На 5 януари имен ден празнуват
На 5 януари честваме Зимен Кръстовден. Денят преди Богоявление е именуван още Кръста, Водокръст, Водокръщи.
В националните вярвания това е краят на „ мръсните дни “, които стартират от 25 декември. Смята се, че през тези дни има галактически безпорядък и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са " некръстените " дни, в които новороденият Исус Христос не е получил към момента Светото кръщение. Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден небето се отваря, само че единствено праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо, което се сбъдва, написа marica.bg.
Смисълът на празничния обред е посредством силата на Кръста да се почисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се приготви за огромното кръщение, което следва. Сутринта в църквата се отслужва работа, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този метод я кръщава и обикаля всички къщи, с цел да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се има вяра, че се пропъжда неприятното и заболяванията от вкъщи, а като признателност стопаните поставят по паричка в менчето на свещеника.
Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март. Народът има вяра, че в случай че на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
На идващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци стопират да текат за момент, с цел да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната софра на Кръстовден е постна.
Имен ден честват Кръстьо и Кръстана.
В националните вярвания това е краят на „ мръсните дни “, които стартират от 25 декември. Смята се, че през тези дни има галактически безпорядък и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са " некръстените " дни, в които новороденият Исус Христос не е получил към момента Светото кръщение. Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден небето се отваря, само че единствено праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо, което се сбъдва, написа marica.bg.
Смисълът на празничния обред е посредством силата на Кръста да се почисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се приготви за огромното кръщение, което следва. Сутринта в църквата се отслужва работа, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този метод я кръщава и обикаля всички къщи, с цел да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се има вяра, че се пропъжда неприятното и заболяванията от вкъщи, а като признателност стопаните поставят по паричка в менчето на свещеника.
Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март. Народът има вяра, че в случай че на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
На идващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци стопират да текат за момент, с цел да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната софра на Кръстовден е постна.
Имен ден честват Кръстьо и Кръстана.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