Нина Николина с етно проджект в V фест на изкуствата Порт Прим Арт фест
На 5 октомври 2022 година Бургас ще се радва на скъпо музикално събитие. В морския град гостува Нина Николина с Пендара етно проджект и потвърждава, че фолклорът не е демоде, а има място и на международните съвременни DJ подиуми – и е танцувален и там. Спектакълът е с присъединяване на Нина Николина – вокал; Таня Първанова – вокал; Калин Вельов – перкусии, барабани, DJ; Живко Василев – дудук. Събира в едно достоверни български фолклорни песни с екзотични ритми от далечни дестинации и ги претворява в ново DJ звучене. Затова, е подобаващ за хора от всички генерации, всеки от които ще открие нещо за себе си. Сцена на събитието с начален час 20:30 часа ще бъде Клуб „ Модерен спектакъл “, който се намира на ул. „ Милин камък “ 1. Резервация за събитието, част от V Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест с уредник Гранд хотел и СПА Приморец.Билети към този момент се оферират и на каса „ Часовника “. Ето какво още описа Нина Николина за спектакъла, плановете си свързани с българския фолклор и пътешествията си с тях по света.
Как породи концепцията за Pendara Etno Project?
Стартирахме Pendara Ethno Project преди много години дружно с Калин Вельов. Като студент в Ротердамсаката консерватория той завоюва конкурс за взаимоотношение сред културите, в тази ситуация на холандската просвета с българската. Създадохме Pendara Ethno Project с холандски DJ и с музиканти от разнообразни страни, всеки носещ своя фолклор. Получи се доста забавна музика. Още тогава разбрахме, че би трябвало да създадем плана и в България - и популярност Богу, към този момент имаме цялостен албум. Не беше елементарно да го създадем, тъй като гонихме международно равнище, неща, които да са разнообразни, само че и да са разбираеми - тъй като не може музиката да бъде неразбираема, да е чак толкоз друга.
На Порт Прим Арт Фест ще представим всички песни, част от Pendara Ethno Project. Мога да кажа, че те са пробни като музикален метод, тъй като имат доста съвременни подложки. Имахме шанса да работим с Борче Бояджиев – един страховит музикант, с отношение към модерните бийтове. Той доста ни оказа помощ с композициите. Няма обичайни цели песни, с класическата логичност – куплет, припев, куплет, припев. По скоро съставляват претекстове, извадени цитати от български национални песни на фона на разнообразни култури показани с разнообразни принадлежности. Много е друго и забавно, един напълно друг прочит на българския фолклор и методът, по който се борави с него в България. С Pendara Ethno Project сервира своето съвременно виждане по отношение на консолидираното на българската национална музика в международната DJ просвета.
Представяли сме плана на голям брой подиуми в чужбина. Чужденците го одобряват доста приветливо и възторжено. Може би това е по този начин, тъй като у нас сме привикнали с българския фолклор и той не ни учудва толкоз доста, а просто го одобряваме като нещо, което си имаме.
Кога се влюбихте в българската национална музика?
Малко по-късно, в сравнение с очаквате. Майка ми е музикант и фолклорист и около нея от напълно дребна постоянно съм имала достъп до музиката и нашия фолклор. В тези ранни години, съм се занимавала най-вече с класическа музика, учила съм пиано, флейта и контрабас. Чак в седми клас започнах да обръщам внимание на българския фолклор. Така се случи, че аплайвах в музикалното учебно заведение в Плевен с национално пеене. Завърших с национално пеене и контрабас. Класическото обучение при мен постоянно е вървяло паралелно с интереса ми към фолклора. В следствие в Пловдивската академия се дипломирах като диригент на национален хор и оркестър и все още имам достойнството да се изявявам на това занятие като съм диригент на „ Магическите гласове на България “. Това са едни страхотни девойки, едни от най-известните български национални певици. Концертираме в европейските столици и пътуваме доста по света с тях. Затова, бих споделила, че всичко, което съм учила, до ден сегашен върша. Но същинската ми обич към фолклора пристигна в по-осъзнати години.
