На 5 юли 1916 г. в Русе умира Христо Македонски
На 5 юли 1916 година в гр. Русе умира Христо Македонски - индивидът избавил знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Христо Македонски е роден през 1834 година в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Учи в гръцкото учебно заведение в родното си село и се занимава с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става бунтовник в четата на Стоимен челник, настояща в Малешево, напомнят от Вътрешна македонска революционна организация - Русе.
През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се бори с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията отпътува за Румъния. В 1864 – 1865 година е отпред на дребна чета, която по предписание на Раковски обикаля българските земи.
По-късно, в интервала 1867 – 1868 взема присъединяване и във Втората българска легия, като откакто тя е разпусната напролет на 1868 година, минава в Румъния.
По-късно същата година се причислява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В борбата при Вишоград е погубен Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Македонски поема знамето.
След разбиването им край връх Бузлуджа, Македонски с още двама четници (Пенчо Стоянов и Илия Николов) съумяват да избегнат турските потерии и преминат съвсем неусетно през Габрово, Сопот, Самоков, Рилският манастир, Мелник и Дойран към Атонският полуостров, където намират леговище в Зографския манастир.
На пролетта 1869 години, благодарение на игумена на манастира тримата, отпътуват през Цариград за Одеса. Оттам Македонски още веднъж се трансферира в Румъния. За да се отбрани от арестуване и предаване на турските управляващи приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната активност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.
След срещата им Браила Христо Ботев написа за него в едно свое писмо:
„ Като му описах задачата си и ситуацията на работите, той се разпали дотолкоз, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърбът. "
В Сръбско-турската война от 1876 година е челник на чета от 200 български доброволци. Знаме на тази чета е същото това знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е съумял да резервира.
То е било ушито през 1866 година, в Браила от Султана Русева. Пазено като рядка реликва, през 1925 година то било предадено от дъщерите на Христо Македонски – Тица и Екатерина на Министерството на войната. Днес това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.
След Освобождението Христо Македонски живее в Русе, където умира през 1916 година
На неговото име са наречени улици в градовете Русе, Варна и Съединение.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Христо Македонски е роден през 1834 година в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Учи в гръцкото учебно заведение в родното си село и се занимава с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става бунтовник в четата на Стоимен челник, настояща в Малешево, напомнят от Вътрешна македонска революционна организация - Русе.
През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се бори с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията отпътува за Румъния. В 1864 – 1865 година е отпред на дребна чета, която по предписание на Раковски обикаля българските земи.
По-късно, в интервала 1867 – 1868 взема присъединяване и във Втората българска легия, като откакто тя е разпусната напролет на 1868 година, минава в Румъния.
По-късно същата година се причислява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В борбата при Вишоград е погубен Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Македонски поема знамето.
След разбиването им край връх Бузлуджа, Македонски с още двама четници (Пенчо Стоянов и Илия Николов) съумяват да избегнат турските потерии и преминат съвсем неусетно през Габрово, Сопот, Самоков, Рилският манастир, Мелник и Дойран към Атонският полуостров, където намират леговище в Зографския манастир.
На пролетта 1869 години, благодарение на игумена на манастира тримата, отпътуват през Цариград за Одеса. Оттам Македонски още веднъж се трансферира в Румъния. За да се отбрани от арестуване и предаване на турските управляващи приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната активност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.
След срещата им Браила Христо Ботев написа за него в едно свое писмо:
„ Като му описах задачата си и ситуацията на работите, той се разпали дотолкоз, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърбът. "
В Сръбско-турската война от 1876 година е челник на чета от 200 български доброволци. Знаме на тази чета е същото това знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е съумял да резервира.
То е било ушито през 1866 година, в Браила от Султана Русева. Пазено като рядка реликва, през 1925 година то било предадено от дъщерите на Христо Македонски – Тица и Екатерина на Министерството на войната. Днес това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.
След Освобождението Христо Македонски живее в Русе, където умира през 1916 година
На неговото име са наречени улици в градовете Русе, Варна и Съединение.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