с 3 бригади (1 бронетанкова и 2 пехотни). Израел обаче разполага с извънредно подробни данни за вражеските позиции, предадени от техния разузнавач Ели Коен (екзекутиран две години по-рано в Дамаск).
На 9 юни израелските бригади нападат с поддръжката на Военновъздушни сили. Още до вечерта отбранителните линии са пробити. През нощта множеството сирийски елементи се изтеглят в Сирия. Скоро преследването е спряно под натиска на Съединени американски щати.
На 11 юни е контрактувано общото прекъсване на огъня по всички фронтове.
ЗАГУБИ НА СТРАНИТЕ
• Загубите на Израел, макар мрачните първични прогнози, се оказват изненадващо дребни - общо под 1000 души.
• Египет губи 80% от военната си техника, убити 10 000 бойци и 1500 офицери (срещу 338 души загуби за Израел на този фронт) и над 5000 пленени.
• Йордания дава към 6-7000 убити и 20 000 ранени. Жертвите на Сирия 2500, половината танкове и по-голямата част от артилерията, ситуирани на Голанските възвишения.
• Официалните данни за загубите на Ирак са 10 убити и 30 ранени.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ВОЙНАТА
• Поражението на Египет отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър.
• Израел отваря още веднъж залива Акаба.
• Израел отстранява непосредствената заплаха от съгласуваната арабска акция по всички фронтове.
• Израел усилва територията си към 3 пъти. Стратегическата "дълбочина " на юг се усилва с 300 км, на изток с 60 км, а на север с 20 км планински терен, което ще се окаже значим фактор през идната война.
• Нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: линията Газа, Синайския полуостров, Голанските възвишения и Западния бряг на река Йордан (вкл. Източен Йерусалим).
/По материали в интернет/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