Неслучайно, започнах отговора си с ученето, тъй като когато човек учи, учи тъй като би трябвало да учи. След това към този момент пристигна същинският интерес и любознанието към историите, митовете, легендите. Към днешния миг, мога да се похваля че имам пристрастеност - натрупвам достоверни национални носии, към този момент имам към този момент доста експонати и по този начин уголемявам спектъра си ползи в региона на фолклора. Намирам че българският фолклор макар, че го водим като нещо остаряло извадено от скрина или пък нещо, на което единствено там му е мястото, той носи себе си универсални послания. Песните са като притчи, като басни и в тях човек постоянно може да откри образец за днешния ден, за днешния си проблем, чисто човешки истини, които важат и през днешния ден.
Колекционирате носии и ги носите на всеки свои театър. Какво ви носят те като чувство?
Българските носии постоянно са имали значение за мен. Първо, те са неповторими и постоянно ми е било забавно да ги комбинирам с нещо съвременно, като човек, който живее през днешния ден измежду напълно други похвати, с които борави модата. Елементите са доста колоритни. Имаме доста красиви носии, като кройка, като силуети. Такава е кюстендилската носия, която и през днешния ден да се облече, изглеждаш постоянно стилно и красиво.
В един интервал на живота си участвах в два интернационалните кино лентата, с които имах шанса да минавам по алените килими на доста кино фестивали - във Венеция, в Маракеш, в Одеса… Навсякъде, където имам опция и където има условие да си вечерно облечен, постоянно има отметка, че можеш да облечеш и обичайната носия на страната, от която идваш. За мен това е супер опция и с наслада си обличам национална носия и напълно нескромно да се похваля, че постоянно привличам най-голямото внимание. Това че носиш нещо което е минало през времето и е останало е неповторимо чувство. Даваш нов живот на самата носия. По символиката на шевиците и орнаментите можеш да четеш и да схванеш доста за дамата – мома ли е или омъжена, от безпаричен или богат жанр и така нататък
При всяко състояние, фолклорът не може да се счита за нещо, което е демоде или нещо което е в рецесия или пък е единствено за откриватели или хора, които са по-тясно свързани с него. Моята цел е постоянно да е показан по този начин, че да интригува младите и на мен постоянно ми е било прелестно като пристигна младеж и ми каже: „ Ако не беше ти в никакъв случай нямаше да чуя „ Лале ли си зюмбюл ли си “ - което ме прави толкоз щастлива!
Има ли място за новосъздадена българска национална музика в сърцата на хората?
Определено има! По време на пандемията пуснах два сингъла – „ Сън “ и „ Теб да те вземем “, които са извънредно сполучливи. Те са с по този начин поп устременост, само че са върху национални песни. Композитор е Явор Русинов. На неотдавнашен огромен концерт в Пловдив, където ги изпълних, всички хора бяха доста впечатлени, пееха с мен, по-късно пристигнаха да ме поздравят. Споделиха, че съгласно тях по този метод би трябвало да се борави с българския фолклор. Така той може да стигне до днешното потомство, тъй като те са нашето бъдеще и в случай че те не желаят да слушат, тъй като е показан единствено в една стилистика, която всички знаем, би трябвало да бъдат предизвикани да чуят и да осмислят по нов метод, че имаме нещо скъпо, с което могат да се гордеят и на което могат да танцуват. Радвам се, че на този концерт младежите танцуваха и най-вече те се радваха на тези нови песни. За мен това е вяра и се надявам да мога да направя един напълно нов албум, в който да събера съвременни в нов прочит български национални песни, които стават за младежите, които слушат международна музика и дават отговор на техните търсения. Правя постоянно български фолклор с съвременни детайли, с цел да е слушаем през днешния ден и да е по по-различен, тъй че да докоснем и другата аудитория, която харесва джаз, която харесва поп и няма да отиде на чист фолклорен концерт. Тази музика би трябвало да бъде показана от сцена. Тя е задоволително авторитетна да стои на най-високо равнище и това е моята цел тя да не бъде оставена единствено за късните часове, а да откри трайно мястото си в сърцата на хората.
