Нина Николина представя Пендара етно проджект
На 5 октомври 2022 година Бургас ще се радва на скъпо музикално събитие. В морския град гостува Нина Николина с Пендара етно проджект и потвърждава, че фолклорът не е демоде, а има място и на международните съвременни DJ подиуми – и е танцувален и там. Спектакълът е с присъединяване на Нина Николина – вокал; Таня Първанова – вокал; Калин Вельов – перкусии, барабани, DJ; Живко Василев – дудук. Събира в едно достоверни български фолклорни песни с екзотични ритми от далечни дестинации и ги претворява в ново DJ звучене. Затова, е подобаващ за хора от всички генерации, всеки от които ще открие нещо за себе си. Сцена на събитието с начален час 20:30 часа ще бъде Клуб „ Модерен спектакъл “, който се намира на ул. „ Милин камък “ 1. Резервация за събитието, част от V Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест с уредник Гранд хотел и СПА Приморец, можете да извършите на тел. 0894898098. Билети към този момент се оферират и на каса „ Часовника “. Ето какво още описа Нина Николина за спектакъла, плановете си свързани с българския фолклор и пътешествията си с тях по света.
Как породи концепцията за Pendara Etno Project?
Стартирахме Pendara Ethno Project преди много години дружно с Калин Вельов. Като студент в Ротердамската консерватория той завоюва конкурс за взаимоотношение сред културите, в тази ситуация на холандската просвета с българската. Създадохме Pendara Ethno Project с холандски DJ и с музиканти от разнообразни страни, всеки носещ своя фолклор. Получи се доста забавна музика. Още тогава разбрахме, че би трябвало да създадем плана и в България - и популярност Богу, към този момент имаме цялостен албум. Не беше елементарно да го създадем, тъй като гонихме международно равнище, неща, които да са разнообразни, само че и да са разбираеми - тъй като не може музиката да бъде неразбираема, да е чак толкоз друга.
На Порт Прим Арт Фест ще представим всички песни, част от Pendara Ethno Project . Мога да кажа, че те са пробни като музикален метод, тъй като имат доста съвременни подложки. Имахме шанса да работим с Борче Бояджиев – един страховит музикант, с отношение към модерните бийтове. Той доста ни оказа помощ с композициите. Няма обичайни цели песни, с класическата логичност – куплет, припев, куплет, припев. По скоро съставляват претекстове, извадени цитати от български национални песни на фона на разнообразни култури показани с разнообразни принадлежности. Много е друго и забавно, един напълно друг прочит на българския фолклор и методът, по който се борави с него в България . С Pendara Ethno Project сервира своето съвременно виждане по отношение на консолидираното на българската национална музика в международната DJ просвета.
Представяли сме плана на голям брой подиуми в чужбина. Чужденците го одобряват доста приветливо и възторжено. Може би това е по този начин, тъй като у нас сме привикнали с българския фолклор и той не ни учудва толкоз доста, а просто го одобряваме като нещо, което си имаме.
Кога се влюбихте в българската национална музика?
Малко по-късно, в сравнение с очаквате. Майка ми е музикант и фолклорист и около нея от напълно дребна постоянно съм имала достъп до музиката и нашия фолклор. В тези ранни години, съм се занимавала най-вече с класическа музика, учила съм пиано, флейта и контрабас. Чак в седми клас започнах да обръщам внимание на българския фолклор. Така се случи, че аплайвах в музикалното учебно заведение в Плевен с национално пеене. Завърших с национално пеене и контрабас. Класическото обучение при мен постоянно е вървяло паралелно с интереса ми към фолклора. В следствие в Пловдивската академия се дипломирах като диригент на национален хор и оркестър и все още имам достойнството да се изявявам на това занятие като съм диригент на „ Магическите гласове на България “. Това са едни страхотни девойки, едни от най-известните български национални певици. Концертираме в европейските столици и пътуваме доста по света с тях. Затова, бих споделила, че всичко, което съм учила, до ден сегашен върша. Но същинската ми обич към фолклора пристигна в по-осъзнати години.
Неслучайно, започнах отговора си с ученето, тъй като когато човек учи, учи тъй като би трябвало да учи. След това към този момент пристигна същинският интерес и любознанието към историите, митовете, легендите. Към днешния миг, мога да се похваля че имам пристрастеност - натрупвам достоверни национални носии, към този момент имам доста експонати и по този начин уголемявам спектъра си ползи в региона на фолклора. Намирам че българският фолклор, макар че го водим като нещо остаряло извадено от скрина или пък нещо, на което единствено там му е мястото, носи в себе си универсални послания. Песните са като притчи, като басни и в тях човек постоянно може да откри образец за днешния ден, за днешния си проблем, чисто човешки истини, които важат и през днешния ден.
