На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан

На 5 януари българската православна черква отбелязва Зимния Кръстовден, именуван още Водокръст, Неядка, Попова Коледа.

Този празник затваря цикъла на " мръсните дни ", започващи от 25 декември.

" Мръсни " или " некръстни " се назовават съгласно християнството тези дни, в които новороденият Иисус към момента не е получил Светото Кръщение.

Сутринта в църквата се отслужва работа, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този метод я кръщава и обикаля всички къщи, с цел да ги поръси с натопена в нея китка босилек.

Смисълът на празничния обред е посредством силата на Кръста да се почисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се приготви за огромното кръщение, което следва.

С този акт се има вяра, че се пропъжда неприятното и заболяванията от вкъщи, а като признателност стопаните поставят по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и алена вълна, с която се вършат мартенички на 1 март.

Народът има вяра, че в случай че на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

На идващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.

Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци стопират да текат за момент, с цел да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната софра на Кръстовден е постна. Имен ден честват Кръстьо и Кръстана.