Имате ли желан план?
Засега, всичко което съм си мечтала се случва, тъй като в последно време музикантите сме много подкрепени и от разнообразни планове, които са подпомагани от Министерство на културата, от Национален фонд „ Култура. “ Научих се да пиша планове и се усещам доста горда първо от това и второ, че множеството се утвърждават, тъй като цената на това правиш музика в България с фолклор и тя да не е толкоз комерсиална, се прави оценка. Работя и по „ Етно джаз план “ с хумористични песни; „ Магическите гласове на България; “ с Русенската Филхармония по „ Класика & Традиция. “ Затова, може би все още имам толкоз доста планове, че не знам дали бленувам за още един, тъй като така и така не ми доближава времето. Сбъдвам!
--
Освен впечатляваща певица, Нина Николина е музикален продуцент и диригент. Има издадени 10 студийни албума и е единственият досега български актьор, записал и издал с безспорен и безапелационен триумф планове и албуми в пет музикални стила – фолклор, етно, поп, латино, етноджаз. Лауреат на награди във всички вероятни музикални категории - за реализатор, за ария, за клип, за текст, за албум, за дует. Удостоена е с влиятелната премия „ Изпълнителка на десетилетието ” с песента „ ТИ ”. С истинските си новаторски планове в поддръжка на родния фолклор, показва българската просвета и българската национална музика на интернационалните подиуми - от Дания, Финландия, Румъния, Белгия, Египет, Италия и Франция, до Англия, Испания, Португалия, Япония, Катар и други. Тя е актуален будител, разкрил по какъв начин да разсъни пламъчето на обичта и почитта към българския фолклор у всички генерации, у свои и непознати, посредством представянето и осъществяването му по повсеместен, съвременен, понятен за всеки метод, който публиката усеща близко и родно.
Заповядайте да се насладите на Pendara Ethno Project и магията на българския фолклор в нов, съвременен прочит, на 5 октомври 2022 година (сряда) от 20:00 часа в Клуб Модерен спектакъл, Бургас.
Спектакълът е част от V Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който се провежда от Гранд хотел и СПА Приморец, с поддръжката на Община Бургас и Арт Ателие. Медийни сътрудници са Дарик радио.
Как породи концепцията за Pendara Etno Project?
Стартирахме Pendara Ethno Project преди много години дружно с Калин Вельов. Като студент в Ротердамсаката консерватория той завоюва конкурс за взаимоотношение сред културите, в тази ситуация на холандската просвета с българската. Създадохме Pendara Ethno Project с холандски DJ и с музиканти от разнообразни страни, всеки носещ своя фолклор. Получи се доста забавна музика. Още тогава разбрахме, че би трябвало да създадем плана и в България - и популярност Богу, към този момент имаме цялостен албум. Не беше елементарно да го създадем, тъй като гонихме международно равнище, неща, които да са разнообразни, само че и да са разбираеми - тъй като не може музиката да бъде неразбираема, да е чак толкоз друга.
На Порт Прим Арт Фест ще представим всички песни, част от Pendara Ethno Project. Мога да кажа, че те са пробни като музикален метод, тъй като имат доста съвременни подложки. Имахме шанса да работим с Борче Бояджиев – един страховит музикант, с отношение към модерните бийтове. Той доста ни оказа помощ с композициите. Няма обичайни цели песни, с класическата логичност – куплет, припев, куплет, припев. По скоро съставляват претекстове, извадени цитати от български национални песни на фона на разнообразни култури показани с разнообразни принадлежности. Много е друго и забавно, един напълно друг прочит на българския фолклор и методът, по който се борави с него в България. С Pendara Ethno Project сервира своето съвременно виждане по отношение на консолидираното на българската национална музика в международната DJ просвета.
