На Зимен Кръстовден животните проговарят с човешки глас
На 5 януари означаваме Попова Коледа (ден преди Богоявление - Йордановден). Празникът е именуван още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи. Народът има вяра, че на този ден се пропъждат така наречен " мръсни дни ", които стартират на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се счита, че през тези дни има галактически безпорядък и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са " некръстените " дни, в който новородения Исус Христос не е получил към момента Светото Кръщене.
Караконджоловите дни сред Коледа и Йордановден
През деня в църквата се отслужва работа, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, с цел да изгони неприятни, нечисти сили и болест от нея. Домакините поставят паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредност водни обреди, които по начало са доста сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито " водни имена " тук-там се назовават мъжка Водица и женска Водица. Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден, небето се отваря, само че единствено праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета стопират за момент с цел да се пречистят и потекат още веднъж. В Родопите считат, че в тази нощ ветровете се бият между тях.
.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете вървят " совойници ". Те са неженени моми, облечени като младоженка и жених. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни назовават за здраве и шанс всеки в фамилията. Придружени са сходно на коледарите от по-малки девойки, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на Попова Коледа е постна: фасул, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Инфо: www.hera.bg
