На 5 юли християните празнуват летен Атанасовден. Празникът е посветен

На 5 юли християните честват летен Атанасовден. Празникът е отдаден на св. Атанасий Атонски, само че народът го назовава Средлято или Жътвар, тъй като е в средата на лятото и стартира жътвата. За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му адаш си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата. Наричат го още Средзима. Старите хора споделят:  “Атанас пристигна и лятото пристигна! ". Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са настойници на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.

Летният празник е обвързван с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и върви при бога да моли за зима, защото лятото към този момент се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически дейности. 

Обикновено пръв зажънва най-възрастният и умел жътвар, който има " лека ръка ". Често жътварите запасват към кръста си житни класове, за да нямат болки при навеждане. Първият вързоп жито се завързва с червен конец и благословията " Хайде, таз година те подвигам, но следващата година никак да не мога да те изправя! ".

Когато намерят двойни житни класове, ги резервират до края на жътвата, след което ги сплитат на плитка с червени конци, чесън и монети, които жъртварите назовават " брада на равнищата ", " богова брада ", " коса " или " нивина ".

Брадата се сплита от девойки с живи родители и се пази до идната година. Всяка стопанка на този ден коли черна кокошка. Обичаят се назовава " кокоша черква ".

В западните краища на страната свети Атанас се уважава като настойник на орачите, а в Източна България в този ден се изпълняват обичаите срещу суша Пеперуда и Герман. В Родопите е признато за летния Атанасовден да се правят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и благодат.