Представяли сме плана на голям брой подиуми в чужбина. Чужденците го одобряват доста приветливо и възторжено. Може би това е по този начин, тъй като у нас сме привикнали с българския фолклор и той не ни учудва толкоз доста, а просто го одобряваме като нещо, което си имаме.
Кога се влюбихте в българската национална музика?
Малко по-късно, в сравнение с очаквате. Майка ми е музикант и фолклорист и около нея от напълно дребна постоянно съм имала достъп до музиката и нашия фолклор. В тези ранни години, съм се занимавала най-вече с класическа музика, учила съм пиано, флейта и контрабас. Чак в седми клас започнах да обръщам внимание на българския фолклор. Така се случи, че аплайвах в музикалното учебно заведение в Плевен с национално пеене. Завърших с национално пеене и контрабас. Класическото обучение при мен постоянно е вървяло паралелно с интереса ми към фолклора. В следствие в Пловдивската академия се дипломирах като диригент на национален хор и оркестър и все още имам достойнството да се изявявам на това занятие като съм диригент на „ Магическите гласове на България “. Това са едни страхотни девойки, едни от най-известните български национални певици. Концертираме в европейските столици и пътуваме доста по света с тях. Затова, бих споделила, че всичко, което съм учила, до ден сегашен върша. Но същинската ми обич към фолклора пристигна в по-осъзнати години.
Неслучайно, започнах отговора си с ученето, тъй като когато човек учи, учи тъй като би трябвало да учи. След това към този момент пристигна същинският интерес и любознанието към историите, митовете, легендите. Към днешния миг, мога да се похваля че имам пристрастеност - натрупвам достоверни национални носии, към този момент имам към този момент доста експонати и по този начин уголемявам спектъра си ползи в региона на фолклора. Намирам че българският фолклор макар, че го водим като нещо остаряло извадено от скрина или пък нещо, на което единствено там му е мястото, той носи себе си универсални послания. Песните са като притчи, като басни и в тях човек постоянно може да откри образец за днешния ден, за днешния си проблем, чисто човешки истини, които важат и през днешния ден.
Колекционирате носии и ги носите на всеки свои театър. Какво ви носят те като чувство?
Българските носии постоянно са имали значение за мен. Първо, те са неповторими и постоянно ми е било забавно да ги комбинирам с нещо съвременно, като човек, който живее през днешния ден измежду напълно други похвати, с които борави модата. Елементите са доста колоритни. Имаме доста красиви носии, като кройка, като силуети. Такава е кюстендилската носия, която и през днешния ден да се облече, изглеждаш постоянно стилно и красиво.
В един интервал на живота си участвах в два интернационалните кино лентата, с които имах шанса да минавам по алените килими на доста кино фестивали - във Венеция, в Маракеш, в Одеса… Навсякъде, където имам опция и където има условие да си вечерно облечен, постоянно има отметка, че можеш да облечеш и обичайната носия на страната, от която идваш. За мен това е супер опция и с наслада си обличам национална носия и напълно нескромно да се похваля, че постоянно привличам най-голямото внимание. Това че носиш нещо което е минало през времето и е останало е неповторимо чувство. Даваш нов живот на самата носия. По символиката на шевиците и орнаментите можеш да четеш и да схванеш доста за дамата – мома ли е или омъжена, от безпаричен или богат жанр и така нататък
При всяко състояние, фолклорът не може да се счита за нещо, което е демоде или нещо което е в рецесия или пък е единствено за откриватели или хора, които са по-тясно свързани с него. Моята цел е постоянно да е показан по този начин, че да интригува младите и на мен постоянно ми е било прелестно като пристигна младеж и ми каже: „ Ако не беше ти в никакъв случай нямаше да чуя „ Лале ли си зюмбюл ли си “ - което ме прави толкоз щастлива!
