На 5 юли 1999 г. се извършва деноминация на българския лев
На 5 юли 1999 година влиза в действие Законът за деноминацията на лв., признат от 38-ото Народно заседание на 19 февруари 1999 година. Според него, 1000 остарели лв. се заменят за 1 нов лев. Деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и отговорности, включително за активите и пасивите на предприятията, за скъпите бумаги, за размера на дяловете, за вписания в комерсиалния указател размер на капитала на комерсиалните сдружения и за всички платежни средства в левове.
Българската национална банка издава и пуска в обращение от 5 юли 1999 година нова емисия банкноти с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева и нова емисия монети с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и 1 лев. Банкнотите и монетите, които са в обращение до 5 юли 1998 година, остават в стокооборота до 31 декември 1999 година и се одобряват без ограничавания за заплащания по понижената им номинална стойност. Обмяната е безвъзмездна за жителите, а разноските на комерсиалните банки по броенето и превозването се поемат от централната банка.
По гледище на общественото министерство пенсионерите ще получат пенсиите си за юли в остарели банкноти. Ведомството регистрира по-трудната акомодация на възрастните хора и им дава опция да привикнат към новите пари.
След влизането в действие на закона Българската национална банка обменя без всевъзможни ограничавания старите банкноти и монети с нови банкноти и монети, както и дефинира всички валутни курсове в нови левове.
След политическата рецесия при започване на 1997 година и извършените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 година със Закона за Българската национална банка, признат на 5 юни същата година. Функциите на институцията “Валутен съвет ” тогава са поети от Управление „ Емисионно “ на Българската национална банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 немска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 година курсът е 1955.83 лв. за 1 евро, което след деноминацията на лв. на 5 юли същата година става 1.95583 лв. за 1 евро.).
Българската национална банка издава и пуска в обращение от 5 юли 1999 година нова емисия банкноти с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева и нова емисия монети с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и 1 лев. Банкнотите и монетите, които са в обращение до 5 юли 1998 година, остават в стокооборота до 31 декември 1999 година и се одобряват без ограничавания за заплащания по понижената им номинална стойност. Обмяната е безвъзмездна за жителите, а разноските на комерсиалните банки по броенето и превозването се поемат от централната банка.
По гледище на общественото министерство пенсионерите ще получат пенсиите си за юли в остарели банкноти. Ведомството регистрира по-трудната акомодация на възрастните хора и им дава опция да привикнат към новите пари.
След влизането в действие на закона Българската национална банка обменя без всевъзможни ограничавания старите банкноти и монети с нови банкноти и монети, както и дефинира всички валутни курсове в нови левове.
След политическата рецесия при започване на 1997 година и извършените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 година със Закона за Българската национална банка, признат на 5 юни същата година. Функциите на институцията “Валутен съвет ” тогава са поети от Управление „ Емисионно “ на Българската национална банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 немска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 година курсът е 1955.83 лв. за 1 евро, което след деноминацията на лв. на 5 юли същата година става 1.95583 лв. за 1 евро.).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