Колекционирате носии и ги носите на всеки свои театър. Какво ви носят те като чувство?
Българските носии постоянно са имали значение за мен. Първо, те са неповторими и постоянно ми е било забавно да ги комбинирам с нещо съвременно, като човек, който живее през днешния ден измежду напълно други похвати, с които борави модата. Елементите са доста колоритни. Имаме доста красиви носии като кройка, като силуети. Такава е кюстендилската носия, която и през днешния ден да се облече, наподобява постоянно стилно и красиво.
Как породи концепцията за Pendara Etno Project?
Стартирахме Pendara Ethno Project преди много години дружно с Калин Вельов. Като студент в Ротердамската консерватория той завоюва конкурс за взаимоотношение сред културите, в тази ситуация на холандската просвета с българската. Създадохме Pendara Ethno Project с холандски DJ и с музиканти от разнообразни страни, всеки носещ своя фолклор. Получи се доста забавна музика. Още тогава разбрахме, че би трябвало да създадем плана и в България - и популярност Богу, към този момент имаме цялостен албум. Не беше елементарно да го създадем, тъй като гонихме международно равнище, неща, които да са разнообразни, само че и да са разбираеми - тъй като не може музиката да бъде неразбираема, да е чак толкоз друга.
На Порт Прим Арт Фест ще представим всички песни, част от Pendara Ethno Project . Мога да кажа, че те са пробни като музикален метод, тъй като имат доста съвременни подложки. Имахме шанса да работим с Борче Бояджиев – един страховит музикант, с отношение към модерните бийтове. Той доста ни оказа помощ с композициите. Няма обичайни цели песни, с класическата логичност – куплет, припев, куплет, припев. По скоро съставляват претекстове, извадени цитати от български национални песни на фона на разнообразни култури показани с разнообразни принадлежности. Много е друго и забавно, един напълно друг прочит на българския фолклор и методът, по който се борави с него в България . С Pendara Ethno Project сервира своето съвременно виждане по отношение на консолидираното на българската национална музика в международната DJ просвета.
Представяли сме плана на голям брой подиуми в чужбина. Чужденците го одобряват доста приветливо и възторжено. Може би това е по този начин, тъй като у нас сме привикнали с българския фолклор и той не ни учудва толкоз доста, а просто го одобряваме като нещо, което си имаме.
Кога се влюбихте в българската национална музика?
Малко по-късно, в сравнение с очаквате. Майка ми е музикант и фолклорист и около нея от напълно дребна постоянно съм имала достъп до музиката и нашия фолклор. В тези ранни години, съм се занимавала най-вече с класическа музика, учила съм пиано, флейта и контрабас. Чак в седми клас започнах да обръщам внимание на българския фолклор. Така се случи, че аплайвах в музикалното учебно заведение в Плевен с национално пеене. Завърших с национално пеене и контрабас. Класическото обучение при мен постоянно е вървяло паралелно с интереса ми към фолклора. В следствие в Пловдивската академия се дипломирах като диригент на национален хор и оркестър и все още имам достойнството да се изявявам на това занятие като съм диригент на „ Магическите гласове на България “. Това са едни страхотни девойки, едни от най-известните български национални певици. Концертираме в европейските столици и пътуваме доста по света с тях. Затова, бих споделила, че всичко, което съм учила, до ден сегашен върша. Но същинската ми обич към фолклора пристигна в по-осъзнати години.
Неслучайно, започнах отговора си с ученето, тъй като когато човек учи, учи тъй като би трябвало да учи. След това към този момент пристигна същинският интерес и любознанието към историите, митовете, легендите. Към днешния миг, мога да се похваля че имам пристрастеност - натрупвам достоверни национални носии, към този момент имам доста експонати и по този начин уголемявам спектъра си ползи в региона на фолклора. Намирам че българският фолклор, макар че го водим като нещо остаряло извадено от скрина или пък нещо, на което единствено там му е мястото, носи в себе си универсални послания. Песните са като притчи, като басни и в тях човек постоянно може да откри образец за днешния ден, за днешния си проблем, чисто човешки истини, които важат и през днешния ден.
Колекционирате носии и ги носите на всеки свои театър. Какво ви носят те като чувство?
Българските носии постоянно са имали значение за мен. Първо, те са неповторими и постоянно ми е било забавно да ги комбинирам с нещо съвременно, като човек, който живее през днешния ден измежду напълно други похвати, с които борави модата. Елементите са доста колоритни. Имаме доста красиви носии като кройка, като силуети. Такава е кюстендилската носия, която и през днешния ден да се облече, наподобява постоянно стилно и красиво.
Източник: elle.bg
КОМЕНТАРИ