Има ли място за новосъздадена българска национална музика в сърцата на хората?
Определено има! По време на пандемията пуснах два сингъла – „ Сън “ и „ Теб да те вземем “, които са извънредно сполучливи. Те са с по този начин поп устременост, само че са върху национални песни. Композитор е Явор Русинов. На неотдавнашен огромен концерт в Пловдив, където ги изпълних, всички хора бяха доста впечатлени, пееха с мен, по-късно пристигнаха да ме поздравят. Споделиха, че съгласно тях по този метод би трябвало да се борави с българския фолклор. Така той може да стигне до днешното потомство, тъй като те са нашето бъдеще и в случай че те не желаят да слушат, тъй като е показан единствено в една стилистика, която всички знаем, би трябвало да бъдат предизвикани да чуят и да осмислят по нов метод, че имаме нещо скъпо, с което могат да се гордеят и на което могат да танцуват. Радвам се, че на този концерт младежите танцуваха и най-вече те се радваха на тези нови песни. За мен това е вяра и се надявам да мога да направя един напълно нов албум, в който да събера съвременни в нов прочит български национални песни, които стават за младежите, които слушат международна музика и дават отговор на техните търсения. Правя постоянно български фолклор с съвременни детайли, с цел да е слушаем през днешния ден и да е по по-различен, тъй че да докоснем и другата аудитория, която харесва джаз, която харесва поп и няма да отиде на чист фолклорен концерт. Тази музика би трябвало да бъде показана от сцена. Тя е задоволително авторитетна да стои на най-високо равнище и това е моята цел тя да не бъде оставена единствено за късните часове, а да откри трайно мястото си в сърцата на хората.
Имате ли желан план?
Засега, всичко което съм си мечтала се случва, тъй като в последно време музикантите сме много подкрепени и от разнообразни планове, които са подпомагани от Министерство на културата, от Национален фонд „ Култура. “ Научих се да пиша планове и се усещам доста горда първо от това и второ, че множеството се утвърждават, тъй като цената на това правиш музика в България с фолклор и тя да не е толкоз комерсиална, се прави оценка. Работя и по „ Етно джаз план “ с хумористични песни; „ Магическите гласове на България; “ с Русенската Филхармония по „ Класика & Традиция. “ Затова, може би все още имам толкоз доста планове, че не знам дали бленувам за още един, тъй като така и така не ми доближава времето. Сбъдвам!
--
Освен впечатляваща певица, Нина Николина е музикален продуцент и диригент. Има издадени 10 студийни албума и е единственият досега български актьор, записал и издал с безспорен и безапелационен триумф планове и албуми в пет музикални стила – фолклор, етно, поп, латино, етноджаз. Лауреат на награди във всички вероятни музикални категории - за реализатор, за ария, за клип, за текст, за албум, за дует. Удостоена е с влиятелната премия „ Изпълнителка на десетилетието ” с песента „ ТИ ”. С истинските си новаторски планове в поддръжка на родния фолклор, показва българската просвета и българската национална музика на интернационалните подиуми - от Дания, Финландия, Румъния, Белгия, Египет, Италия и Франция, до Англия, Испания, Португалия, Япония, Катар и други. Тя е актуален будител, разкрил по какъв начин да разсъни пламъчето на обичта и почитта към българския фолклор у всички генерации, у свои и непознати, посредством представянето и осъществяването му по повсеместен, съвременен, понятен за всеки метод, който публиката усеща близко и родно.
Заповядайте да се насладите на Pendara Ethno Project и магията на българския фолклор в нов, съвременен прочит, на 5 октомври 2022 година (сряда) от 20:00 часа в Клуб Модерен спектакъл, Бургас.
Спектакълът е част от V Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който се провежда от Гранд хотел и СПА Приморец, с поддръжката на Община Бургас и Арт Ателие. Медийни сътрудници са Дарик радио.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